От дълго време се опитвам да говоря-да кажа на мама,че съм гладен или че ми се спинка,или просто искам да ме гушне.Тя винаги е разбирала какво искам.Веднага изпълнява желанието ми,и то с усмивка.Досега не сме предполагали-нито аз,нито мама,колко много ще се зарадваме,когато кажа една смислена думичка...Вчера-08,12,2009г.,мама ме беше оставила да седя на дивана.Тя седеше на масата.Изведнъж аз извиках силно и с голяма усмивка към нея-"Мама!" Тя ме погледна.В очите й видях неописуемо щастие.Започнахме и двамата да се смеем.Аз-защото успях да привлека вниманието й и да я зарадвам.Тя-защото чу за първи път любимото й съкровище да я нарича "мама"...
Напишете коментар
За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.