Дневникът на мама
Блог / Дневникът на мама
Неочакван подарък
Шумотевицата започва след 5. Първо нахлува Криси, ухилен до уши и вместо поздрав пита :" Може ли на компютъра?"След половин час се прибира и Дани :" Пак някой е забравил да заключи! Криси, нали?"Кати, както обикновено, ги посреща с радостно тичане и възгласи:" Ооооооооооо, Даде!" и целувки по бузките.Тази вечер, обаче, е различна." Мамо, хайде да украсим елхата!"Погледнах календара...после разхвърляната стая...после си казах: "Защо пък не! Да поразхвърляме още!"Извадих прашните кашончета. Сглобих набързо елхичката и оставих развеселена групичка да украсява...Предвидливо прибрах стъклените играчки далеч от ръчичките на Катрин, която неспирно бърбореше и искаше да пипне всичко.След малко поставихме елхичката на пода, за да проверим дали лампичките светят, преди да я сложим на видно място в детската стая.Изведнъж стана приказно...Катрин стоеше до блещукащата в тъмното елха - висока точно колкото нея - и гледаше захласнато....Момчетата въодушевени запяха бърза коледна песничка, а Катрин затанцува с неземна усмивка на лицето...В очите им се отразяваха цветните светлинки...В моите очи блестяха сълзи...цветни и щастливи...почувствах се благословена...надарена с подарък отвъд мечтите ми...Няма значение какво ще се случи на празниците...аз вече получих своя празник! Сега мога изцяло...
Блог / Дневникът на мама
Иде ми да скоча от балкона!
Днес на няколко пъти ми мина през акъла. Колко е лесно да се предм и да скоча. Край, няма ме. Дъщеря ми Вяра е на небето и аз ще отида при нея, поне няма да е сама там, достатъчно беше далече от мен в дома за деца с увреждания. Скок.. и крайОстава след мен дъщеря ми Наталия, появила се на бял свят веднага когато можеше да се случи така ,че да е здрава и да мога да я износя без да има проблем за мен и за детето. Минах през ада на земята и сега нищо не ме плаши, си мислех до скоро. Да ама не. Как може някакъв скандал за нещо толкова малко като кой да измие шищетата на детето да ми докара мисли за самоубийство? Имам ли нужда от психиатър или поне от някой дето да ми каже да си почина? На да ли!Искам да няма за какво да се карам с него, защото се обичаме толкова много, че дори и смъртта не ни раздели, не нашата а на детето ни. Искам и с родителите ни да се...
Блог / Дневникът на мама
Историята на едно раждане
Да, да родиш е нещо много специално. Звучи тривиално но е точно така. Сега като се връщам назад във времето и си мисля с усмивка за моето си раждане.Първо да кажа 4е за мен бременноста беше изпълнена с тревоги като, как изглеждам, дали ще надебелея, как ще си върна формата, гълтане на корема, спортуване всеки ден безотказно. Да си призная аз забременях за ради своя „приятел” и за да си взема малко по4ивка от работа т.к. от 18 годишна работя без пирно. Казвам приятел защото след 14 години Веско е най-близкият ми и доверен приятел. Опитвахме се няколко месеца, аз изкупих тестовете за бременност от близката аптека, правех си тест дори по няколко пъти на ден – за по-сигурно, липсата на 2те чертички ме разочароваше, докато един ден поредния тест не отчете 2 червени линиики. И тогава ме обхвана пълна, тотална паника. Неможех да се спра да плача... О ужас, сега вече всичко придобиваше истински размери, ще трябва да се откажа от целия си прекрасен егоистично построен живот. Главата ми щеше да се пръсне от бошуващите мисли за това как...
Блог / Дневникът на мама
В очакване...
