Коментари за
Майчинството

 Майчинството е завинаги! То не може да е определено като период “от–до”. Не може да има майчинство от седем до девет часа или от март до декември. Майката си е майка. Нейната грижа и отговорност към детето винаги са големи, без значение дали тя прекарва с бебето от сутрин до вечер, или отива на работа и го оставя в ръцете на баба, татко или гледачката. Дотук всички кимаме в съгласие. Всички сме единодушни и по въпроса, че в един момент мама трябва да тръгне на работа. Кога обаче да се върне в професията си, е съвсем друга работа! Тук започват разногласията.
Моите наблюдения показват, че повечето майки подкрепят позициите “зависи”, “то ще си покаже” и “абе, засега няма да бързам”. Наистина случва се майката да не се чувства добре на работното си място или пък толкова дълго е очаквала да се появи някой в детското креватче, че иска да се наслади на всяка минута и това да продължи колкото може по-дълго. Но! Аз имам стройна теория, която прилагам вече два пъти и смятам, че съм открила моята истина: за да расте щастливо едно дете, то трябва да има щастлива майка!
Веднага идва логичният въпрос – кога е щастлива една майка? Отговорът е: когато се чувства обичана, сигурна, независима, спокойна, красива, реализирана и оценена! Само това! И ако за част от постигането на целта “щастлива майка” разчитаме на таткото, останалото идва от това самата тя да работи за себе си. Затова: ДА, майката трябва да ходи на работа! НЕ, не трябва да чака цели три години, за да се върне! ДА, по-добре е майката бързо да започне активни контакти със света! Това НЕ означава, че обича по-малко своето съкровище! НЕ, не е разумно да се отделя от света като отшелник на бебешки остров! Дългото оставане вкъщи води до тенджерно пристрастяване и прахосмукачкова зависимост. Коя от жените мечтае за това?
Факт е, че детската неразбория и глъч са прекрасни неща! Нека всеки има тази шумотевица в дома си! Но когато се задълбочиш и това се превърне в твое ежедневие – от сутрин до мрак, ден след ден, година след година... става страшно. Оставаш без никакви социални контакти и забравяш, че съществуваш. На всичкото отгоре рискуваш да загубиш и авторитета си пред хлапетата. За тях ти ще си онзи всеотдаен и покорен спътник в дните им, а не веселата, усмихната и ведра жена, която, макар и уморена, се прибира от работа вкъщи, за да ги гушне и да сподели с тях... остатъка от деня! А той със сигурност ще е прекрасен!