Коментари за
Как да се справим с детския гняв съвети:

Не чакайте детето да постигне пълен напредък в посока към желаното от вас поведение, за да го похвалите.Кажете на детето си как според вас е добре да се държи. Реагирайте на положителните му опити и насърчавайте доброто му поведение. Наблюдателният и обичлив родител ще намери безброй възможности да похвали детето си, макар и за незначителни неща: „Радвам се, че дойде да вечеряме, без да се налага да те моля няколко пъти”, „Радвам се, че си закачи дрехите, въпреки че бързаше да излезеш да играеш”, „Наистина много търпеливо ме изчака да свърша разговора си по телефона”, „Много се радвам, че раздели шоколада със сестра си”, „Радвам се, че помисли и за другите”, „Благодаря ти, че каза истината за това какво наистина се е случило”. Учителите също трябва да насърчават доброто поведение на децата като правят положителни изказвания: „Работил си сериозно върху този проект и аз наистина оценявам положените усилия”, „Благодаря ти, че помогна на Иван да прочете този откъс”. Внимателно игнорирайте неуместното поведение, което може да бъде изтърпяно.Това не означава, че трябва да игнорирате детето си, а неговото поведение. „Игнорирането” трябва да е планирано и последователно. И дори и да толерирате подобно поведение в определен момент, детето трябва да разбере, че го намирате за неуместно. Осигурете на детето си физически отдушник на нагорещените страсти.Много е важно да ангажирате детето с някакъв спорт или физически упражнения вкъщи и в училище. Нагаждайте заобикалящата го среда. Агресивното поведение може да катализира, когато детето е поставено в тежка ситуация. Трябва да се опитваме да създаваме на децата си възможно най-благоприятната среда, която не предразполага към агресивно поведение. В случай, че видите детето ви, въвлечено в „проблемно” занимание, веднага се опитайте да го насочите към друга дейност. Близост и докосване. Бъдете физически близко до детето си, за да обуздаете гневните му импулси. Малките деца се успокояват от присъствието на възрастен, който проявява интерес към техните занимания. Децата винаги се опитват да въвлекат възрастните в това, което правят, а пък възрастните често пъти се дразнят, че ги притесняват. Много малките деца, както и по-емоционалните, като че ли имат по-голяма нужда от присъствието на възрастните в техните игри и занимания. Дете, което се кани да използва играчка или инструмент за разрушение понякога лесно може да бъде спряно от възрастен като той помоли детето да му покаже предмета. В друг случай детето може да се затруднява да прочете определено изречение и поради това може лесно да избухне. Този взрив обаче може да бъде предотвратен от възрастен, който сядайки до детето му каже например: „Покажи ми кои думи те затрудняват”. Бъдете готови да покажете обичта си.Понякога единственото, което ви трябва, за да успокоите гневното дете, е изненадваща прегръдка или друг израз на любов. Деца със сериозни емоционални проблеми обаче може да се възпротивят на подобен импулс на обич. Успокойте напрежението с хумор. Извеждайки детето от състоянието му на гняв с шега му давате възможност да запази достойнството си. При всички случаи обаче е важно да различавате хумора от сарказма и иронията. Обърнете се директно към детето. Кажете на детето как се чувствате и го помолете за разбиране. Родителят или учителят може да спечели благоразположението на детето, ако му каже следното: „Обикновено шумът, който вдигаш не ме притеснява, но днес имам силно главоболие и искам да те помоля да си играеш по-тихичко”. Обяснете на детето ситуацията. Помогнете на детето да разбере причината за стресовата ситуация. Често не успяваме да осъзнаем колко лесно малките деца започват да се държат правилно, когато разберат причината за тяхната фрустрация. Опитайте се да предпазвате детето от физически изблик.Понякога детето може да загуби контрол напълно и тогава трябва да го накарате да се въздържи от физическо въздействие или да го отведете от нажежената сцена, за да не нарани себе си или някой друг. Физическото въздържание или отстраняването от конфликтната ситуация не трябва да бъде прилагано като някакво наказание спрямо детето, а като напомняне, че „то не бива да прави така”. В подобни ситуации възрастните не мога да си позволят да загубят самообладание. В тези моменти не бива да бъдат толерирани злобни забележки от другите деца. Използвайте обещания и награди.Обещанията за бъдещо приятно изживяване могат да стоят в основата както на изискване на добро поведение, така и да сложат край на лошото. Не използвайте обещанието като някакъв подкуп обаче. И винаги изпълнявайте обещанията си. Казвайте „НЕ”.Налагайте необходимите ограничения на детето, като добре му разясните защо го правите и изисквайте от него да се съобразява с тях. Кажете на детето си, че приемате гневните му чувства, но му предложете друг начин за тяхното изразяване. Научете детето си да изразява гневните си чувства с думи, вместо с юмруци. Изградете у детето положителна себепредстава. Окуражавайте детето си да гледа на себе си като важна и стойностна личност. Използвайте наказанието предпазливо. Много е важно наказанието да има възпитателен ефект. Моделирайте правилното поведение. Родителите и учителите трябва да осъзнаят, че именно техните действия и постъпки служат като пример за изграждане поведението на малкото дете. И в заключение можем да кажем, че основната цел на родителите и учителите при справянето с детския гняв трябва да бъде да помогнат на детето да развие чувство на себеуважение и уважение към околните. За постигането на тази цел, трябва да възприемаме децата като важни, самостоятелни личности и да се отнасяме честно и откровено с тях.