Дойде пролетта,малко мое ангелче...През всичките девет месеца си повтарях,че ти ще се появиш с пролетта,с първите птици и прекрасните първи цветя.Вече сме си у дома.Изписаха ме на 14.03 в петък.След последния преглед на нашия доктор,който ни пусна да си постоим у дома.Естествено с уговорки да продължа лекарствата и да почивам повече.Изписа ни желязо за хемоглобина и отново слушахме тоновете на монитора.Отчете пак леки контракции,а сърчицето ти биеше толкова бързо.За мен беше много вълнуващо да слушам ударите на мъничкото сърчице и да усещам живота...твоя живот.На всичко отгоре,доктора каза,че си много малко и ти трябва още време,за да пораснеш хубаво и да се превърнеш в мъничък шишко.За това препоръча да пия лекарствата до последно т.е до термина-13.04.Струва ми се толкова далече...Тук в болницата се радвам и гушкам бебчетата на други мами и така се заразих...така искам да си те гушна вече.Усещам,че нещо много ми липсва.Нямам търпение,но всичко е в Божиите ръце.Често си представям как изглеждаш,с косичка голяма или не,с малко сладко носле.Най-вече искам и се моля да си живо и здраво и всичко да е наред.Моля се и аз да бъда добра...
Блог / Дневникът на мама
Мигът.....
Още от много малка си мечтаех,някой ден да стана майка!Когато за пръв път направих тест за бременност,неможах да повярвам на очите си!Със съпругат ми искахме дете,но не очаквахме,че ще стане толкова бързо.За най-голяма радост,бременноста ми мина много леко,едва към 8месец започнаха отоци,киселини и такива дребни неразположения.Иначе малкото ни слънчице,много често шаваше,което само ни караше да се радваме!Толкова е странно чувството,когато усещаш бебчето да мърда..,как когато помилваш корема си то се успокоява..!Очаквах с нетърпение,но и със страх появата на малкото същество!При мисълта за раждането,сърцето ми се стягаше,и просто избягвах да мисля за това-мечтаех за момента,когато е вече при нас!Раждането мина много трудно,но си струваше!!!Когато лекарката ми подаде малкото бебче,просто всички мъки и болки изчезнаха!За пръв път виждах,най-хубавото,най милото,най беззащитното същество-моето бебче!Тогава разбрах,че цял живот съм мечтала за точно такова бебче и цял живот съм живяла за този миг!Мигът,който пожелавам на всяка една жена да изживее!Сега,когато малката Неделинка ни ядосва,само щом я погледна как ми се усмихва,така невинно и сладко(както само тя умее),ни минава всичко!И единственното желание,което ни остава е само да я гушкаме,прегръщаме и целуваме!
Блог / Дневникът на мама
Моят дневник
Понякога се чувствам лоша майка. Знам, че с всички се случва да имат подобни мисли, затова се успокоявам, че не съм единствената. Имам син на 10 години, тръгна на ясли много мъничък, след това детската му градина беше далеч от дома ни и в продължение да години ставаше по тъмно, тичахме по автобуси, трамваи...Прибирах го последен. На пет годинки го водих и на логопед преди градина и той никога не се оплака, не е мрънкал, не ми е създавал никакви грижи. Сега имам и дъщеричка. В момента вече е на девет месеца. Върнах се на работа почти веднага след раждането и с големи усилия посвещавам всяка свободна минута на нея. Разкъсана между необходимостта да работя и любовта ми към децата и семейството ми, често ми се случва да поплаквам, когато шофирам бясно към дома, тичам към лекарския кабинет, върша домакинската си работа и треперя от умора и изтощение. Сигурна съм, че това не е стандартен дневник на една майка, която се умилява пред постиженията на децата си, прекарва целия си ден в грижи и обожание на малките си съкровища, но...
Блог / Дневникът на мама
Споделено от дневника
Казвам се Милена Куртова- Радева и съм от Айтос. Всъщност аз имам вече 3 дневника- един, докато бях бременна, втори- за Маги и трети- в който описвам всичко, откакто Маги се е родила.Не знам откъде да започна. Може би оттам, че всъщност цялата ми бременност премина в големи притеснения. Знаете ли, че у нас не се споменаваше думата бременна. Много се страхувахме, тъй като имах две неуспешни бременности преди това, а сега бях на лечение. Наскоро гледах един филм - "Първият плач". Ако не сте го гледали, препоръчвам ви го горещо... Гледах и плаках, защото аз се страхувах да се се зарадвам, че съм бременна, не смеех да докосна корема си, да му пея и говоря... От сеуверие, че отново може да не се получи. И така, в страх и напрежение, изминаха 9-те месеца. Маги се роди на 26 юни в Сливен с планово секцио, 12 дни преди термин. Нямах щастието да чуя и първия й плач. донесоха ми я няколко часа след операцията- беличка, чистичка, съвършено бебе. Гледах я и не можех да повярвам, че ни се е случило чудото....
