Коментари за
синдрома на Аспергер

 Описание и характеристики на синдрома на Аспергер

Синдрома на Аспергер носи името на др. Ханс Аспергер, австрийки педиатър, който го е описал през 1944. Предполага се, че пациентите с Аспергер имат по-висок интелектуален капацитет, страдайки от по-нисък социален такъв. Терминът "Синдром на Аспергер" е бил въведен чак през 1981 от Лорна Уинг, тъй като работата на др. Аспергер не е била широко известна дълго време. Общи характеристики Като други състояния, класифицирани в спектърна на аутистичните заболявания, синдрома на Аспергер е на строга полова основа -- момчетата в момента представляват 75 процента от диагностицираните. Във всеки случай, тази статистика може да не е напълно правилна, тъй като момичетата са значително по-изложени на различни социални ситуации и следователно имат по-голям шанс да се научат да имитират не-аутистите и да се държат "нормално". Не-аутистите -- наричани невротипични (neurotypicals -- NT), от хората в аутистичния спектър, които отказват думата "нормален" -- могат лесно да разберат чувствата на другите. Повечето хора могат да съберат значителна информация за емоционалните състояния, базирана на "улики" от средата или от езика на тялото на другия човек. Хората с аутизъм са сравнително слаби в тази способност. За тях е трудно или невъзможно да "четат между редовете". Синдрома на Аспергер може да включва силно и завладяващо ниво на съсредоточаване върху неща, често характеризирани като специални (или странни) надарености: един човек може да бъде завладян от професионалната борба през 50-те, друг от националните химни на африканските диктатури или от строене на модели от клечки кибрит. Често срещани интереси са видовете транспорт (например влакове), компютри и динозаври. Тези интереси са често придружавани от необичайна способност да се задържа и припомня енциклопедично количество информация по любимата тема. Когато специалните интереси съвпадат с материална или обществено полезна работа, човек със синдрома често може да води "доходен" живот. Например децата завладяни от морската архитектура могат да израстнат като завършени корабостроители. В преследване на тези интереси, човек с Аспергер често показва изключително здрав разум, ясно съсредоточаване и перфектна памет. Ханс Аспергер наричал своите млади пациенти "малки професори", заради факта, че тринадесетгодишните имали изчерпателност и нюанс на разбиране в тяхната област на интерес, като университетските професори. Хората със синдрома имат емоционален отзвук силен колкото, или дори повече от този на повечето хора, въпреки че това, което го причинява може да не е винаги същото. В тях липсва (или се развива бавно) вродената възможност да възприемат емоционалните състояния на други и да изразяват своето собствено емоционално състояние посредством езика на тялото, израза на лицето или начина, по който повечето хора го правят. Това води до много проблеми през детството или зрялостта. Децата са често мишена на училищните побойници заради тяхното идиосинкратично поведение, език и интереси и поради тяхната ниска или закъсняла възможност да възпримеат и отговарят на невербални знаци, предимно в ситуации на междуличностни конфликти. Както и повечето надарени деца, децата с Аспергер често биват погрешно квалифицирани от учителите като "проблемни" или "с лошо представяне", но реалността, е че те имат изключително ниска търпимост и мотивация за това, което те възприемат като "обикновенни" или "посредствени" задачи, и често по-скоро бленуват за тяхната си вселена, отколкото да работят върху поставената задачa. Когато учител попита дете със синдрома, "Кучето ли ти изяде домашното?", детето ще остане тихо, опитвайки се да разбере, дали трябва да обясни, че няма куче или че кучетата не обичат хартия като цяло. Детето не разбира какво пита учителя, не може да достигне до това, което има в предвид той, до факта, че изразът има не-буквално значение, и е изправено пред въпрос който за него има значение колкото "Ледникът в библиотеката подскача ли днес?". Учителят може да направи извод, че детето е арогантно, злобно и недисциплинирано. Детето седи безмълвно, чувствайки се обезсърчено и сгрешило. Някои пациенти страдат от някаква степен на сензорно претоварване и може да са патологично чувствителни към силни шумове или миризми, или може да не обичат да бъдат докосвани -- например някои деца показват силна неприязън към докосване на главата или косата им. Фактора "сензорно претоварване" може да изостри някои проблеми на децата в училище, където нивата на шум в класната стая може да станат почти непоносими за тях. Много от хората със синдрома са частично "слепи за лица" (имат проблеми със запомнянето на лица) и често са непохватни. Някои трябва да обмислят социалното си поведение предварително (примерно, когато вървят по оживен тротоар и трябва да не се блъскат в хората). Социално взаимодействие и познавателен модел Синдрома на Аспергер може също да доведе до проблеми с нормалното социално взаимодействие между връстници. По време на детството или юношеството, това поражда трудности за детето, как да интерпретира едва доловимите социални знаци -- то може да бъде отлъчено от връстниците си, като това води до социална жестокост. Дете със синдрома често е объркано, какъв е източникът на тази жестокост, незнаейки какво е направило "грешно". Социалното отчуждение на някои хора е толкова силно през детството, че те създават въображаеми приятели за компания. Синдрома на Аспергер едва ли гарантира нещастен живот. Често силната насоченост и склонността да се правят нещата логично, характеристики на синдрома, ще осигурят високо ниво на компетентност в сферата на интерес. Въпреки трудностите си със социалното взаимодействие, много хора притежават уникално и рядко срещано чувство за хумор и дарба за писане. Докато много хора със синдрома на Аспергер вероято няма да имат живот окачествен като "успешен" по нормалните стандарти -- има някои, който ще останат сами през целият си живот -- възможно е за други да намерят разбиращи хора, с които да имат тясна връзка. Много аутисти имат деца, в такъв случай децата могат да бъдат невротипични или да имат смущения от аутистичния спектър. Много аутисти не са сигурни в техният аутизъм, защото леките форми на аутизъм са много грешно възприемани и често недиагностицирани или грешно диагностицирани от медиците. DSM дефиниция Синдрома на Аспергер е определен в раздел 299.80 от Диагностично и Статистическо Ръководство на Психическите Смущения (Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders -- DSM-IV) като: 1. Качествено намаляване на социалното взаимодействие, показано чрез поне две от следните: 1. Забележимо понижение на използването на невербални поведения, като гледане очи в очи, поза на тялото и жестове, за справяне в дадени ситуации. 