Зелен секрет от носа, синузит при бебето

Бебетата като че ли винаги са с течащи нослета. Щом е така, кога трябва да се тревожим? Когато от него тече прозрачна течност? Или пък жълта? Или зелена? Ако отделянето на секрети от носа продължава една седмица? Или цял месец?

Нос, от който тече прозрачна течност, е нещо обикновено за децата.  

Може да е предизвикано от никненето на зъбите, или да е от алергии, или просто от лошо настроение. Повечето родители, както и мнозинството от педиатрите, не обръщат особено внимание на прозрачната течност, капеща от носа, освен ако това не продължава много седмици или е свързано с други симптоми.

Ако обаче отделяната от носа прозрачна течност стане жълта, а после – зелена, това е по-тревожно.

Жълтият секрет може да е признак както на слаба вирусна инфекция, така и на възпаление в носа. При всички случаи обаче не е свързан с някакво сериозно възпаление или пък с бактериална инфекция.

От друга страна, зеленият цвят на секрета може да означава бактериална инфекция или да е признак за засъхнала кръв, която най-често се появява при възпалението в носа – под въздействието на кислорода и смесвайки се със слуз, не остава червена, а се оцветява в зелено. Зеленият секрет, който излиза от носа на детето ви, не трябва да предизвиква паника. По-скоро това е знак да се следи процесът – ако зеленият секрет от носа е изолиран случай, това най-вероятно означава, че няма инфекция на синусите.

За да се постави диагнозата синузит (или инфекция на синусите), детето трябва да има поне един от следните признаци:

• упорити симптоми на инфекция на горните дихателни пътища, като запушен нос, кашлица и течащ нос (повече от 10–14 дни), или положението значително се е влошило след 7 дни;
• засилващи се болки на главата, по-специално в областта на челото и около носа;
• упорита кашлица през    деня;
• повишена температура; болки в ушите;
• или просто явна нервност.   

Много от тези симптоми не са специфични, поради което е важно картината да бъде по-пълна. Например при дете с повишена температура може да се развиват многобройни други болестни процеси, обаче    ако детето има висока температура, от носа му изтича зелен секрет и    се оплаква от главоболие от едната страна на главата или близо до лицето, това много прилича на синузит.  

Да си припомним, че синузитът обикновено е вторична инфекция. 

Първо се наблюдава хрема, а след това слузта и течността, събрани в    носа, изтичат в синусите, които са в съседство. Или пък носът се запушва и слузта, която се образува в съседните зони, не може да се източва. И в двата случая натрупването в носа се дублира в синусите.    Установено е, че 5–10 % от инфекциите на горните дихателни пътища преминават в инфекция на синусите. Тези цифри са осреднени и    важат за хора от всички възрасти.

При раждането синусите на новороденото са съвсем малки и недоразвити. Те порастват през детските години и се развиват през младежките, а колкото са по-големи, толкова    по-лесно се инфектират. Ето защо, въпреки че на децата се падат средно 6% от инфекциите на горните дихателни пътища годишно, те почти    никога нямат инфекция на синусите.

Съществуват някои медицински предпоставки, за да има детето синузит.

Алергичен ринит – алергия в носа, може да причини натрупване на слуз. Гастроезофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ) е другият предразполагащ фактор. За инфекция на синусите може да допринася и имунодефицитът. Ако имунната система не може да се бори    ефикасно с вирусите и бактериите, вероятността за настъпване на инфекцията е по-голяма.   

Какво може да направим при зелен секрет от носа или синузит?

Какво може да направим при зелен секрет от носа или синузит?

Ако от носа на детето започва да прокапва бистра течност, ще се    стремите да спрете развитието на процеса.

Някои родители забелязват,    че ако се намали консумацията на млечни продукти (прясно и кисело    мляко, сирене и други подобни), положението с хремата се подобрява.   

Алтернатива на храните от краве мляко са продуктите от соево и оризово мляко.    Трябва да се опитате да пресушите носа с лекарствени препарати,    които са в свободна продажба. Ползата от ранното прилагане на лекарства е в това, че може да предотврати събирането на течност в синусите.

Ако вашето дете има хрема, вие ще се стремите да отпушите носа  му.

Най-лесно можете да го направите, като осигурите парен душ или    парна баня. (Внимавайте да не опарите себе си или детето с горещата    вода.) Все пак това е сравнително бърза процедура – достатъчни са    15-тина минути парна баня.

Старомодният начин – да се покрие главата с кърпа и да се диша над съд с кипяща вода, също върши работа.

Все    пак този способ е доста опасен за малки деца – водата може да се разлее или пък парата да е много гореща. И в двата случая обаче трябва    да бъдете внимателни, за да не опарите детето.

Друг сравнително прост    начин да го накарате да диша пара е като му дадете да пие топъл бульон или други топли напитки.   

Вдишването на пара дава резултати за броени минути. След като    чрез нея помогнете за отпушване на носа, по-големите деца могат да го    издухат.

За съжаление по-малките не се справят с това действие, така    че при тях може да се използва назален (носов) аспиратор.

Това е    пластмасово смукателно устройство (помпичка) за носа и за устата,    чрез което се изсмуква слузта. Лошото обаче е, че повечето малки деца не обичат да се суетите около носа им с аспиратора. Ако носът не    може да се издуха, а аспираторът не може да влезе в действие, остава    да чакате запушеният нос да протече от само себе си.

В този случай много могат да помогнат различните средства за отпушване на носа под форма на спрей, които обаче трудно се прилагат    при малки деца.