Блог / Дневникът на мама
На мама слънчицето
Кристи е най- скъпото съкровище на мама и на татко:)) Но вече започва да става много непослушна
Блог / Дневникът на мама
"Дневникът на мама"
Всичко започна от деня, в който разбрах, че съм бремена. Когато си направих теста и той излезе положителен, обляха ме топли и студени вълни, после няколко пъти се препотих, как да кажа на приятеля си, тъкмо завършвах и все още не бях запозната с реалния живот. Незнаех какво ме очаква след този ден, но реших да рискувам, защото усетих, че това дете е дар божий. Дали за добро или зло така или иначе бременоста ми стана факт за всички наши близки. С напредването, все повече се привързвах към това малко мъниче вътре в отробата си. Денят в който тя се появи беше най вълнуващото преживяване, аз бях на 19 години, млада и неопитна, но се справих и ето я и нея Снежана. Малкото съкровище си дойде с името, навън бе зима и от месец не беше валяло сняг, а точно този ден почти последен от месец януари валеше ситен скрешж, който се обърна в сняг и се появи на бял свят едно малко чудо. В мига в който я зърнах неможах да кажа нищо друго освен името на съпруга си,...
Блог / Дневникът на мама
Героят на мама и тати
Синът ми Станислав се роди с удължена юздичка на езичето. Налагаше се да се направи операция, за да се избегнат проблеми с говора. Моето слънчице бе само на 6 месеца, а трябваше вече да претърпи операция, и то с пълна упойка. И така, насрочихме дата 30.09.2008 г. Денят преди операцията изкарахме в болницата, за да се вземат всички необходими изследвания. На следващата сутрин една усмихната детска сестра пое малкото ми съкровище и го вкара в операционната. Минутите започнаха да текат бавно и мъчително.Лекуващата лекарка беше ме предупредила, че операцията е лека, няма болка след нея, но въпреки всичко...стомахът ми бе свит на топка, маичиното ми сърце биеше учестено. Говорих два пъти със съпруга ми по мобилния като взаимно си вдъхвахме кураж, че всичко ще бъде наред. И ето,че след около 50 минути сестрата излезе от залата, гушкайки Стаси, увит в одеалце и с пръстче в устата. Очите ми се напълниха със сълзи! Операцията бе протекла успешно! Минаха още 40 минути и Стаси се събуди от упойката. Погледна ме сякаш искаше да ми каже, че е гладен и жаден. Преди...
Блог / Дневникът на мама
ПРЕДГОВОР КЪМ ДНЕВНИКА НА МАМА ГУГИ
АЗ ОБИЧАМ МНОГО ДА ПИША ЗА ВСИЧКО, КОЕТО СТАВА ОКОЛО МЕН. ОЩЕ ОТ МАЛКА СИ ВОДЯ ЗАПИСКИ. ЗА МОМЧЕТАТА, КОИТО СЪМ ХАРЕСВАЛА, ЗА ТОВА КОЕТО СТАВА В УЧИЛИЩЕ, ЗА ТОВА КОЕТО МЕ РАДВА, ЗА ТОВА КОЕТО МЕ НАТЪЖАВА. ИМАМ МНОГО ТЕТРАДКИ, КОИТО КРИЯТ В КОРИЦИТЕ СИ МОИТЕ СЪКРОВЕННИ МИСЛИ. ИСКАМ ДА ЗАПЕЧАТАМ ВСЕКИ ВАЖЕН ЗА МЕН МОМЕНТ, ВСЯКО ЧУВСТВО, КОЕТО СЪМ ИЗПИТАЛА, ДА СПОДЕЛЯ ВСИЧКО, КОЕТО СЪМ ПРЕЖИВЯЛА. ПОНЯКОГА ПРОСТО НЯМА ЧОВЕК, С КОЙТО ДА ГИ СПОДЕЛИШ, А БЕЛИЯТ ЛИСТ ВИНАГИ И ДОБЪР СЛУШАТЕЛ.