2. Невъзможност да се развие връзка съответстваща на нивото на развитие. 3. Отсъствие на спонтанно желание да се споделят удоволствия, интереси или постижения с други хора (например липса на желание за изтъкване на обектите на интерес пред други хора). 4. Отсъствие на социална или емоционална реципрочност. 2. Ограничени, повтарящи се и стереотипни особености на поведение, интереси и дейности, показани чрез поне две от следните: 1. Занимаване с един или повече стереотипни и ограничени, странни интереси, необичайни като интензивност или съсредоточение. 2. Очевидна твърда привързаност към специфични не-функционални практики или ритуали. 3. Стереотипни и повтарящи се двигателни особености (например пляскане или извиване на ръце или пръсти, или сложни движения на цялото тяло). 4. Постояннo занимаване с части или предмети. 3. Смущението причинява показателни слабости в социалната, трудовата или друга област на функциониране. 4. Няма показателно забавяне в езика (например единични думи използвани на две годишна възраст, фрази от три годишна възраст). 5. Няма показателно забавяне в познавателното развитие или в развитието на съответсващи на възрастта способности, или адаптивно поведение (различно от социалното взаимодействие) и любопитство за обкръжаващаат среда през детството. 6. Критериите не съвпадат с никое друго широко разпространено психическо смущение или шизофрения. Ефект върху връзките Значителната част от хората със синдром на Аспергер са по-предразположени към депресии, отколкото останалото население, защото хората с Аспергер често имат проблем с показването на привързаност или имат малко желание да покажат привързаност, и могат да бъдат много буквални или трудни за общуване по емоционален начин. Полезно е за този, забъркан по някакъв начин с някой със синдрома да чете колкото се може повече за Аспергер. Също помага да се посещават места в Интернет посветени на темата и да се говори с други забъркани с някой със синдрома. Другият ще бъде много по-малко сърдит или подтиснат, ако той или тя разбира, че синдрома на Аспергер не е нарочно отправен, ами е част от смущение на нервната система. Когато някой не показва спонтанно привързаност, това не значи задължително, че той или тя не го чувства. Така другият ще се чувства по-малко "отхвърлен" и ще бъде по-разбиращ. Ще се хвърли светлина върху природата на недоразуменията. Могат да се намерят начини, да се работи върху проблемите; като човек бъде по-точен относно нуждите си. Например, когато се описват емоции, е полезно да се избягват неясни думи като "разстроен", когато описването настроение е "гняв". Друга възможност е да се каже с по-ясен език какъв е проблема и да се попита партньора с Аспергер, какви емоции чувства или защо чувства точно това. Подарък и проклятие Напоследък, някой изследователи предполагат, че много световноизвестни личности, включително Моцарт, Никола Тесла, Албърт Аинщайн, Исак Нютон, Стивън Спилбърг, Елтън Джон и Бил Гейтс, имат или са имали синдром на Аспергер, тъй като са показали някой свързани с него тенденции, като силен интерес само в една област и социални проблеми. Такива диагнози остават спорни обаче. Явният принос към обществото на такива хора е довел до промяна на възприемането на синдрома на Аспергер от просто болест, която трябва да бъде излекувана към по-комплексно виждане като синдром с предимства и недостатъци. Според статия в списание Wired наречена The Geek Syndrome, синдрома на Аспергер е по-популярен в Силиконовата Долина, рай за компютърни учени и математици. Тя създаде траен мит, популяризиран в средствата за информация, че "Geek Syndrome" е равнозначен на синдром на Аспергер и предизвика епидемия от самодиагнози. Въпреки че тези състояния споделят общи признаци, има единодушие, че повечето "компютърджии" са доказан "вариант на нормалното" и не показват поведения от аутистичния спектър. "Компютърджиите" може да показват изключителен професионален или неочакван интерес към компютрите, науката, техниката или близки сфери и могат да бъдат стеснителни; във всеки случай обаче, те не страдат от горните растройства. Това не иска да каже, че няма застъпване между "компютърджиите" и пациентите с Аспергер, но трябва да бъде отбелязано, че самодиагнозата е опасна практика и никой не е застрахован от грешка. Критики Някои хора, включително такива с диагностициран синдром на Аспергер, твърдят, че синдрома на Аспергер е социално изграден. Професор Симон Барон-Кохен от Центъра за Изследавне на Аутизъм е написал книга, твърдяща, че синдрома на Аспергер е изключителен вариант, по който мъжкият мозък се различава от мозъка на жената. Накратко, той казва, че мъжете са по-добри в систематизирането от жените, докато жените са по-добри от мъжете в съпричасността. Ханс Аспергер сам е казвал, че неговите пациенти имат "изключителен вид на мъжката форма на интелигентност". Недостатък на тази гледна точка е, това, че въпреки че синдрома на Аспергер е по-разпространен между мъжете, жените с него не се развиват като предимно "мъжки" личности и някои от тях могат да покажат изключителен интерес в "женски" занимания -- например танци. Нежни названия "Aspie" е названието, използвано от някой със синдром на Аспергер, за да опише себе си. Други предпочитат "Aspergian,", "Asperger's Autistic" или никакво име изобщо.