Коментари за
"ЕДНА МАЛКА СМЪРТ"

"ЕДНА МАЛКА СМЪРТ"-така нарече раждането моя позната,когато ми разказа своята история(A те-жените полудяват като разберат,че друга чака дете-започват едни разкази,истории и сюжети-свят да ти се завие.Бях в 5 седмица-още ходех на работа,а всеки ден "раждах" с някоя от тях.).И така-аз още не подозирах колко скоро ще стана майка.Влюбих се в израза-малко драматичен,леко романтичен и истински начин да опишеш събитието,което превръща едно момиче в завършена жена.

"СМЪРТ" не в буквалния смисъл,не физическа такава,а личностна и емоционална,след която се появява нова личност.Животът ти такъв какъвто го познаваш-ежедневието,навиците-всичко се променя или свършва,ако щеш,за да се появи едно ново същество.Целият ти свят се преобръща-тялото ти,душата ти -стават непознати,а имаш само 9 месеца,за да ги опознаеш,обикнеш и приемеш.Тези ДВЕ черти на теста за бременност предизвикват неподозирани реакции и трепети.

И така-ето какво ми се случи и как изживях аз моята "МАЛКА СМЪРТ" като девойка(не в смисъл на девственица), и моето "РАЖДАНЕ" като майка.

РАЖДАНЕТО...Ужасно ме беше страх от хиляди неща,но най-вече от това,че не можех да контролирам нищо-бременността ми не беше от най-леките...Страхът от неизвестното,което предстои ме беше сковал.Така или ианче,смятах,че е по-добре да кажа колко ме е страх ,отколкото да се правя,че не ме е и вътрешно да се побърквам.Преди да забременея "секциото' ми се сруваше единственото правилно решение(и на мъжа ми също),но след като се случи гледните ни точки се промениха.Светът ни взе да се върти около нероденото ни дете и неговото здраве.Хиляди пъти претеглях възможностите наум и всички "за" и "против",но така и не стигнах до никакво решение(знаех,че мъжът ми ще ме подкрепи във свяко мое начинание)-беше ясно,че ще оставя нещата да се случат-не,че има друг начин.Като цяло всичко,което си мислехме,че сме планирали,се беше планирало само.Така се случи и с раждането ми.На 12 реших да пообиколя магазините-терминът ми наближаваше,а аз още не бях купила нищо.Бях харесала единствено комплекта за изписване.Та набелязах си някои неща-капарирах ги,разпитах за други и бях доволна.Наближаваше прекрасният момент на срещата с нашето дете.Същата вечер в 24.30ч. на 13.05 започнаха да ми изтичат водите.Бях в началото на 34-а седмица от бременността-първо се шокирах,но след намесата на мъжа ми се окопитих-знаех,че бебето вече е достатъчно голямо,за да няма сериозни последствия от преждевременното раждане.Скоро преди това бяхме гледали филм,в който се раждаха бебенца в 32-а седмица и бяха добре-(ставаше дума за многоплодна бременност),но това си беше достатъчно успокоение...Естествено всички страшни въпроси нахлуха в главата ми-колко ще боли,дълго ли ще продължи,добре ли ще сме...Докато викахме таксито за болницата и ми взимаха личните данни и съгласия нямах много време да се замисля за тях,но раждането така и не започна...Имах 17 часа,които може би бяха най-дългите в живота ми,а за мъжа ми....направо не знам.След много чакане и две системи окситоцин по-късно, се оказа,че препоръчителното "нормално' раждане така и няма да настъпи.Лекарите към 16.30Ч. на следващия ден решиха,че повече не може да се чака...Тръгнах към операционната след дълги часове на очакване,притеснителни мисли(защото положителното мислене не е много лесно след толкова време) и се молех всичко да започне,за да свърши един път завинаги.В 17 часа се е появил синът ми.Оказа се,че операцията ми продължила двойно по-дълго,заради киста,която не трябваше да е там(според компетентно мнение трябваше да изчезне по време на бременността ми)...И така ,след не особено приятното излизане от опойката, първият ми въпрос беше "Как е детето?"-казаха ми,че е добре-успях да се разплача-мисията беше изпълнена.Бяхме добре,даже детето ми беше над 2 кг.успях да видя безценното ми съкровище на другия ден-нямаше по-красиво нещо-нали беше НАШЕТО дете?!

ИЗВОДЪТ-нито страхът,нито болката-нищо не остана след като се срещнах с малкото човече.Всичко се случи като е трябвало да стане-това сме ние-нашето семейство-това е нашата лична история,която ни откроява.За мен раждането е едно духовно и емоционално обогатяване-с него "умира" личност,за да се ''роди" отново по-зряла,по-красива,с нови отговорности,нужди и цели.