Преминете към основното съдържание

Дневникът на мама

Блог / Дневникът на мама

Феята, пеперудата и аз

Тук не съм писала отдавна. Просто пораснахме, и аз и децата. Първото ми дете навърши 20 години и започнахме като много други хора да се посрещаме и изпращаме по летищата, защото учи в чужбина. Второто е на 18 и догодина ще купувам отново абитуриентски костюм и кой знае накъде и то ще насочи компаса си. Третото е на 11, но е вече по-високо и по-умно от мен. На моменти безсрамно се гордея със себе си като погледна назад към дните, месеците и годините, в които им бях "просто майка". А аз бях наистина просто това - един пълен с възхищение детепазител, който не ставаше за възпитател и искаше децата му да растат свободни, като диви круши, които само от време на време поливах и торях, плевях и държах да не се счупят от някой по-силен порив на вятъра. Не мисля, че бях добър родител, каквото и да значи това, не давам акъл и на другите как да гледат деца. Моят избор беше мой, опитвах и опипвах, но най-важното беше да обичам и да обръщам внимание. И някак пораснахме, и аз...

Блог / Дневникът на мама

Организирана майка

Прекалено много обичам да организирам. Появата на едно дете не ми попречи, надявам се и с второто да е така. Обожавам да си пиша задачките за през деня, а на бюрото у дома смело слагам един голям лист, който разграфявам за целия месец. За 2018 година си купих от store.bg чуден органайзер, който все още не съм използвала, но като прелистих...мисля, че се влюбих в него ;) Дамският органайзер "Мама може всичко и знае най-добре!" съдържа:раздел "Контакти" - телефонен и адресен указател и WEB организаторраздел "Календар" - годишен календар за четири последователни години с отбелязани официални празници и лунни фази, база с данни за именни дни, международни, професионални, църковни празници с постоянна и плаваща дата, месечен календар за Специалните дати в живота на семейството, регистър на направените подаръцираздел "Планер" - седмичен семеен планер за 54 седмици, с отделни графи за ангажиментите на мама и останалите от семейството, с място за планиране на менюто и приоритетите, с напомняне за важните дати през периода; училищен планер за подготовката на учениците за предстоящата учебна годинараздел "Семейни финанси" - подпомага съставянето на месечния семеен...

Блог / Дневникът на мама

"Ало, мамо, в хола е влязъл гълъб!"

Насред усилен работен ден ми звъни телефона... "...напомняме ви, че имате просрочена вноска по ипотеката..." "...имате една неплатена в срок фактура..." "...желаете ли да се включите в нашата снкета..." "...алоооу, Минке, що не ми вдигаш, ма...?" /WTF!?/ Не, че не си обичам телефона. Той е с голям дисплей, яка камера и страхотна памет, побира любимите ми филми, гледам тв, слушам радио, затова му тъчвам скрийна ежедневно с внимание и нежност, сърфирам в нета и плейвам левъл след левъл из любимите си игри, НО! Той все пак е "само един" телефон, който ме свързва с когото трябва и с когото не трябва. С децата трябва! Когато на дисплея цъфне личицето на някое от децата, първо се стрелват някакви апокалиптични мисли, защото сме се разбрали да ме търсят само, ако е спешно: "Какво ли е станало: счупена ръка, порязан пръст, наводнение, пожар...?" Вдигам бързо и отсреща някой изломотва: "Абе, мамо, къде са ми чорапите?" Да, и мен ме напушва смях. И ме хваща яд. "Е, как къде?" Невъзможно е да няма нито един чифт чисти чорапи там, където са обикновено, нали? Нали?...

Блог / Дневникът на мама

Онлайн пазаруване с малко дете!

