Коментари за
Помощ, той не иска деца!

Сетих се и за една история, която наскоро четох в един блог: Всички роднини, приятели и съседи на една млада двойка (не в България) първо постоянно и непрекъснато им натяквали защо не са се оженили. Решили младите и сключили брак. Още не приключила и сватбата и започнали подмятания кога смятат да имат дете. А когато се родило, подмятанията били, че непременно трябва да имат и още едно колкото се може по-скоро. Ако човек тръгне да се съобразява с общественото мнение, накрая ще свърши психически много зле. Ако пък си живее живота така, както смята за добре, много правилно ще усеща точните моменти за всичко, включително и за децата. Истината е, че слушаш ли сърцето си, няма да сбъркаш!

Раждането на дете е ЛИЧЕН ИЗБОР и наистина е крайно време да се приключи със средновековните тълкувания, особено по Балканските географски ширини! Аз за себе си съм решила, че (поне засега) не искам деца и партньорът ми го е приел (също поне засега). И понеже направих грешката да споделя този си избор (временен), бях заклеймена като егоистка, луда, безотговорна и неженствена, че даже и като атеистка. Омръзна ми да гледам по улиците или да слушам от близки и познати за деца, направени от родителите им "на кило", просто щото така трябва - да се размножим колкото се може по-бързо, които не се отглеждат нормално. И какво ще излезе от тези деца един ден? Отговорът е прост - в около 95% от случаите едно голямо НИЩО!

Ами, като не иска, го оставете на мира! Съгласна съм с предния коментар, как така една жена се приема, че ще иска деца просто - ами нали те са следствие на любовта, много жени си търсят мъж, който порсто да им ги направи, а логиката е обратната - да срещнеш мъж, от когото да поискаш! То, като го срещнете, няма да има много значение вече искате ли или не деца, те си стават без натиск, ако той не иска, може би усеща отношението ви. Досега не съм срешала мъж, независимо в какво финансово състояние, който да е срещнал любовта, пък да не иска деца. Обаче познавам много жени, които не са срещнали никакъ мъж и никаква любов, пък иксат деца, е??? От кого, какво търсят - мъж или баща...кой е крив тука, определено не мъжът, който се използва като донор и банка още преди да са го срещнали даже...

Една от поредните манипулативни статии из нета на тема "Тя/Той не иска деца: О, БОЖЕ!" Дайте да диагностицираме това паранормално състояние, тази съвременна болест, да сразим със земята всичките й прозрачни "аргументи", да назначим медикаментозно психиатрично лечение (ако трябва, и принудително) и, ако и този път не поддаде, да я/го убием с камъни! Очевидно е, че обществено - приемливият модел е семейство с деца или семейство, лелеещо с нетърпение появата на дете или семейство, хвърлящо се без много да се замисля в "приключението" при всяко случайно оплождане...Обаче, уважаеми автори, едно дете се прави от двама души. И за появата му е необходима И волята им! Решение, взето трезво и доброволно. Което означава, че е крайно време и българинът, и българският "научен работник", застанал от позицията на еди - какво си, да раздава обществено - приемливи диагнози, да излезе от Средновековието и да позволи и на другите да живеят живота си както намерят за добре. Защото, изборът да имаш деца , може да е доброволен само тогава, когато съществува като реална опция и обратното. Останалото е груба обществена принуда, замазана зад традиционно благоприличие и безсмислени фрази. Колкото до личните взаимоотношения между двама души - на никого не му е приятно да се чувства като инкубатор или разплоден бик в една връзка. И отказът да влезе в тази роля, да бъде достатъчно основание за изхвърляне.