Коментари за
Информираното съгласие

Възхитителна инициатива, браво! Отдавна беше време да се появи лъч светлина сред мракобесието на голяма част от лекарското съсловие и рабското покорство на голямата част от пациентите. Прочее, бременните жени в нормално здраве не са "пациенти", тъй като бременността не е болест. Ние сме клиентки на заведенията за раждане, от които купуваме услуги, и е напълно нормално условията да диктуваме ние, а не натрапваните ни, излишни и вредни болнични протоколи, които и здрави и болни слагат в един кюп.

Здравейте! Казвам се Ивелина, от Варна съм и живея в северна Италия. Попаднах на вашата статия и останах много доволна от това, което прочетох, от това, че в България има жени, които се борят за правата на българските жени. Искам да разкажа за моето раждане, което беше най-прекрасния момент в живота ми. Бях на курс за бременни заедно с мъжа ми, организиран от общината, напълно безплатен и изчерпателен. Най-голямата полза от него беше за сапруга ми, защото много от нещата, които учихме при жената-майка се получават спонтанно, но мъжете.... ако не се въвлекат в това прекрасно приключение си остават просто зрители и често се случва по-скоро да пречат (когато не знаят какво да правят се паникъосват), отколкото да помагат. Така нашият татко беше подготвен, беше видял вече родилната зала, бяхме симулирали най-различни пози за раждане и начина, по който таткото може да помага, даже ни показаха как може сам да извади детето, ако поиска!! Да, тук жената избира в каква поза, как и къде да роди. Аз родих клекнала на земята, а мъжа ми отзад ме поддържаше под мишниците. Акушерката беше клекнала до нас и от време на време поглеждаше и ми казваше какво вижда и ми казваше как да напъвам, а в един момент изчезна и се върна с един диск и ни пусна музика. Тук уважават много този момент на интимност на семейството и акушерките гледат да не се намесват, ако не е неложително. Когато дъщеря ни най-накрая се появи ми я дадоха веднага и таткото ни отряза пъпната връв. После отведоха дъщеря ни за рутинни процедури, а нас ни оставиха сами да се съвземем и дадем сметка за случилото се. След около час вече кърмех в стята си. Това, което разказвам, за много мои приятели от България, някои от тях доктори, беше като фантастична история. Тук е нормална рутина. Би било хубаво и българските майки да имат същите възмойности и свобода в избора си. Вие, които се борите за това, продължавайте смело в борбата си! Пожелавам ви успех с благословия.