Онлайн пазаруването набира все по-голяма скорост – както по света, така и в България. Много хора го практикуват и предпочитат, защото предимствата му са безспорни. За хората, които прекарват почти цялото си време в офис, онлайн пазаруването е необходимост. Дали обаче онлайн пазаруването може да замени изцяло стандартния шопинг? Едва ли напълно, но спокойно може да замени досадната му част. Когато имаш малко дете, новите придобивки са необходимост. Дрешките умаляват, играчкитебързо омръзват… Но и времето е много ценно – имате безброй задачи, които така или иначе трудно успявате да свършите. Онлайн пазаруването е отлично решение в този случай. По всяко време от денонощието, в което сте свободни, може да потърсите това, което Ви е необходимо. Обикалянето по магазините не само, че отнема много време, но и въобще няма гаранция, че ще откриете това, което търсите. Изборът в интернет е толкова богат, че такава вероятност не съществува. Ако имате предпочитания към марка, конкретен размер или точен продукт – просто описвате изискванията си и намирате точно това, което Ви трябва. Възможните начини за плащане също са няколко, което е допълнително удобство. Сами решавате кой е...

Блог / Дневникът на мама

Лесно ли е? -да си майка !

След като написах първата си тема в този сайт,лесно ли е раждането,и още много други,днес реших да напиша и тази. Времето от тогава мина,като прелистени страници,понякога съм толкова щаслива и силна,но по често съм обърка,обезкуражена и нещастна,особено когато искам да свърша нещо и не мога,защото детенцето иска да играе на вън или е болно и иска да го гушкам,или просто  си се шлевим да се гушкаме.Най-трудни с амоменти като този,в който колата ни беше развалена,малката трябваше да е на ясла,баща и на работа,а 9ч,трябваше да съм на интервю за работа и то къде в бездействащата агенция по заетостта,ЗАВЕДОХМЕ МАЛКТА НА ЯСЛА С работния бус на баща и,като преди това се повозихме да поразнесем малко хляб по близките села,оставихме малката в яслата мен ме изипа в краен квартал около 8.1ч и трябваше да стигна до центъра,автобусите бяха с сменени маршрути,качих се в някакъв градки транспорт в пловдив,в това време ми звънят от яслата че малката с 37.2 температура и трябва веднага да я взема.Оп и възниква проблем яслата е далечеаз съм без кола,няма на кого да с еобадя да я вземе,звъня...

Блог / Дневникът на мама

100% мъж :)))

"Ти си моето малко дете, под сърцето ми твоето бие, моята кръв в твоите вени тече, в едно неразделно сме ние. С всеки дъх светлина ти дарявам,  галя твоето малко телце, и обичам те толкова много, наше малко любимо момче! " Вчера бяхме на Фетална Морфология и разбрахме, че чакаме 100% мъж, има си всичко необходимо и се развива много добре, 340 грама и си отговаря напълно на седмиците според термина. Много е сладък и красив още отсега и си смучеше палеца на дясната ръка, както и правеше ефирни движения, които иначе не усещам, наистина са много нежни отвътре. Иначе когато го усещам, значи доста силно си рита :) Много сме горди с тати и сега умуваме за име, тъй като нямаме. Комбинациите са за: Никола/ Николай Йоан Калиан Кристиан

Блог / Дневникът на мама

Момче???

Такааа, след прегледа на 3 октомври, непрестанно усещам как бебчето прави нещо в корема ми, някакво странно гъделичкащо ме чувство :) За моя огромна изненада, доки каза, че виждала нещо "стърчащо" между краката на бебето, и след като провери няколко пъти, каза, че най-вероятно е момче, но все пак тогава беше на 16 седмици и 3 дни, възможно е да е още рано да се каже. Аз имах страхотни предчувствия за принцеска и като че ли малко се разочаровах от това твърдение, а пък таткото той се радва на всичко, но като че ли нещо залагаме на разни лагери още от сега - нещо от сорта на "Ние ще си гледаме мачове" или от моя страна - "Ще си правим прически, ще се лакираме и т.н." Като че ли всеки си дърпа към неговия край, но в крайна сметка като се замисля пък, цял живот съм си мечтала първо за момченце и после за момиче, за да може то да си има батко, който да го пази и защитава, незнам някаква моя прищявка, понеже аз много исках да си имам...