ЩОМ ЗАБРЕМЕНЯХ ВЕДНАГА ЗАПОЧНАХ ДА СИ ВОДЯ ПОРЕДНИЯ, НО МНОГО СПЦИАЛЕН ДНЕВНИК. ДЪЛГО ИЗБИРАХ ТЕТРАДКАТА, В КОЯТО ЩЯХ ДА ПИША. В ЕДИН БЪДЕЩ МОМЕНТ ЩЕ Я ПОДАРЯ НА ПЕТЬО ЗА ДА СПОДЕЛЯ С НЕГО ЕМОЦИИТЕ, КОИТО Е ПРЕДИЗВИКАЛ В МЕН ОТ МОМЕНТА НА ЗАЧЕВАНЕТО МУ, ПЪРВАТА МИ СРЕЩА С НЕГО, САМОТО РАЖДАНЕ, ГРИЖИТЕ И ПРИЯТНИТЕ ИЗЖИВЯВАНИЯ, КАКТО И БЕЗСЪННИТЕ НОЩИ. ВСЕ СЪБТИЯ, НА КОИТО ТОЙ Е ПРИСЪСТВАЛ, ЗАЕМАЛ Е ЦЕНТРАЛНО МЯСТО, НО БЕЗ ДА ГО ОСЪЗНАВА.ДНЕВНИКЪТ НА МАМА ГУГИ ПИША ВИНАГИ, КОГАТО ИМАМ ВРЕМЕ. ПОНЯКОГА НЕГОВОТО ПОПЪЛВАНЕ Е ВИД ТЕРАПИЯ. С НЕГО СИ ПОЧИВАМ ОТ ДЪЛГИЯ ДЕН. И ВЪПРЕКИ,...
Блог / Дневникът на мама
"Дневникът на Мама"
Имам момченце...това беше мечта на цялото ми семейство. Невероятно е чувството да станеш майка, и не може да се опише,трябва да се осъзнае и изпита ...Ето го моят дневник, написах и съхраних най-съкровените мигове,случки и преживелици, от мига в който станах МАМА, описах първата ми среща с онова прекрасно бебе, разказах и за първите усмивки,за първото зъбче,за първата крачка,която просто бе едно чудо...Няма по-голяма еуфория,по-голямо щастие да гледаш ,как живее,расте, плаче,смее се и се развива ,онова съкровище,което е откраднало сърцето ти завинаги.Е,мами надникнете тук, моят ДНЕВНИК с начало 16.Юни 2006г. 2,50ч през нощта. " Ето ме и мен, казвам се Никола. Тъкмо когато мама реши да си почине на дивана, аз пък реших да се появя на бял свят.Родих се точно в 2:50 мин. вечерта.Като се родих мама ме погали и обеща ,че ще бъда най-ценното за нея.Първи ме видяха Тати и Леля.А аз кротичко помрънквах.Имах много модерна прическа и бях с като на Тати веждата. И така се започна... моят живот !...Аз съм най-обичаното бебе, какво ли не правят мама и тати за мен..." ....16.06.2007г. "празнувах моят първи рожден...
Блог / Дневникът на мама
За Ники в куплети
Нямаше търпение Ники да се родии в седмия месец се появи.Дрешките всички са още големи-за да порасне,трябва му време.Но си има нрав вече бебешонката- не се залъгва с биберонката.Свива с яд ръчичка и крачеи извисява кръшно гласче, мръщи се и сякаш пищи:- Мляко не искам,разбираш ли ти!?Стига с доматите,мамо!Хапвай по мъничко само!Става ми кисело,а обичам сладко,иначе отивам да суча от татко!А татко Никито къпе и прането пере,защото обича неистово свойто дете.Целуваше го още през корема на мама,тя пък го милваше с нежност голяма.Затова Ники става бебе прекрасно:крехко и сладко,и шик издокарано,само че с пишкане всякакво скарано-пишка в памперса,но и на пелената,дори в на мама или на татко ръката.Ака,когато си иска,най-вече нощем,тогава не спи и плачка си доста.Но успокоява го мама с "кукленце" и "бебешони",обич показва му с всички прийоми.Тя толкова се вдъхнови,че това стихче съчинии на Ники посвети.
