Защо раждането е болезнено?

Чувам ви да казвате (каквото правех и аз преди да родя детето си): защо да изпитвам болка, щом има други начини?

Така е, няма смисъл да се правите на мъченица – в крайна сметка, хората искат упойка дори когато си правят зъбите. Но болката при раждане е различна от тази при нараняване или при операция - това е болка, която природата ви е дала, за да можете да я понесете. Позитивна болка. Ако заглушите болката при раждането, тялото ви вече не знае как да реагира и тогава се налага медицинска помощ.

Ако се оставите на болката, тялото ви мобилизира всички хормони, които са му нужни не само за да родите, но и за да помогне на вас и бебето в следродилния период.

Да поговорим за окситоцин.

Прекрасният хормон на любовта, на оргазма, а също и на раждането и кърменето. Когато бебето започне да притиска цервикалния канал и перинеума, вие произвеждате окситоцин, който стимулира контракциите и предизвиква разширяване на родовите пътища и така се стига до раждането.

След това окситоцинът ви помага да се влюбите в малкото същество и да произвеждате кърма, за да го храните.

Ако се лишите от усещания по време на раждане, няма да отделяте окситоцин.

Със засилване на болката организмът ви започва да отделя ендорфини, които действат обезболяващо и ви помагат да понесете раждането, така че когато бебето се появи, вие сте емоционално стимулирана по естествен начин и това ви подготвя за среща с голямата ви любов. Подтискането на болката спира освобождаването на ендорфини.

Много акушерки вярват, че жена, при която раждането започва спонтанно в предвидения термин и бебето е в оптимално предлежание, няма да изпита болка по-голяма, отколкото може да понесе.

Освен това болката означава следното:

• Тялото ви показва, че раждането започва. Така разбирате, че трябва да стигнете до безопасно място при доверени хора, които да ви помогнат.
• Болката ръководи тялото ви да заеме най-подходящото положение за бебето. Например: много силна контракция може да ви подскаже да се изправите или да застанете на четири крака.
• Повишената чувствителност по време на раждането и засиленото отделяне на хормони сигнализират на бебето, че му предстои да се появи на бял свят. Хормоните помагат и на него да се справи! Сърцето и белите му дробове се подготвят за живот извън утробата. Това е и една от причините за седем пъти по-голяма вероятност от възникване на усложнения в дихателната система при деца, родени чрез секцио (тъй като не са повлияни от родилните хормони). Ендорфините също му помагат да се справи с намаляването на кислорода, което настъпва през втория етап.

Потискане на болката при раждане

Потискане на болката при раждане

Сигурно си мислите: „Та аз дори не мога да изтърпя една кола маска. Дайте ми нещо болкоуспокояващо.“ Това обаче може да се окаже отлагане на болката от сега за после.

Епидуралните упойки ви правят безчувствена от кръста надолу.

Вярно е, че няма да изпитвате никаква болка, но така е по-вероятно (всъщност четири пъти повече) да родите с помощта на медицински инструменти (а както видяхме малко по-рано, това означава голям разрез на входа на влагалището – леле!).

Освен това се повишава вероятността накрая да се стигне до Цезарово сечение (макар доказателствата по този въпрос да са противоречиви). От всяка гледна точка не е добра сделка.

За онези, които се страхуват от инжекции близо до гръбнака, има упойващи вещества, които облекчават болката и ви успокояват, но могат да предизвикат гадене, невъзможност да се контролирате и да се напъвате и така пак се стига до епизиотомия/форцепс. Освен това тези препарати не се отразяват добре на бебето. Аналгетикът петидин, който се прилага като обезболяващо средство при раждане, е силен респираторен депресант, който се натрупва в организма на бебето и може да се открие до седемдесет и два часа след това.

Бебета, чиито майки са приемали упойващи вещества при раждането, са доста сънливи известно време след това и имат намален сукателен рефлекс, което означава, че кърменето не получава добър старт.

Вече ви се иска да ми цапнете един? Това, което казвам, е, че тялото ви може да се справи, вие можете да се справите (и ако наистина се опитате да преодолеете болката, има техники, които да ви помогнат и които няма да пречат на естествения процес, нито ще засегнат бебето ви ).

Така че повярвайте на това и се пригответе.

Разказ на един родител

В продължение на две години не можех да забременея и със съпруга ми вече се бяхме приготвили за ин-витро оплождане.

Бяхме на почивка, когато разбрахме, че ще имаме дете и не можехме да повярваме. Шестото чувство ми беше подсказало да не взимам хапчета против малария, въпреки отрицателния резултат на теста за бременност, който си направих преди полета.

Спомням си, че по време на пътуването ни трескаво ровех в храната, за да проверявам всяка необичайна съставка или подправка дали е подходяща за бременни.

Освен лекото неразположение в началото, бременността ми премина приятно. Чувствах се добре, щастлива и много женствена в наедряващото си тяло. Това ми даде възможност да поддържам форма чрез ежедневни разходки и йога не само за да поддържам мускулите си, но и за разтоварване.

Въпреки че избягвах четенето на литература за бременни, всяка събота сутрин със съпруга ми сядахме и проверявахме в нашия „Общ наръчник за бременността“ как се развива бебето ни.

Усетих първото му помръдване около осемнайсета седмица.

Беше буйно от самото начало. Всички бяха убедени, че е момче – хора от всички краища на света ме уверяваха, че ще имам син. Само съпругът ми беше на друго мнение.

През целия период на бременността, раждането и следродилния период ме наблюдаваше една и съща акушерка. Това ни даде увереността да останем у дома до по-късен етап от раждането, когато акушерката ни посъветва да тръгваме към болницата.

Един час напъни в родилното отделение беше последван от включване на система синтетичен окситоцин. Не беше приятно и като се връщам назад, чудя се дали не тряб ваше да си остана вкъщи. В малките часове на деня, сестрата се беше приготвила да ми прави епизиотомия, когато една последна контракция избута Нийв на бял свят. Веднага поставиха дъщеря ни на гърдите ми. Само как ме погледнаха малките тъмни очета!

Акушерката ми внимателно я подкани да суче. Сгушеното малко телце в прегръдката ми и този първи опит да засуче бяха неописуемо преживяване – най-прекрасният момент в живота ми.
Лайза, майка на Нийв (2 години)

По книгата "Здравей, мое бебе!" от Карълайн Дийкън