Блог / Дневникът на мама

First touch :)

Мисля, че днес за първи път го усетих!!!! След като си пуснах малко R&B на работа, явно ще е рапърче като мама :))) След час сме на преглед, не сме били от един месец и бебчо сигурно е многоо пораснал. Всъщност преди два месеца бяха две ембриончета, но след това оцеля само едното, което се развиваше с много бързи темпове. Според лекарката много често се случвало така, но малко бременни го разбирали изобщо. Преди да забременя 3 пъти сънувах, че имам близнаци, но ето на - само едничко ще бъде засега :) Малко ми беше тъжно в началото, но сега свикнах. На последния преглед на 3 септември бебо беше почти 6 см и се движеше и кимаше на тати през корема :))) Пожелайте ни успех днес!

Блог / Дневникът на мама

1 август 2012 г. - голямо откритие!

Личната лекарка ми препоръча д-р Катя Венкова, има частен кабинет близо до офиса, което перфектно ме устройва. Кръвното е нормално (100/70), сърце също и така прегледа беше нормален до момента на ехографията ( бях в 7-ма г.с.). Весо беше с мен и гледаше, като д-ката ми каза, че вижда някаква сянка на първия ембрион, който вече беше установен. Направо се шокирах от притеснение какво значи това. Оказаха се два ембриона - не можех да повярвам! Това е чудо!

Блог / Дневникът на мама

Вече е потвърдено!

Бебчо е тук! Първият преглед беше при д-р Александров в АГ Щерев, тъй като не исках да чакам личната лекарка и т.н., нямах търпение. Бях едва в 6-та седмица, ама ей го на с това мое нетърпение! Така, д-ра потвърди, че съм бременна, и обсъдихме някои неща, но тогава хич не бях наясно с нищо. Имах повръщане с разтройство 2-3 дни и той ми предписа някакви хапчета, Но шпа, после разбрах че едното е антибиотик и направо се побърках от възмущение, на мен даже ми беше минало! Бях изпила едния - уф, винаги си чета листовките подробно, ама ето! След това не съм пила никакви лекарства, освен 2 пъти парацетамол и веднъж ибупрофен. Много, ама много бях ядосана как ми изписват ей така антибиотик и не стъпих повече при този доктор!

Блог / Дневникът на мама

Ще си имаме бебче!

След сватбата ни на 03.06.2012 г. отидохме на меден месец в Барселона. Беше прекрасно изживяване, страхотен град, бих живяла там завинаги :) Бебчо явно не е имал търпение да се появи, а и това всъщност ни беше едва втория месец, в който решихме да не се пазим. На 15 юли таткото имаше рожден ден, който празнувахме на една вила в Ябланица. Цикълът ми закъсняваше с 1 ден, но и друг път ми се е случвало, така че не се притеснявах, но все пак имах някакво предчувствие незнам и аз, примерно не исках да пуша много (преди пушех по половин кутия на ден), често си гледах коремчето, боляха ме яйчници и т.н. И така точно преди да седнем на масата за рождения ден, реших да си направя теста - беше 14 юли 2012 г. вечерта. Оставих си тестчето в банята и отидох да се разходя навън. Весо нищо не подозираше :) След има няма 5-6 минути се върнах и какво да видя - тестът наистина положителен! Викнах съпруга ми и му казах, че малко по-рано ще си дам единия подарък и...

Блог / Дневникът на мама

моите притеснения

Мили мами ,много се притеснявам,как моето малко моми4енце ще приеме бебето което  ще се появи  в на4алото на ноември ,как ще реагира ,какво ще направи и какво ще прави за напред.Много е лоша и е голям инат

