Случайни открития променили света

Ходът на човешката еволюция е белязан от дълга поредица от случайни открития и случайни изобретения; моментът на „Еврика“ може да дойде случайно, а не по избор. Всъщност експертите изчисляват, че между 30 и 50% от всички научни открития по някакъв начин са случайни. Макар да е вярно, че в някои случаи научните открития идват след усърдна лабораторна работа, която в крайна сметка води до резултата, който изследователят е очаквал да намери, реалността е, че много от най-невероятните находки в света са се случили, когато някой е намерил нещо, което не е търсел, разказва „Муи интересанте“

Някои случайни открития са донесли толкова невероятен успех, че са се обърнали срещу нас или по-скоро нашата планета, какъвто е случаят с пластмасата, с която е толкова трудно да се справим в наши дни, която се натрупва навсякъде и че оказва пагубно въздействие върху нашата среда.

Всички тези случайни изобретения, които ще продължим да разглеждаме по-долу през последните два века са променили света по един или друг начин и в някои случаи дори са резултат от истински инцидент.

Нито един от тези „инциденти“ не би се превърнал в такова световно променящо се изобретение, без да е подходящ човек, който да признае неговата стойност и да покаже, че най-добрите нововъведения могат да дойдат от неочакваното, тъй като необходимостта не винаги е майката на изобретението.

Много от нещата, на които разчитаме, за да лекуваме болестите си, да готвим храната си и да подслаждаме дните си, не са умишлено проектирани, а са щастлив инцидент.

От захарин до пеницилин и микровълнова фурна, много повече са произведени случайно, което кара много изобретения за ежедневието да се появят неочаквано в живота ни, превръщайки ги в много по-удобно и по-добро съществуване.

Открийте как шансът, а не традиционният, дълъг и логичен процес на мислене, експериментиране и развитие, е изиграл ключова роля в някои от най-великите изобретения в света.

Колко бихте могли да назовете? Днес откриваме някои от най-интересните случайни устройства.

Захарин

Захаринът, един от най-старите синтетични подсладители, е открит случайно от Ира Ремсен и Константин Фалберг през 1879 г. Същата година американските химици се опитват да намерят алтернативно приложение на въглищния катран. Когато спират да ядат, Фалберг забелязва, че храната има много по-сладък вкус от обикновено. Тогава той разбра, че не е измил ръцете си след работа и че ръцете му са импрегнирани с вещество от лабораторията: ражда се захарин.

Микровълнова печка

Сега пътуваме до 1946 г. Същата година Пърси Спенсър, инженер в „Raytheon Corporation“, работи по проект, свързан с радарите. Докато тествал нова вакуумна епруветка, той открил, че шоколадовото парче в джоба му се топи по-бързо, отколкото очаквал. Когато се съмнява, той започва да експериментира, насочвайки тръбата към други предмети, като яйца или дори ядки от пуканки. След експерименти той стигна до заключението, че топлината, възприемана от обектите, идва от микровълнова енергия. Малко след това, на 8 октомври 1945 г., Рейтън подава патент за първата микровълнова фурна, която тежи над 300 килограма и е висока 1,68 см.

Кока Кола

От всички случайни изобретения Кока Кола е, може би, най-известната. Неин изобретател е фармацевтът Джон Пембъртън и той е посветен на производството на сироп, приготвен от вино и екстракт от кока, който той нарича „френската винена кока на Пембъртън“, който е популяризиран като лек за главоболие и нервни разстройства. След като град Атланта забранява продажбата на алкохол през 1885 г., той решава да създаде „лека“ версия без алкохол на основата на кока и да я смеси с газирана вода, за да я продава, както и безалкохолни напитки. Резултатът бил перфектна напитка за времето: "мозъчен тоник", наречен Кока Кола.

Кибрит

Какъв беше животът преди съществуването на кибрита? Е, използва се кремък. Имаме британски фармацевт, за да благодарим за изобретението на удобните кибрити. През 1826 г. Джон Уокър забелязва суха бучка на края на пръчка, докато разбърква смес от химикали. Когато се опитал да го надраска, хвърчали искри и пламъци. След като се стреснал от неочакваното откритие, Уокър пуска на пазара първите фрикционни пръчки като „Фрикционни светлини“ и ги продава в аптеката си. Първоначалните кибритени клечки или кибрит били направени от картон, но скоро той ги заменил с ръчно нарязани дървени шини с дължина приблизително 3 инча. Те се продавали в кутия, снабдена с шкурка. Въпреки че е посъветван да патентова изобретението си, той решава да не го прави, тъй като смята продукта за полза за човечеството, което не пречи другите да откраднат идеята и да получат ползите.

Велкро

Затваряния с велкро се намират в множество продукти, от раници до измерватели на кръвното налягане, но кой го е измислил и какъв е бил? През 1941 г. швейцарският инженер Жорж де Местрал прави тиха разходка из гората с кучето си. Когато се връща, вижда, че долните части на панталона му са покрити с малки репеи (Arctium lappa). Той изучава бодлите на това растение с надеждата да определи как те се прилепват толкова лесно към дрехите и установява, че малките кукички на ребрата му позволяват да се придържа към малки парчета плат. Тогава той излиза с идеята да създаде двустранно затваряне с тази функция и го нарече „велкро“, което е само името на компанията му. Продуктът е патентован през 1955 г. и е произведен и разпространен по целия свят.

Картофен чипс

Готвачът от Ню Йорк Джордж Кръм е човка, който случайно изобретява чипса през 1853 г., когато раздразнен клиент не спирал да връща картофите си в кухнята, защото били меки и пълни с мазнина. За да му даде урок, Крам нарязва картофите много тънко; той ги пържи, докато станат хрупкави и ги дави в сол. За негова изненада клиентът останал доволен от промяната, след като току-що приключил първата в света порция картофен чипс.

