Защо детето лъже?

Не правете трагедия от това! Повечето родители са обезпокоени, когато децата им говорят измислици. Само че лъжата е съвсем естествена част от развитието на малчуганите.

„Когато бях на 7 го-дини, приятелите ми ме попитаха къде съм прекарала ваканцията. Казах им, че с нашите сме били на Златни пясъци. Всъщност бях на село при баба и дядо. Измислях си многобройни случки и ги разказвах толкова реалистично, че приятелите ми бяха силно впечатлени и ме питаха за все повече подробности. И аз съчинявах - от шведската маса във въображаемия хотел до отровните змии сред скалите на плажа. Увличах се в измислената си история и тя изглеждаше като истинско приключение. След разказа си сякаш аз самата бях убедена, че това наистина ми се е случило."

Лили сега е на 32 години, но си спомня за тази измислица все едно е било вчера.

Фантазии без край

Както много родители знаят, детските лъжи се простират от безобидни фантасмагории до откровени манипулации.

Детството е периодът, в който мисълта тече като на игра. „За детския ум всичко е възможно - казва френската психоложка Даниел Далоз.

- Когато малчуганите се понесат на крилете на мечтите си, за тях не съществуват законите на реалността. То е като фантазия без край."

Няма дете, което да не лъже в някой момент от развитието си. Лъгането е универсално поведение, което детето проявява от около 3-4-годишна възраст. То е част от игрите и преструвките - нещо обичайно за малките палавници. Малчуганът е в състояние да каже:

„Аз съм космонавт и бях на Луната."

В този момент той не разграничава фантазия от реалност.

Всички промени, които настъпват в детския ум, са насочени към това малките палавници да разберат какво мислят другите хора. Детето започва да осъзнава, че познанията и чувствата на другите хора са различни от неговите собствени.

Идва момент, в който децата започват да лъжат умишлено.

Можете да направите следния експеримент: Поверете на детето да пази кутия с някакво съдържание и му заръчайте да не надзърта вътре. Намерете деликатен начин да се направите, че нищо не забелязвате и вижте реакциите му. Разбира се, повечето деца ще отворят кутията.

Въпросът е дали малчуганът ще излъже, че не го е направил.

Психолозите твърдят, че за това има значение не толкова  възпитанието и семейната среда, колкото възрастта на детето.

Едва една трета от децата около 3 годинки биха излъгали.

Близо 80% от петгодишните ще го направят, а на около 6-годишна възраст вече 95% от малчуганите са склонни да скрият истината в подобна ситуация.

На тази възраст те научават, че фалшивото представяне на действителността може да им донесе дивиденти. С напредването в развитието си те усъвършенстват умението си да лъжат.

Върховата точка на склонността към послъгване е между 4 и 6 годинки.

Тогава хлапетата лъжат безразборно. Те заучават нови стратегии за поднасянето на измислиците си и смело ги изпробват. Така бързо разбират кога лъжите им преработват и кога не.

Средата служи за пример

Макар и да не го осъзнаваме, ситуациите, в които самите ние лъжем, служат като пример за подражание от децата ни. Когато провеждате телефонен разговор, който ви става досаден, може да решите да го прекратите с думите: „Трябва да затварям, защото съм сложила печеното във фурната и ще изгори." Това е дребна, невинна измислица, но малкото дете все още не прави разлика между злонамерена и безобидна лъжа. Ако то е свидетел на подобни ситуации, започва да ги възприема като нормални.

Дори когато вече осъзнават, че е лошо да си нечестен, децата продължават да лъжат. Те правят това, което смятат, че възрастните очакват от тях. Всъщност децата лъжат, за да ни се харесат. А и за да избегнат евентуално наказание. Малчуганите осъзнават, че изопачаването на истината би могло да ги представи в по-добра светлина - например лъжата на Лили за ваканцията й на Златни пясъци. Една от основните причини за лъжата е желанието да направим добро впечатление. Децата са особено склонни да си измислят с подобна цел. За тях е важно да бъдат харесвани от връстниците им, а ако така се харесват и на възрастните - още по-добре.

И така - как да процедираме с детските лъжи?

Опитът на психолозите показва, че докато се страхува от наказание, детето няма да престане да лъже.

Най-добър резултат дават т.нар. „вътрешни" и „външни" убеждения. Вътрешните са, когато поощряваме детето да казва истината, аргументирайки се с неговите чувства: „Ако кажеш истината, ще се почувстваш по-добре." Външните са, когато се аргументираме със собственото си отношение към детето: „Ако кажеш истината, ще бъда горд/а с теб."
Децата са много възприемчиви, когато им се обясни защо е хубаво да бъдат честни.

Смешни истински истории

Има и други стратегии, които родителите могат да използват. Например да прибегнат до хумора.

„Синът ми е на 9 години и много обича пица" - разказва Веселин (36 г.). - На връщане от работа бях взел две големи пици за вкъщи. Малкият нямаше търпение да си хапне и веднага посегна към кутията. Аз му казах първо да си измие ръцете и той излезе от кухнята, но бързо-бързо се върна с абсолютно сухи ръце. „Измих ги!" - каза, а аз му отвърнах: „Явно си ги измил със суха вода. Иди сега и ги измий с мокра." Момчето се засмя и отиде наистина да си измие ръцете."

Каквото и да предприемете спрямо нечестността на детето, най-важното е да осъзнавате, че тя далеч не е толкова голяма драма.

Естествено, ако след 11-12 годишна възраст детето се превръща в „патологичен лъжец", е най-добре да се консултирате с психолог. Но дребните измишльотини са напълно в реда на нещата.