Блог / Дневникът на мама

Цветните периоди в живота на жената

Колаж: LadyZone.bg Стая с лилави стени... и не само. Снимка и колаж: Росица Николова, LadyZone.bg Кой казва, че няма малки заелени човечета? Снимка и колаж: Росица Николова, LadyZone.bg Оранжевият период отдавна е приключил - това установи проверката, когато се опитах да събера вещи за снимка. Снимка и колаж: Росица Николова, LadyZone.bg Разтварям страниците на училищния си лексикон, след като старателно съм го избърсала от праха, наслоил се по него в продължение на години, докато е бил на тавана. Смешен детски почерк, непохватни рисунки и повтарящи се отговори на въпроса любим цвят - бяло, розово и светлосиньо. И така всички 20 момичета от класа. Как и колко еволюираме през годините (в цветово отношение) Не си спомням кога точно съм задраскала розовото, бялото и светлосиньото от предпочитанията си, но ясно си спомням първия ми цветен период. Оранжев период – между 17 и 22 години Любовта към оранжевия цвят започна от любовта ми към дънките на едно момче – черни с оранжеви кантове. Излишно е да споменавам, че любов имаше не само към дънките, но и към самото момче. Оранжевият цвят се получава...

Блог / Дневникът на мама

Детето – смисъл на живота

Да си свидетел как едно мъничко, току-що появило се, създание ежеминутно и непрестанно расте в прегръдките ти, превръща се в Човек, е велико преживяване, постоянно докосване до съвършенството на природата С нестихващ и нарастващ интерес наблюдавам това благословено чудо, което всеки миг, всеки ден се случва пред очите ми. Очарователна е яснотата, с която малкото човече успява да общува Невероятна, дори изненедваща е лекотата, с която внушава и разкрива желанията, мислите, дори чувствата си. Жестовете, маниерите, изразяващи понякога очакване, понякога укор, друг път закачливо веселие, но винаги въздействащи, са изпълнени с толкова прямота, че са близо до съвършенството. Понякога е достатъчен само един поглед, за да разбереш, че не е гладно, но иска да опита от твоята чинийка. Достатъчна е една прегръдка... краткотрайна, но толкова сладка и гореща, че е невъзможно да не усетиш привързаността и обичта на това невинно божествено създание. Срещите след, дори краткотрайна, раздяла винаги са изпълнени с бурна и възторжена радост, че не можеш да не се заразиш от нея чак до сълзи. Възхитително е да имаш привилегията да бъдеш част от съзряването, от израстването на...

Блог / Дневникът на мама

Кога един мъж става „сериозен“?

В един момент изпадаме в паника, защото виждаме четката ти за зъби в банята си, в следващия сме готови да те водим по магазините за булчински дрехи. Какви са причините да сменим емоционалния курс на 180 градуса? (Освен тази да ни падне саксия на главата.) Жена, деца и „от работа вкъщи и от вкъщи на работа“ преди 30? Хайде де! Като всеки нормален средностатистически мъж, на двадесет и нещо и аз бях заклет противник на сериозните планове и отношения. Ако някое гадже ме питаше какво ще правя през следващия уикенд, вътрешно се нервирах, а външно повдигах драматично рамене и промърморвах с усмивка: „Обичам спонтанните работи“. С което имах предвид, че обичам да съм свободен, в случай, че междувременно изникне някоя по-готина оферта. Ако обаче гаджето имаше свръхнахалството да настоява да отидем заедно на море (за цели 10 дни!), ме обливаше студена пот и й казвах в прав текст, че не сме се юрнали да гоним бързия влак. Изведнъж обаче, като гръм от ясно небе, нещо се промени. Сигурно в тая работа имаше пръст и фактът, че драпах по билото на...

Блог / Дневникът на мама

Ранна менопауза

Менопаузата е процес, при който менструацията на жената постепенно намалява и накрая напълно спира.Този период може да продължи около 5 години, през които циклите на жената са нередовни и кръвотеченията оскъдни. Менопаузата се характеризира с хормонални и физически промени в организма, които се отразяват и на психическото състояние на жената. Първоначално са характерни нервни, нестабилни състояния, обливане с топли и студени вълни. С времето обаче организмът свиква и се пренастройва.Основните „виновници“ за настъпването на менопаузата са хормоните естроген и прогестерон, чието понижено ниво се дължи на намалената функция на яйчниците. За ранна менопауза говорим, когато менопаузата настъпи преди 44-годишна възраст. В това няма нищо плашещо, но много жени го възприемат като край на младостта си. Това е категорична заблуда и самовнушение. На какви фактори може да се дължи ранната менопауза?Методите за лечение на ракХимиотерапията и лъчелечението могат да се отразят на функцията на яйчниците и постепенно да предизвикат менопауза.НаследственостНякои жени просто са генетично предразположени към ранна менопауза. Ако при майка ви и баба ви менопаузата е настъпила преждевременно, най-вероятно това ще се случи и с вас.ТютюнопушенетоАко сте върла пушачка и...

