Злоядото дете или когато храната стане враг N1

Имаш ли чувството, че детето е решило да премине на „гладна диета“? Или се чудиш как е възможно почти нищо на този свят да не му харесва на вкус? Мамооо, не го харесвам товаа!

В даден период от развитието на детето или чак до ученическите години всяка майка чува тези думи. И се чуди какво да сложи на масата, за да изкуши капризното човече.

„Хранителната стачка“ често започва в периода между първата и втората година. И често няма нищо общо с апетита или вкусовите предпочитания на мъника. Просто той е започнал да остоява своята независимост. А за теб остават опитите да овладееш капризите му – относно храната (внезапната смяна в предпочитанията му например), относно съня (отказът му да спи следобяд), относно дрехите, които облича дори...

И докато капризите за облеклото и часа на лягане се понасят по-леко, то проблемите с храненето са докарали поне по няколко бели косъма на доста майки... Все пак доброто и здравословно хранене на малкото е пряко свързано с неговото здраве и развитие.

Нормално или не?

Ето и първите признаци, че у дома ви назрява „хранителен бунт“:

• довчера малчо похапваше препълнена паничка, а напоследък никога не изяжда процията си докрай
• отказва категорично да опита от новата храна, която му предлагаш
• променя внезапно обичайните си часове за хранене

Добрата новина е, че всичко това е нормално. Така че – запази присъствие на духа. Просто повечето деца преминават през тази фаза, най-често около втората година от живота си.  
Специалистите са склонни да говорят за това състояние като за „хранителна неофобия“. Нов термин, който обяснява внезапните детски капризи на масата по следния начин: скоро след като детето се научи да ходи и вече успява самостоятелно да изследва околния свят, то осъзнава че има възможността да избира само. В този момент е възможно да развие нещо подобно на страх от новите храни. Някои изследователи го считат за проява на инстинкт за самосъхранение – отказвайки да опитва нови храни, малкото човече се предпазва от непознатото, което може и да е вредно за него.

При децата проблемът може да се прояви в различен етап от израстването им, както и бързо да отшуми или да създава продължителни главоболия на мама и татко (в последния случай често става въпрос за деца със силен характер, които не могат лесно да бъдат залъгани с типичните родителски трикове).

Помага най-вече присъствието на детето на семейната трапеза – когато то е преминало на обща кухня и му се поднася това, което възрастните си похапват, вероятността кризисния период да премине бързо, е по-голяма.

Ако обаче детското меню е ограничено стриктно, нормално е въвеждането на нови храни да среща съпротива. Някои от малчугани са готови с месеци да преживяват на таратор и пържени картофи например.

СТР.2.: Как да се пребориш със злоядото дете?

Повечето от нас прибягват към различни трикове, с чиято помощ понякога успяваме да надхитрим детето.

Правим дебееели заливки и гъсти сосове с яйце, ако то е омразната храна на прицел. Пасираме тайно ненавистните зеленчуци и ги поднасяме в неузнаваем вид, играем на игички, пеем песни... Списъкът е просто безкраен, особено за майките с дългогодишен стаж на този фронт. Първите ми опити да надхитря детето включваха цялата гама хитроумни „изобретения“. Резултатът?

„Проядохме“ по-сериозно чак в трети клас...

Затова след раждането на второто ни дете реших да опитам с другата тактика – да почакам търпеливо, без да го насилвам да се храни на всяка цена, докато кризата сама премине. Резултатът?

Между втората и третата година имахме доста изнервящи моменти, но постепенно нещата се нормализираха.

Малкият ни син в момента е на 4 годинки и храните, които категорично отказва да близне (като чушки например) са изключително малко. Помогна ни и това, че по-малките деца по принцип обичат да имитират по-големите си братя и сестри.

Разбира се, обратният ефект също е налице – каквото баткото не обича да яде, малкия също отказва да близне...

Както и да протича твоята „битка“ обаче, помни едно – не се ядосвай, предлагай храната спокойно и при пореден отказ... не изшадай в нервна криза. Това само ще влоши нещата.

Дали детето ти приема достатъчно храна?

В тялото на малкото човече има натрупани хранителни вещества (онези запаси, които би трябвало да му послужат за евентуални периоди на хранителна криза).  Така че дори и за малко да постои гладно, не изпадай в паника – напротив, когато огладнее то ще е по-склонно да опита това, което преди е отказвало енергично. За собствено успокоение обаче, че малкото приема достатъчно храна, внимавай за следното:

• Поднасяй му редовно храна - три пъти на ден основно хранене и два пъти закуска;
• Между храненията трябва да има пауза - поне два-три часа почивка на стомахчето;
• Не го насилвай да яде повече, отколкото му се иска;
• Постарай се да не показваш, че си ядосана или разочарована, ако не е изяло цялата порциия или отказва приготвеното от теб ястие;
• Предлагай му на често малки порции.

Вечно притеснени и загрижени за здравето и развитието на детето, понякога  е трудно да приемем, че може би преценката ни е погрешна. Вместо да изпадаш в отчаяние, помисли внимателно за следното:

1. Правилна ли е представата ти за количеството храна, която е нормално да изяжда детето ти? Още пазя спомени от вайкането на една грижовна майка от квартала, която ни убеждаваше как детето й гладува от години, а малкото човече всъщност си беше с наднормено тегло.  

2. Развитието на детето е обусловено най-вече от гените му. Килограмите и ръстът му са предопределени до голяма степен по наследство от мама и татко, а не задължително от това, което си хапва всеки ден.

3. Твоите наблюдения върху храненето на детето са важни, но могат да бъдат разтълкувани правилно единствено от специалист. Затова по-добре поговори с педиатъра – той знае какво точно да направи, а ако е нужно ще направи и определени изследвания при съмнение, че съществува здравословен проблем.

Автор: Юлия Кондева