При този метод солена вода или друга течност се    впръскват в носа, като по този начин постепенно се освобождават проходите вътре и се стимулират естествените механизми на тялото за    очистване от инфекцията. Освен това механично се отстраняват бактериите в носа, с което се намалява рискът след време да инфектират синусите.

Може да се впръска хладка или солена вода (стеримар) или специален лечебен разтвор.

Някои лечебни спрейове съдържат съставки,    които намаляват кръвния ток в носната лигавица, което от своя страна    ограничава отделянето на слуз. Други лечебни спрейове съдържат стероиди, които лекуват възпалението на носа.    

За отпушването на носа може да помогне противовъзпалително  лекарство като ибупрофен (Motrin или Нурофен), чрез което се ограничава подуването в носа и синусите.  

Кога да потърсим лекарска помощ?

Кога да потърсим лекарска помощ? 

Ако симптомите на вашето дете продължават повече от три седмици или се влошават, трябва да се свържете с вашия лекар.

Трябва да се    консултирате с лекаря и ако детето има силно главоболие или висока    температура.

Изследвания при синузит

Изследвания при синузит

Обикновено синузитът лесно се диагностицира, като се следи развитието на болестта и с медицински преглед. Все пак при особени или    упорити случаи може да се наложи да се направят изследвания.    Преглед с рентген може да покаже дали има течност в синусите.   

Главата се държи в определено положение, така че да могат да се виждат добре синусите. Така рентгенолозите могат да диагностицират острата форма на синузит.   

През последните години предпочитан метод за изследване на синусите е компютърната аксиална томография (КАТ). Този метод е много поточен от рентгеновия преглед и е много бърз. Необходими са от 30 до 60    секунди, за да се направят снимки за оценка на състоянието на синусите.  

Важна забележка: установено е, че от всички деца, преминали КАТ    по причини, различни от възможен синузит, почти половината имат подуване или течност в синусите. И тъй като тези деца нямат оплаквания,    свързани с инфекция на синусите, става ясно, че подуването и проникването на течност там може да стане случайно.

С други думи, наличието на течност в синусите не означава, че детето има синузит. 

Лечение при синузит

Лечение при синузит

В половината от случаите синузитът преминава от само себе си.       

Поради това повечето педиатри не лекуват синузита с антибиотици,    ако симптомите не се засилят (дълбока кашлица, течащ нос със зелен    секрет или силно главоболие) или ако не продължават поне две-три    седмици. Освен това лечението с антибиотици е продължително – те    трябва да се дават от 10 до 14 дни, а понякога и повече.      

За инфекция на синусите може да се предписват голям брой антибиотици.

Сред най-често използваните са тези от групите на пеницилините, цефалоспорините и макролидите (като еритромицин).  

Изборът на вашия лекар ще зависи от това – кога за последен път детето е вземало антибиотик, колко чувствителни са бактериите от този вид към различни лекарства, както и алергично ли е детето към някой препарат.  

Има много видове лечения на синузит, които не се провеждат с антибиотици.

Деконгестантите например намаляват или облекчават    възпаленията на носната лигавица, като помагат да се източат синусите бързо и ефикасно. Тези лекарства обикновено са съвсем безопасни    и си струва да бъдат изпробвани. Те действат най-добре, когато от носа тече прозрачен и рядък секрет. Ако не помагат за дадения случай,    трябва да бъдат спрени. Тези лекарства са достъпни в много форми –    може да бъдат впръсквани в носа или приемани през устата във вид на    течности, на дъвчащи или разтворими таблетки.   

Стероидите под форма на спрейове за нос могат да бъдат много    полезни за намаляване на подуването или възпалението в носа. Това, от    своя страна, подобрява дренажа на синусите. При деца с големи сливици или аденоидни вегетации („трета“ сливица), стероидите за нос могат    да прокапят отзад на носа в гърлото и да намалят размерите на тези тъкани. Това също помага за дрениране на синусите. Много родители се    стараят да избегнат стероидите, защото се тревожат за страничните    ефекти. Обаче тези стероиди се подават директно в носа, поради което    съвсем малко количество лекарство се абсорбира в останалата част на    тялото. Ето защо при използването им има малък риск от странични    ефекти в сравнение с използването на орални стероиди.  

В някои случаи за лечение на синузит са необходими орални стероиди. Когато синусите са засегнати много тежко, оралните стероиди    могат да се окажат единственият начин за намаляване на възпалението,    което е достатъчно да се даде възможност за дрениране. При тези условия стероидите могат да бъдат важно допълнение към антибиотиците – без тях антибиотиците няма да проникнат в инфектираните синуси. Когато стероидите се използват за лечение на синузит, се прилагат    само няколко дни.

Рискът от дълготрайни странични ефекти е съвсем    нищожен, но само при условие че се използват по-малко от 14 дни (при   един курс на лечение) или по-малко от два пъти годишно. 

Усложнения при хроничния синузит

Усложнения при   хроничния  синузит  

Хроничният синузит продължава три месеца или повече. Симптомите обикновено са слаби, но те никога не отминават изцяло. Те са    същите, както при остра форма на синузит, въпреки че през нощта кашлицата може да е по-силна. Хроничният синузит не е опасен, но може    да бъде много неприятен за децата и за родителите им.   

Понякога инфекцията в синусите преминава в инфекция на ушите.   

Това се случва, когато същият механизъм, който води до натрупване в синусите, причинява лошо дрениране на средното ухо. Най-общо казано, бактериите, които предизвикват едновременната инфекция на ушите и на синусите, са едни и същи.

Ето защо антибиотиците, които лекуват едната инфекция, са ефективни и при другата.