Дневникът на мама
Блог / Дневникът на мама
Дневникът на мама
На 21 януари точно на бабин ден се роди моята сладка Рая, беше второто бебче за деня, и се роди с номер 66.
Блог / Дневникът на мама
Един обикновен ден...
...към края на ваканцията в Бургас...Дани и Криси се скарват от сутринта.Това ме изнервя.Не успявам да свърша една важна за мен работа и неусетно нервността ми се е увеличила.Строявам момчетата да си учат уроците.Недоволстват.Обяснявам, че в неделя пътуваме и няма кога...Криси започва да реве...с цяло гърло...с крокодилски сълзи...И вулкана в мен изригва!Разменяме си резки реплики.После дълго плача - упреквам се, че съм нетърпелива и избухлива, упреквам и него...за същото.Звъня на мъжа ми по телефона. Липсва ми. Особено в такива моменти.Оплаквам му се.Учудвам се от кроткия си глас. Май ми олекна.Срамувам се, че избухнах пред всички...Момчетата, обаче, седнали да пишат, междувременно.Аз се смея на нещо.Хапвам сладкиша, приготвен от брат ми! Страхотен вкус!Страхотен брат - завежда момчетата ми на боулинг!Мама пък завежда Катрин на разходка.Сладка раздумка с бременната ми сестричка и сладко похапване.Приспивам Катрин, уморена от разходката.Тя спи дълго.Времето е хубаво.Отиваме на разходка в Морската градина.Най-сетне!Морето!Спокойно като езеро.Необичайно безветрено.Уханията на цъфналите дървета се смесват с аромата му.Децата се ровят в пясъка.Снимам ги.После тичат по големите алеи.Сладолед на връщане.Катрин си го изяжда целия. Нося я по обратния път, но не ми тежи, защото...
Блог / Дневникът на мама
Неосъществената мечта на бащата-реалност чрез сина?Защо не?
Денят в който нашето малко слънце на име Павлин се появи на бял свят бе най прекрасния.Бащата сияеше от радост.Сега е неговата малка гордост-нарича го малкия ми футболист.Може би неосъществената мечта на таткото ще стане реалност в лицето на сина?Съпругът ми винаги е мечтаел да стане футболист,имал е този златен шанс,но го е пропуснал.Макар и малък на 8 месеца,синът ми се интересува най вече от футболните срещи по телевизията.Никога не заспива без любимата си играчка-една малка гумена топка с шарки като футболните.Знам че е рано да се определят интересите на децата в тази възраст но поне засега това го вълнува.Всеки родител би се гордял с детето си,ако то избере правилната насока в живота и по някакъв начин допринесе повече за страната си.Аз лично като майка бих се гордяла много ако сина ми след време стане футболна звезда и прослави България и българския футбол на световно ниво.Но както са казали нашите прадеди "ще доживеем и ще видим".
Блог / Дневникът на мама
Жена за един мъж!!!
Да си жена е изкуство. Изкуство да докоснеш устните, егото и сърцето на любимия. Изкуство да го съблазниш порочно. Изкуство да останеш единствена за него, без да му омръзнеш и без да изискваш. Жената съчетава едновременно нежност и сила, ранимост и достойнство, свян и разкрепостеност.
Блог / Дневникът на мама
Моето българско място в Европа
Сядайки пред белия лист си поставих за цял поне този път да се подготвя предварително, защото досега все така ми се случваше , че трябва да реагирам бързо, уверено и на момента - без дори минутка за размисъл и колебание. Изчетох всякакви есета на подобни теми, докъдето ми стигна търпението. Сега си мсля – с цел да се подготвя, да стъпя на сигурно едва ли не. Но с реален резултат – да се окажа в центъра на тресавище, т.е. да се объркам тотално! Досещате се , повечето бяха на гимназисти и от тях струеше оптимизъм, капка талант и обилно количество заучени фрази. Харесаха ми. Но уви, не ми подхождат . Те не са част от нещо, което бих си позволила да нарека „моето”. Попрехвърлила ученическите години и настроения аз стоях и се взирах в белия лист, който ставаше все по-бял и още по-бял. Като че ли дори заблестя с онази синкава светлина, която те озарява и плаши. Опитваше се като че ли сам да ми проговори; да намери това, което аз все още търсех. Опитвах се да намеря моето българско място...