Рентгенови лъчи

Всичко започва, когато през 1895 г. немски физик на име Вилхелм Рентген работи с катодна тръба. Въпреки факта, че тръбата била покрита, тя вижда, че близкият флуоресцентен екран свети, когато тръбата е включена и стаята е тъмна. Лъчите някак осветявали екрана. Опитва се да блокира снопа лъчи, но повечето от нещата, които постави пред тях, нямат никаква разлика. Когато обаче по невнимание постави ръка пред тръбата, той открива, че може да види костите си в изображението, прожектирано на екрана. Той заменя тръбата с фотографска плоча, за да заснеме изображенията и така се раждат първите рентгенови лъчи.

Пеницилин

Животът преди съществуването на антибиотиците е път на инфекции и малко защитни сили. Пеницилинът е първият открит антибиотик.. През 1929 г., когато млад бактериолог, сър Александър Флеминг, поръчва лабораторията си. След като е на почивка, той се връща на работа, за да открие, че чашка на Петри от бактерии Staphylococcus е оставена непокрита, като отбелязва, че плесента е убила много от бактериите. Той нарича плесента penicillium notatum и след по-нататъшни изследвания установява, че тя може да убие други бактерии и да се дава на малки животни без вредни ефекти. Десетилетие по-късно Хауърд Флори и Ърнст Чайн се връщат на работа и изолират веществото, убиващо бактериите, намерено в плесента: пеницилин. И тримата печелят Нобелова награда за медицина през 1945 г. „за откриването на пеницилин и неговия лечебен ефект върху различни инфекциозни заболявания“.

Пейсмейкър

Когато електроинженерът Джон Хопс изобретява пейсмейкъра, той се опитва да направи изследвания за хипотермия и се опитва да използва радиочестотно отопление за възстановяване на телесната температура. По време на експеримента той осъзна, че ако сърцето спре да бие поради охлаждане, то може да бъде стартирано отново чрез изкуствена стимулация. Следователно пейсмейкърът е роден през 1951г.

Пластмаса

Въпреки че първоначалната пластмаса се основава на органичен материал, първата напълно синтетична пластмаса е изобретена през 1907 г., когато Лео Хендрик Бекеланд случайно създава бакелит. Това е първото напълно синтетично пластмасово вещество. Baekeland комбинира формалдехид с фенол, въглероден отпадъчен продукт и подлага сместа на топлина. Вместо материал, подобен на шеллак, той е създал уникален полимер, тъй като той не се топи при топлина или стрес. Новата термореактивна пластмаса е използвана за всичко - от телефони до бижута до часовници и откри ерата на нови синтетични материали, в които продължаваме да живеем и днес.

Вулканизирана гума

Американският изобретател Чарлз Гудиър е отговорен за вулканизацията на каучука, но не и преди да се окаже в дълг доуши. Манията му по каучука няма граници, така че той не се поколебава да заложи всичките си пари, както негови, така и семейството му, за финансиране на експерименти, за да направи каучука по-подходящ материал за индустриална употреба. Пет години, посветени на тази компания. И накрая, когато случайно хвърля каучук върху гореща сярна печка през 1839 г., той открива, че каучукът не само не се топи, а точно обратното: той се втвърдява. „Goodyear“ патентова вулканизиран каучук през 1844 г. и неговата компания става лидер в производството на каучук по това време. За съжаление той загуби по-голямата част от парите си в съдебни битки срещу нарушаване на патент. „Goodyear Tire & Rubber Company“ е наречен в неговия чест.

Тефлон

Именно на Рой Планкет, химик, който е работил за компанията „DuPont“ в началото на 1900 г., трябва да благодарим на възможността да направим омлет. Как се стигна до откритието? След като случайно се натъква на нереактивен химикал, докато експериментира с хладилни агенти. Не след дълго той патентова изобретението си, което сега познаваме като тефлон, материалът, който покрива тиганите и предотвратява залепването на храната.

ЛСД

Швейцарският химик и интелектуалец Алберт Хофман синтезира LSD, докато изучава алкалоидите, произведени от ергот. Изследвайки лизергиновата киселина, мощен химикал, който за първи път е изолиран от гъбички, които растат върху ръжта, те трябва да бъдат използвани като фармацевтични продукти и много от техните производни се използват и до днес. През 1943 г. той случайно опитва своето творение. Чувства се неспокоен и замаян; той се прибра в леглото и „се потопя в някакъв вид пиянство, което не е неприятно и се характеризира с изключителна активност на въображението“, според собствения му дневник.

„Докато лежах в зашеметен вид със затворени очи (изживявах дневната светлина като неприятно ярка), непрекъснат поток от фантастични образи на необикновена пластичност и живост се появи над мен и придружен от интензивна игра на цветове като калейдоскоп“ бележките му продължиха.

Поразен от любопитство, той взел наркотика, този път нарочно, на 19 април 1943 г., за да открие ефектите му. Това е първият планиран експеримент с ЛСД, но не и последният.

Виагра

Подобно на фонтана на младостта, хората винаги са търсели магически съставки за повишаване на либидото и подобряване на сексуалната функция. Смешното е, че синьото хапче е проектирано да се използва срещу високо кръвно налягане и ангина пекторис. За изненада на учените от болница „Мористън“ в Уелс, обаче нейният положителен ефект не се наблюдава в нито една от тези области, но има мощен ефект върху ерекцията на пениса. „Pfizer“ патентова „Виагра“ през 1996 г. и е одобрена за употреба при еректилна дисфункция от FDA на САЩ през 1998 г./ БГНЕС