Коментари за
Моята бременност !!!

За бременноста си научих на 31.12.2007г. Бях малко объркана,защтото не знаех дали сам готова да стана майка-бях едва на19 год.Не,че се самнявах в партньора си,но дали щяхме да се справим с тази отговорност !?

    Времето минаваше и коремчето ми бавно растеше.Спомням си,че първото нещо,което ми се прияде беше кисело мляко с бисквити.През по-голямата час от бременността ми ми се прияждаха плодове и шоколад или неща,които иначе едва ли бих

вкусила.Спомням си,че бях яла шкембя чорба,която и до сега не обичам.

  Със Стефан-таткото на бебчето се разхождахме често и почти всяка вечер излизахме на кафе или сладкарница.А когато срещахме свои познати и им казвахме,че ще си имаме бебе и сам примерно в пети месец те не вярваха,защото не ми личеше вобще коремчето.

 Спомням си първият път при акушер-гинеколога,когато видях как тупти сърчицето на моето дете,беше неописуемо.В петият месец ми казаха,че ще е момиченце,но нещо в мен ми подсказваше,че ще е момче.Не сам имала предпочитания,но знаеж ,че ще имам син.

   В шестия месецми откриха възпаление на пикучните канали и яйчниците. Много се бяхме притеснили,останах в болница 2 седмици и слва на Бога нямяше опасност за бебето.

  Когато излязох от болницата бях много щастлива,че сам си у дома и Стефан е с мен,чуствах се много добре.Една вечер както гледахме телевизия в спалнята реших,че трябва да измислим име за детето си.Попитах Стефи кое име му харесва и той отговори-"Стилиян".Повече не съм се и замисляла,знаех,че това е името за моето бебче.

   Към средата на осмия месец ходихме да напазаруваме някой вещи за мен и бебето,исках всичко необходимо за болницата да ми е под ръка.През цялата ми бременност Стефи беше до мен и ме опсипваше с грижи.Чувствах се като принцеса,както всъщост ме нарича той .

  В деветия месец на 18.08.2008г. кам 22:30 часа и с мажа ми-Стефан тъкмо си лягахме.Незнам дали шестото ми чувство се обаждаше,но аз отворих темата за раждането. Термина ми наближаваше (02.09.2008г.) и аз попитах Стефи какво ще стане ако болките ми започнат посред нощ,а той нормално каза,че ще ме откара до болницата.Аз пък на шега му казах,че няма да му кажа,а ще си викна бърза помощ и ще отида сама.Говорихме си още дълго,не помня точно какво и сме заспали.

През ноща се сабудих от силни болки в корема,отидох до тоалетната и разбрах,че водите са ми истекли.Казах на Стефи и тръгнахме към болницата.

Бързо ме приеха и ме прегледаха.Включиха ми апарата за тоновете и после ме откараха в родилната зала.Сега като се замисля немога да си представя,че са минали часове,а за мен сякаш са били няколко минути.

Родих сина си Стилиян на 19.08.2008г. в 06:55 часа,тежащ 2700гр. и висок 47 см.Видях го само за малко и сестрите го отведоха да го прегледат.

Веднага след като ми помогнаха да се преоблека и ме настаниха в стаятя се обадих на Стефи да му кажа,че има син.

За мен това е най-щастливият ден в живота ми!Много исках детето ми да прилича на баща си  и така и стана.

 Вече две години съм щастлива майка и съпруга и пожелавам на всеки да е щастлив поне колкото мен.

Сега усмивките не слизат от лицата ни.Трудности има,но когато има обич и подкрепа са лесно преодолими.Единственото,за което мечтая е да имам още едно дете.

Искам да кажа на Стефан едно голямо "БЛАГОДАРЯ" !!! Благодоря,че си до мен,че ме подкрепящ,че си прекрасен баща и ме правиш истински щастлива.Обичам те безкрайно много ! Теб и сина ни Стилиян.