Блог / Дневникът на мама
Моето Малко Ангелче
Беше 06.08.2007год.когато тестът за бременност показа положителен резултат.Цялата се разтреперих от щастие.Дните минаваха неусетно барзо и настъпи дълго очакваният ден - 01.04.2008год.Първата ми среща с моето малко ангелче беше на 01.04.2008год в 12:20 на обяд.Този миг винаги ще остане в съзнанието ми.Малкият Стилиянчо беззащитен,малък и невинен вече е пред мен, вече мога да го видя и да го прегарна.Толкова е хубаво всичко.08.04.2008год вече сме у дома -аз стилиянчо и нашият татко.Дните минават неусетно.Стилиянчо е вече на 2 месеца и още от сега проявява характер-не иска да стои самичък и ако не му се бръща внимание започва да плаче.Моето слънчице вече е 3 месеца и сам се обръща по корем.Малчо е вече на 4 месеца и започва да се опитва да пълзи.Вече сме на 5 месеца и може да лази.Вече е на 6 месеца - започнаха зъбчета и е малко неспокоен.Честно казано колики нямаше и дано и със зъбките да е безболезнено.Чувала съм че някои деца имат висока температура не ядат , не спят-надявам се да не се случи това.Стилиянчо и без друго е скаран със спането през деня -спинка по...
Блог / Дневникът на мама
Моето дяволче Тери
Моето дяволче Тери вече е голямо момче на 1.7г.вече помага в "подреждането" вкъщи,ходи в тоалетната ,прави много пакости и е "много послушен".Но сети ли се за млякото на мама оставя всяка игра и тича да си хапне
Блог / Дневникът на мама
Вече сме почти на 5 месеца
Моят син Ради вече е на 5 месеца без 1 ден. Много е лъчезарен и усмихнат, вече не плаче както преди, а като иска нещо, обикновено помрънква, а ако никой не отиде при него, вече почва да пуска гласа си:)Вече го сърбят венците от около месец и половина и е доста притеснен понякога, особено през нощта, когато става и на всеки час, за да суче. Дано мине скоро и да изникнат тия пусти зъбчета!Иначе обича да се стои по корем, обръща се по гръб от трети месец, а от четвърти се опитва да се обръща и от гръб по корем, е , с малка помощ. Вече е доста захитрял и ако не може, дърпа ръката на татко си, за да се обърне.Доста е любопитен и иска да види всичко наоколо, не издържа да стои много на едно място.Добре, че вече поспива малко в количката, преди не искаше изобщо да стои.вече разбира почти всичко и с интерес ни гледа как ядем, иска от малък да хапва кебапчета:))Много бързо растата децата и трябва да се наслаждаваме на тези моменти.
Блог / Дневникът на мама
Най-чаканото бебе!!!
След дълги дни на чакане чудото да се случи, ето че е 10.9.2007г. - нашият бъдещ татко е рожденник. Аз отивам на стандартен гинекологичен преглед. След като сестрата ме попита кога е била последната ми менструация, докторката забеляза че един месец липсва. И ме попита "А къде е м. август?", а аз ами няма го. Направими тест за бременно и той излезе положителен, най-чаканите две чертички" бяха вече факт". В този момент се разтреперих от щастие, знаех че това е най-големия подарък за моя спътник в живота. След като излязох от кабинета изтичах до работата на мъжа ми, но той като че ли имаше шесто чувство и "каза бременна ли си"? Аз започнах да треперя от валнение и му казах да бременна съм. Беше най-щастливия ден от животани, докато малката ни принцеса каквато татко си пожела се роди. Ден преди Великден 26.04.2008г., ето и я нея малката Елизабет. Нашето съкровище в живота.
Дс
Прочетете още
Блог / Дневникът на мама
Мое малко голямо момче
Сякаш вчера за първи път чух гласът ти. Мое малко голямо момче...Още с трепет си спомням първата ни среща, ококорените очички, които ме гледаха плахо..., малките треперещи ръчички, рошавата главица под пелените и устичката с която нежно докосваше гърдите ми докато се хранешеКолко бързо лети времето, мое малко голямо момче...Всеки ден ставаш все по-голям, независим и да си призная ми е малко мъчно. Знам, че тези мигове, които сега са при нас, утре няма да ги има и никога няма да се върнат...Ще си спомням с тъга за това, как те прегръщам сега, как те държа на ръце и те кърмя, как в полуосветената стая кротко заспиваш сгушен до мен...Мое малко голямо момче, утре ти ще пораснеш голям и силен мъж и дано спомените ми за тези мигове да са все така топли и мили. Гледам как падат листата на дърветата и си мисля за всеки миг, за всяка секунда, за всичко. Искам да ги задържа но не мога, защото както идва есента, така си отиват и нашите мънички мигове. ...Нека да им се наслаждаваме докрай!