Блог / Дневникът на мама

Какво ми дава и какво ми отнема майчинството...

Какво ми дава и какво ми отнема майчинството? Майчинството не започва с раждането на детето, то започва с вземането на решение: Аз искам да бъда майка! И от този момент нататък всяка жена трябва да мисли както за себе си, така и за живота, който има намерение да създаде. За мен детето беше много желано и много очаквано. Аз не пия, не пуша цигари, единственият ми порок е кафето, по едно голяяяямо на ден. В момента, в който моята лекарка потвърди бременноса ми, аз спрях и него. Но не мисля, че е голяма загуба, все пак го направих, за да е здраво мъничкото човече, което растеше в мен. Периодът на бременноста е прекрасен и ужасен едновременно. Ужасът идва от страхът, че нещо може да се случи и да помрачи щастието, което изпълва бъдещата майка. Чаках с нетърпение всеки ехогравски преглед, това да виждаш как с всеки изминал месец, малката точица постепенно се превръща в едно човече, да чуеш как сърцето му тупти в своя забързан ритъм, това е радост, която само друга майка може да разбере, никой, който не го...

Блог / Дневникът на мама

Три майки - три истории с килограми

С по-малко или с повече килограми - те са щастливи майки. Веселото семейство на Ани.Снимка: Анна Зашева Анна с големия си син Симеон.Снимка: Анна Зашева Анна с малкия си син Борис.Снимка: Анна Зашева Снимка: Анна Зашева Снимка: Магдалена Абаджиева Снимка: Елена Бориславова Елена с малкия Никола.Снимка: Елена Бориславова След бременост и раждане много жени имат проблеми с качените килограми. Един път залепили се на ханша, бедрата и бюста не искат и не искат да се махнат. Трупани са в продължение на 9 месеца, а после е нужно два пъти по толкова, за да се разделим с тях.Но това в никакъв случай не е правило. Има и много жени, които усилено се опитват да напълнеят, защото са отслабнали значително покрай грижите за своите новородени. Похапваме ли повече от нормалното, криейки се зад бременността? Дали я изтъкваме като причина да изядем още една пица, още малко шоколад... уж защото трябва да ядем за двама? Три майки ни разказват как са се справили с килограмите след раждане. ________________________________________________________________Казвам се Анна Зашева и основното ми занимание е свързано със сдружение „Зачатие” – заедно с...

Блог / Дневникът на мама

*****

**** КАТРИН 4г.  Чадър на розови цветя, кукла с оранжеви коси от прежда, книжка с букви и числа, обедно слънце, немирни къдрици, които отмахваш с малките си, все още нежно пухкави ръчици. Наричаш ме по име и това те забавлява. Целуваш ме по бузите ей така без повод. Вечер заспиваш най-лесно в прегръдките ми, сгушена, топла. Четири години, четири месеца и четири дни - от твоя живот, от моя живот, от нашия живот - едно приятелско намигване на вечността...**** ДАНИЕЛ 13г.  Шпаги ли размахваме с теб? Сблъскваме ли гневните си изблици? Безпричинно ли се раняваме с думи? Ревнувам ли от времето, което отнема детските ти черти? Раменете ти са все още сантиметър под моите, удобни за открадната прегръдка. Apples, windows, voice cracks... На какъв език си говорим, докато попиваш света наоколо, докато погледа ти се изравнява с линията на хоризонта и вече си "голям"...като мен. Можеш да обуваш моите маратонки, давам ти да четеш от моите книги, оставям те да ми инсталираш фотошоп и да ми даваш акъл. Така е от самото ти раждане. С теб растем заедно, независимо колко сме пораснали.  И винаги...

Блог / Дневникът на мама

Преди да те има...

