На първия ми рожден ден
ме кръстиха и мен.
Ала, мама не каза
преди това
какво да очаквам, за беда.
Всичко беше смешно, забавно,
докато свещенникът не реши
в казана да ме натопи.
Ужас- плач голям и викове при това,
ами ако ме изпусне- за срамота!
А мама и другите гледат сеир
боже, боже- какъв панаир!!!
Напишете коментар
За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.