Блог / Дневникът на мама
девет месеца и сватба!!!
Дните се нижеха много бързо щастието и веселито неспираха и изведнъж коремчето ми започна да личи ходихме на видеозон и го видяхме нашия бебо толкова малък......Междувременно поддготовката за сватбата течеше трескаво ето и денят настъпи 03.05.2008г. всичко беше перфектно и ето точно в момента когато мъжа ми влезе в стаята да ме вземе и бебо прорита за първи път о толкова е странно!!!После измина и май месец настъпи 6-тия бебо риташе все по-силно и по-силно ние ходихме на плаж за миди забавлявахме се и бебо с нас!!!Месеците се нижеха много бързо почти неусетно и вече бях в деветия естествено вече ми беше трудно да спя и да се движа а и ужасно се бях подула но важното беше че бебо е добре!!!Времето летеше ето че наближаваше дата 22-ри да но бебо има собствено мнение по въпроса и реши че няма да е 22-ри!!!23-ти,24-ти,25-ти,26-сти четири дена сториха ми се четири века вече нямах търпение да го видя и ето моментът настъпи на 26-сти септември вечерта бебо реши окончателно че повече не му се седи вътре и на 27-ми сутринта в 4...
Блог / Дневникът на мама
Двете черти!!!
Беше един лют и студен януарски следобед , седях самa в къщи бях се свила на дивана и стисках в ръцете си един тест:"О господи хайде това време не минава!!!"Плахо отворих капачето и видях две о да две са няма съмнение..........но........защо едната е толкова бледа?Обадих се на милото по телефона и му казах да купи един като се прибира,едвам го дочаках времето сякаш беше спряло!О най накрая дойде си като стрела дори без да го целуна грабнах теста и гас в банята като излязох той беше седнал на леглото в нашата спалня и ме гледаше милно с любопитсво!!!Чакането се започна.....Мило ние току що обявихме сватбата си а сега .................И аз отворих теста дамммммм две са и този път няма никакво съмнение!!!Щастието беше огромно неможехме да си намерим място аз венага звъннах на приятелката си след това отидохме на гости и мъжа ми ,Свекър ми имаше имен ден и за подарък получи теста всички много се зарадваха еуфорията беше голяма а ни предстоеше и подготовка за сватбата!!!!
Блог / Дневникът на мама
Дневникът на мама
Може ли безсънните нощи да са приятни? А знаете ли кое може да направи събуждането ви по-хубаво и очаквано? Естествено една детска усмивка, едно сладко детско гласче.Откакто имам моето малко слънчице, вече цяла година аз заспивам с неговото мило личице и се събуждам с неговата грейнала усмивка. Дните ми са изпълнени с приключения и планове, никога не скучая, защото си имам едно малко съкровище, което изпълва дните ми със смисъл. Какво е някоя друга настинка, та тя ни кара да ги обичаме още по-силно и ни прави още по-силни, за да сме достойни да се грижим за дечицата си. Животът ни с тях става един хубав дневник, планове за бъдещето, които ни е приятно да кроим и към които се стремим да се придържаме в ежедневието си, колкото и да е трудно и невъзможно.Нетърпеливо очакваме следващия рожден ден на мъничето , а после детска градина , училище и така докато все още има място за попълване в дневничето на мама.
Блог / Дневникът на мама
МИЛА МОЯ МАМО
Преди две седмици, с началото на учебната година започнах работа. Само два пъти седмично за по няколко часа. Дълго пресмятах и въртях комбинации от това, какво и как ще се случи докато ме няма, как ще се държи малкия, какво ще яде, как и кога ще спи, но всичко което съм си мислила, не става винаги така както аз го планувам. Сърцето ми щеше да се пръсне от притеснение, въпреки, че бях сигурна, че с баща си няма да му е зле. В сигурни ръце е. Чак сега обаче разбрах какво е изживявала моята майка, когато аз не съм била до нея. Чак сега почувствах всичките и страхове и въпроси, които са я тревожили, докато съм била далеч. Чак сега, като с мощна плесница ме удря МАЙЧИНСТВОТО. Чак сега напълно и докрай разбирам песеничката МИЛА МОЯ МАМО. С много обич твоя ДЪЩЕРЯ!БЛАГОДАРЯ ТИ!
Блог / Дневникът на мама