Блог / Дневникът на мама
Няколко думи за моята прекрасна дъщеря
Трудно ми е да си задам въпроса: „Какво бих казала на моята малка дъщеря, ако това е последното, което ще чуе от мен и нямам особено много време да изразя всичко, което искам?”. Трудно ми е защото мислейки за въпроса съзнанието ми се връща към причините, които биха довели до такава необходимост. А всяка една, за която се сещам пълни очите ми с безброй сълзи. И това е грешка, напълно недопустимо, дотолкова да задълбочаваш, че да не можеш да отговориш адекватно на един напълно човешки и истински въпрос. Сега ще опитам: бих й казала, че тя е най-прекрасното същество, което съществува, че тя е всичко за мен, че я обичам безумно и винаги ще я обичам. Че обещавам да бъда до нея винаги, когато падне, за да й помогна да се изправи, за да утеша болката й и да й вдъхна от майчиния кураж. Но никога няма да й попреча да направи нещата, които иска и които я правят щастлива, дори да виждам, че от тях ще я заболи, защото без да познава болката-как ще познае радостта и щастието, когато ги...
Блог / Дневникът на мама
Ради на 9 месеца
Ради навърши вече 10 месеца. През деветия си месец той стана 10 кг и порасна с половин сантиметър и е 74,5 см – лекарката каза, че изглеждал като “първолак”.Все още има 4 зъбчета, които все още не са напълно пораснали. Все не е проходил, а тичаме заедно. Прави резки завои, спира и пак тръгва, постоянно ни изненадва. Вече се изправя по столовете, леглата и като се държи, си ходи. Но все още го е страх да ходи сам!По случай 3-ти март бяхме на гости при баба и дядо в Павел баня. Там имаше доста голямо поле на действие - голям хол, където повечето време прекарваше в тичане с дядо. Видяхме и кукери, дори се и снима с тях, тъй като имаше тържество по случай празника.Все още плаче от всички жени – баба, леля, но по-малко от дядо си. Постоянно иска да е при мен и татко си, щом ни види, плаче, докато не го гушнем. Но, ако ни няма, се успокоява и си играе.Започна да си играе и с колички, ама временно – той не признава играчки, а само кутийки, кабели,...
Блог / Дневникът на мама
кога да тръгне на ясла детето.
Този въпрос стои сигурно пред много майки на дечица между една и две годинки.Аз за себе си взех решение че най добре за моето съкровище е да тръгне на ясла щом стане на една годинка.От много майки а и учителки в ясли бях чувала че колкото е по малко толкова по лесно ще свикне и реших да пробвам така и така няма да се върна още на работа да видим дали ще свикне или ще го отложим за понататък.Заведох я първия ден със страх цял ден не се разделях с телефона чаках да ми звъннат че много плаче да си я взема.Но не се обадиха отидох да си я прибера вечерта и се изненадах като госпожата каза че е минало много добре и е плакала съвсем малко като е станала от сън яла е добре което за ново дете не било съвсем нормално.Очаквах на другия ден да не иска да ходи защото вече знае къде отива но.. пак ме изненада влезе при децата с желание и не се разплака като си тръгнах.Вече 10 дни ходи с голямо желание и съм...
Блог / Дневникът на мама
МАЛКИЯТ НИ УЧЕНИК
Днес нашият малък син Момчил тръгна на детска ясла. Направи своята малка голяма крачица в обществото, с надеждата да открие нови неща, нови приятели и усещания. Вълнувахме се. Едва на година - става ученик. Дали разбираше целият смисъл на нещата????ЗА НЕГО СТЪПКА КЪМ НОВОТО, ЗА НАС ЕТАП НА НЕЗАВИСИМОСТ, КОЯТО С ВСЕКИ ДЕН СТАВАШЕ ВСЕ ПО ГОЛЯМА И ПО-ГОЛЯМА.Там ще откриеш нов свят, нови хора и нови неща, но помни че винаги ще бъдем до теб и ще те подкрепяме.УСПЕШЕН СТАРТ В ОБЩЕСТВОТО МИЛО СЛЪНЧИЦЕ!
Блог / Дневникът на мама
"Двуезично" стихче за Кати
Днес бебешката муза ме споходи и хич не иска да си ходи! Кати Тя пише по стената със МАКАКА. Яде БАТИТИ - никого не чака. Обува си самичка и ПУОМ, а на полянката пасе си КОМ. От мънички БЕБЕКИ се страхува, по себе си обича да рисува, МАСИ ми вика вече всеки път, когато УПА и БААМ й се ядат! Танцува, пее, КУКАТА си гушка, усмихната старае се да слушка, все иска ПИЦ - не й се вярава тук, че е хранителен ПОКУК! Ето и кратък речник на бебешките думи: макака - химикалка батити - бисквити пуом - панталон ком - кон бебеки - буболечки маси - мерсиупа - супа баам - банан кука - кукла пиц - чипс покук - боклук
Блог / Дневникът на мама
моето слънчице Андреа
тук мама ще слага всеки ден мои снимки,за да се запомни как се развивам,пораствам,играя,смея се и т.н.!