Още преди да те видяаз тебе обичах,в скута си тихо държах те,с думи нежно обличах.И преди да те има,ти беше всичко за мене,моята топла утрин,пролетно нежно ръмене.Още преди да те иматебе най-силно обичах.в твоите красиви очичкис най-силната обич се вричах..........

Блог / Дневникът на мама

Къде да побера цялата си любов към малкия си син-...

                  Здравей мило дневниче,Гледайки моето малко детенце, всеки път ме връхлита такава мощна буря от емоции и чувства, че се питам ще успее ли сърцето ми да понесе всичката тази любов ,или ще "прелее"? Толкова много обич нося в сърцето си, че понякога ме е страх, че всичко ще свърши ,или ще отмине много бързо!Има ли нещо по-велико от това да гушнеш детето си ,да поемеш пухкавата му ръчичка в своята, да погледнеш в невинните детски очички??Не, няма.Няма по- чиста и искрена усмивка, усмивка без фалш и лицемерие, без сервилност и корист, просто невинна детска усмивка, изпълнена с обич и доверие!Сега разбрах, по време на майчинството си, че всички останали дребнавости, свързани с работата,които са ме ядосвали преди, обезличаването ни като хора и превръщайки ни в машини за печелене на пари, на чужди пари....сега нямат никакво значение!С появата на това съвършено същество се сбъднаха много мои мечти, които преди това бяха залостени здраво в някое кътче на пространството и поради моите действия, нямаше как да се освободят!Раждането на сина ми, всъщност ме накара да осъзная колко космически са човешките възможности...

Блог / Дневникът на мама

това е много важно, дано повече жени да го осъзнаят

ЕМОЦИОНАЛНО НАСИЛИЕ:  *Мъжът налага волята си чрез предизвикване на чувства на страх, срам и вина. Може да принуди жената да върши неща, които противоречат на убежденията и желанията й чрез като заплахи причиняващи объркване и страдание. Например, че ще я напусне, ще я изгони от къщи, ще й отнеме децата, ще се самоубие и др.  *Поставя жената в принизена позиция, прави я зависима и слаба като я ругае, унижава я пред семейството и приятелите й.   *Отнася се към жената като втора ръка човек, взима сам всички решения. Държи се като господаря на дома - може да чупи нейни вещи, да тормози домашни любимци, да заплашва с оръжие.  *Може да кара жената да се чувства виновна заради децата й, да я заплашва, че ще й ги вземе, ако тя не спазва неговите условия. ФИЗИЧЕСКО НАСИЛИЕ:  *Бутане, блъскане или скубане, изгаряния, причиняване на синини, счупвания.  *Удряне с плесници, ритане.   *Удряне с предмет или нож.  *Цели подчинение и всяване на страх. ***Ревността в насилствената връзка няма нищо общо с любовта, тя показва несигурност и желание за притежание. Мъжът разпитва жената за това с...

Блог / Дневникът на мама

за любовта и още нещо

Любов, секс, но нещо липсва... Сигорно се питате кое е това друго нещо, какво повече от любов и секс ни трябва в една връзка. Да в една връзка любовта е от огромно значение, секса също, но в тази връзка трябва да има и приятелство между партньорите. Ако имаме само любовта и секса, какво ще правим когато сме извън леглото, нали се сещате че не може постоянно да сме там, за съжаление...:) Идва един момент във връзката, в който секса не е достатъчен, имаме нужда и от разговор, а ако нямаме приятелство по между си, как ще разговаряме. Трябва да споделяме и радости и скърби, а ако нямаме приятелство, как ще споделяме. Имаме нужда просто да помълчим в труден момент,  понякога мълчанието побира в себе си хиляди думи, а ако не сме приятели как ще се разберем без думи. Когато сме много щастливи, или ядосани и имаме нужда да си излеем всичко, да говорим без да бъдем прекъсвани, кой би ни изтърпял, освен ако не ни е приятел.  Понякога искаме да поплачем, а кой, ако не приятел, би изтърпял женските сълзи....

© 2002-2024 Moetodete.bg, Всички права запазени.

Created by Creato