Коментари за
Нашето първо голямо пътешествие

Нашето първо "голямо" пътешествие се оказа не толкова далечно и не толкова страшно, но достатъчно "голямо", достатъчно дълго и доста забавно за нас.

Избрахме един от най-топлите и най-паметните пролетни дни на тази година-6 май и се наканихме да отидем с детето на разходка в София, която съчетахме и с едно дълго планувано посещение при роднини.

Пътят не беше толкова дълъг, но понеже беше първото по-далечно пътуване за нашето мъниче се подготвихме с какво ли не. Заредихме огромния багажник с боеприпаси от рода на храна, вода, памперси и мокри кърпички. Не забравихме разбира се да вземем малкото колело с педали и формата на мече, всякакви залъгалки, търкалета и играчки. И все пак се надявахме малката да пропусне пътя в сладък сън.

Единственото нещо, което ни убягна беше липсата на радио в новата ни кола, но така или иначе и нямаше какво да направим по този въпрос. Затова пък се заредихме с допълнителна доза настроение, закусихме здраво и се отправихме на път. Както става обикновено и напук на всякакви планове детето явно също очакваше с нетърпение това пътуване и заредено с адреналин отказа да спи и очакваше от нас да му предложим забавления. И тук се оказахме съвсем малко неподготвени, защото както вече споменах нямахме радио в колата. Споменах "малко", защото за сметка на това пък си носехме торбата с настроението и веднага я отворихме с няколко весели и любими наши детски песнички. За щастие се оказа, че имаме дете, надарено с музикален слух, което макар и мъничко успя да оцени представлението и дори с удоволствие направи няколко опита да се включи в пеенето . И така пътят мина неусетно, а при това всички се забавлявахме повече от всякога. Ето предлагам ви една успешна рецепта за лек път!