Блог / Дневникът на мама
Ради на 8 месеца
Ради стана на 9 месеца. През осмия си месец вече тежи 9,700 кг и е висок 74 см. Наддава си детето добре. Вече пробва и попарка, въпреки че не беше очарован.Хапва и половин жълтък. Започна да се храни на 4 часа, вече изобщо не плачеше от глад като преди!Имаше и нов зъб – на 5 февруари- долен, ляв! Но явно, че идваха и други, защото пак беше нервен!И така стана!След първата попарка се разболя, за първи път! Започна с температура, която спря на втория ден, след това разстройство и така цяла седмица! Бяхме много притеснени, не можеше да спи от зор – ни през деня, нито през нощта. Хапваше лечебна каша на Милупа, Ентерол сутрин и вечер, картофено пюре с морков на обяд и кърма. Пиеше доста лекарства с лъжичка, доста неприятни на вкус, но той ги поемаше. Беше много храбро бебе, почти мъж!След големия зор видяхме, че са избили горните 2 зъба – на 17 февруари! Ради вече имаше цели 4 зъба, е, не бяха още излезли, но поне бяха пробили!Веднага след това разстройството спря и детето се върна...
Блог / Дневникът на мама
simona
Блог / Дневникът на мама
Усмихнато
Днес ми е усмихнато.Ей така-безпричинно.Научих се от децата.Да се усмихвам.Безпричинно.Продължавам да се уча...Вече проговарям на Катешки език.Полиглот съм.След Данешкият и Крисешкият този ми е много лесен.А Дани и Криси перфектно говорят моя, но отдавна са забравили своите.Нищо, аз им напомням.И се смеем заедно!..........................................................Забелязвам отклонения.От собствената си личност.Вчера не ми пукаше особено за дивана.Кати го изрисува с флумастри.Помислих си, че ако не се изпере...няма значение.Сега го гледам и се усмихвам.Напук.На собствената си личност.Мисля, че детските рисунки са истинските световни шедьоври.Затова съм ги налепила навсякъде.По-често се усмихвам като ги гледам.Винаги има нарисувани човеци и те винаги имат къща, и винаги са по-високи от нея.Как да не се усмихнеш!Децата са гениалните създатели на съвършения свят,който така искат да напуснат и в който след години искат да се върнат...Добре е, че имам деца.В техния свят съм като у дома си.Цветята са високи, колкото мен, а облаците никога не закриват слънцето, и огънят в огнището никога не гасне...Наскоро пак сънувах, че летя.Отдавна не се беше случвало.А за първи път те летяха с мен.Беше зелено.............................................................Кати се събуди.Усмихна се.Винаги се усмихва като се събужда.Играе си с косата...
Блог / Дневникът на мама
Здравейте,мами по професия
ПИШЕТЕ КАКВО Е МЕНЮТО НА ВАШИТЕ ДЕЦА,ние закусваме попара,кус-кус или кис.мляко с бисквити,към 10-10.30 малко плод,за обяд супа топчета,пиле фрикасе и безмесни храни(редуваме),а за десерт любимото ДАНОНИНО,след обяд ядем предимно кремчета от различни нишестета с плод,каша или йогурт с бисквити,за вечеря месно или безмесно,а може и от нашата храна и преди заспиване 120-150гр.кърма.
Блог / Дневникът на мама
Ради е на 7 месеца
Ради вече е на 8 месеца. През седмия си месец той тежи 9,200 кг и е висок 73 см. Продължава да расте с около 600 г на месец, може би защото похапва доста добре. Все още яде сутрин плодово пюре, половин бурканче, вече има и добавка бисквитка на Плазмон, и кърма след това, наобяд зеленчуково пюре с жълтък/месно, които приготвям аз, с изключение на заешко и пилешко - купувам ги.Следобяд хапваме каша / с или без глутен/ и след това кърма. През този месец Ради порасна доста бързо и има голям напредък – пълзи като светкавица вече и иска да стигне всичко, което види, особено, ако е някое дистанционно, както обикновено. Ако все пак успее, защото вече е по-бърз и от нас, го лапа до безкрай ... докато вече спре да работи!Този месец изкарахме и първата си Коледа заедно, беше много вълнуващо за нас и за нашето съкровище, все пак то празнуваше и първия си Имен Ден. Имахме шапка на дядо Коледа, елха и много играчки. Имахме и гости и Ради беше изумен и притеснен, поплака доста, не спа цял ден. После на...
Блог / Дневникът на мама
Имам проблем:(
Вече детето ми ще стане на 7 месеца,аз не мога да отслабна!Чувствам се ужасно...Висока съм 1.73см и тежа 80кг.Аз съм отчаяна...
Блог / Дневникът на мама
ПЕТТЕ ОПАСНОСТИ, КОИТО ДЕБНАТ ВАШЕТО ДЕТЕ ПО ВРЕМЕ НА ПРАЗНИЦИТЕ
1.ХРАНАТА - нейното изобилие по време на празниците е подвеждащо. Прекалената употреба на сладки , какаосъдържащи и млечни продукти може да е опасно. РЕЗУЛТАТ - алергични обриви и не по-рядко симптоми на хранително отравяне – повръщане, диария и др. 2.ГАЗИРАНИ НАПИТКИ И КОКА КОЛА - приема на течности при децата традиционно се повишава по време на празници поради тяхната превъзбуда и повишена физическа активност. РЕЗУЛТАТ - опасност от прояви на простуда на следващия ден. По-големия прием на кока – кола – и др. кофеин съдържащи продукти - увеличаване на хиперактивността на детето. 3.ОПАСНОСТ ОТ БИТОВИ И МЕДИКАМЕНТОЗНИ ОТРАВЯНИЯ – през празничните дни и нощи децата са оставени почти без контрол, много често копират действията на по-големите деца. Има опасност за консумация на битови и др. отрови. РЕЗУЛТАТ – токсични прояви с гадене и повръщане. Помнете, че всеки разумен лекар дори при съмнителна информация за прием на потенциални отрови ще ви хоспитализира . А там престоят ще го запомните – уверявам ви - промивки, клизми, системи и най вече ....СТРАХ!!! 4. ОПАСНОСТ ОТ ПИРАТКИ , ФОЕВЕРКИ И ДРУГИ ПИРОТЕХНИЧЕСКИ ЕФЕКТИ- Никога детето не...
Блог / Дневникът на мама
Как се справяме с коликите
Първоначално давахме еспумизан после почнахме вода с анасон, но от нея много спеше и получи запек, понеже кърмата ми спря още първия месец и бяхме на адаптирано мляко Нутрилон 1, което в момента му е основното ядене.Анасона беше в съотношение 1 кафена лъжичка на 1/2 литър вода.Сега му правя по 1 шише вода с копър - 1 чаена лъжичка изсушен копър на 250 мл вода и една мерителна лъжичка от тази, с която му меря млякото захар, защото чаят от копър е твърде силен чист.
Блог / Дневникът на мама
Аз проходих
Ето случи се най накрая.Толкова го чаках този момент и толкова се страхувах но всичко мина ок Габи започна да се отпуска и да прави крачки сама.Много е щастлива и започва все по често да ми бута ръцете и да не иска да я държа.Аз съм много щастлива и много я поощрявам да се отпуска по бързо скоро и прощъпулник ще правим.Сега вече става по сложно но пък и по весело дано само да има късмет да няма много инциденти знам че без тях не може но дано да са малко.Моето съкровище ще посрещне Дядо Коледа на прага.
Блог / Дневникът на мама
Ради е на 6 месеца
Ради вече стана на 7 месеца преди няколко дни. През изминалия шести месец той порасна с 1 см, вече е 70,5 см и 8600 г, с 500 г повече от предния. Става все по-самостоятелен, усмихнат и весел спрямо преди. Играе си сам в кошарата, не изисква постоянно някой да го разхожда, но все пак си иска си играем с него и да го гъделичкаме, а той да се смее сладко, сладко.Този месец и падна от дивана, но, слава Богу, нямаше му нищо - водихме го в Пирогов, затова вече се следи зорко, че за секунда да го изпуснеш и белята е готова.Стана още по-неудържим – обожава да подскача, като някой го държи под мишниците, смее се неудържимо. Все още не седи стабилно, подпира се вече сам с ръката.Вече държи играчката с две ръце и я прехвърля от ръка в ръка, особено при обличане. Вече не му слагам памперса на повивалника, защото е много палав и когато го сложа по гръб, веднага се обръща по корем. Започва да се върти и пълзи, щом види някоя играчка. Най-много се радва на дистанционното....
Блог / Дневникът на мама
Имунизация
Бебо е голям 2 месеца и 15 дни. Датата е 15.12.2008 и бяхме на имунизация. Биха ми Pentaxim за първи път в дясното краче.
Блог / Дневникът на мама
майчината сълза
Малко момче попитало майка си, „Защо плачеш?" "Защото съм жена?", отговорила му тя„Не разбирам", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш"По-късно малкото момче попитало баща си, „ Защо мама сякаш плаче безпричина?"„Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му.Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените. Най-накрая попитал Господ: „Господи, защо жените плачат толкова лесно? Господ отговорил: „ Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни за да даряват удобство. Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква. Дадох й чувствителност да обича децата си независимо от всичко и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.Дадох й сила да помогне на мъжа си...
