Защо детето да не е едно?

Семействата, които решават да имат само едно дете стават все повече през последните години. Това не е добре както за единствената ти рожба, така и за теб.

Колко деца ще има едно семейство, е резултат от редица фактори. Започваме със социокултурния модел в съответното общество, преминаваме към финансовите възможности, законите и приключваме с репродуктивните способности на родителите. Получаваме низ от обстоятелства, които натежават към еднодетния модел. Целта ми е обаче не е да ви кажа защо все по-трудно се стига до решението за още едно дете, а да ви мотивирам да изберете многодетния модел.

Какво се случва с детето, което расте само?

Да израснеш сам и върху теб да се съсредоточи цялата любов изглежда доста привлекателно. Получаваш много обич и грижи, в резултат на което развиваш редица качества: висока самооценка и сигурност в безусловната подкрепа на родителите си. Прекалената концентрация на внимание обаче, на което се радва единственото дете, формира човек със силно изявен егоцентризъм и индивидуалистична насоченост. В последствие той обикновено няма потребност да се интегрира с други хора и ако работи в екип, се стреми винаги към лидерска позиция. Болезнено вярва, че винаги и във всичко може да бъде номер едно. Ако е надарен с ум и възможности, той е в състояние да постигне много точно поради тази формирана още в детството му увереност в собствените сили. По-вероятно е обаче още в детската градина или училището малкото да се убеди, че далеч не е толкова съвършено, влизайки в конкурентната среда, и това води до травматични ситуации за него, смятат психолозите. Егоцентризмът, съчетан с ниска кооперативност с околния свят, може да направи от единственото дете аутсайдер.

Отрасналият без братя и сестри е натоварен с прекалено много очаквания от родителите си. Той живее в постоянен страх да не ги разочарова и всяка негова стъпка се следи изкъсо, което блокира неговата спонтанност. Това е една от характерните ситуации за развитие на невроза в по-късна възраст.

Какви качества се развиват, когато децата са повече от едно?

Може би най-важното е, че когато са две или повече, децата се учат на толерантност и отстъпки, стават по-гъвкави и знаят как да водят „битки“ - качества които ако не си развил в ранната си възраст, по-късно много трудно можеш да приложиш в живота.

Постоянното съревнование в семейството с повече малчугани ги учи да изграждат стратегии за оцеляване в конкурентна среда. В същото време така се формира чувството за грижа и съпричастност към човека до теб и емоционалната интелигентност се обогатява. Тези деца са по-склонни на емпатия за разлика от единствените рожби, които много по-често са в пасивната роля на човек, който преобладаващо консумира грижи, внимание, състрадание и т.н.

Когато децата са повече, те отрано се учат да дават, да поделят физическия и емоционалния си свят с братчето или сестричето си. Дори това понякога да е болезнено, впоследствие се оказва ценен урок.

Отрасналите в по-големи семейства свикват да са по-самостоятелни отрано. Те не търсят родителите си при всяка трудност, защото знаят, че мама и татко не могат да бъдат непрекъснато само на тяхно разположение. Когато имаш себеподобен на твоята възраст в къщата, ти се учиш повече да споделяш и проблемите си в ежедневието и знаеш, че ще срещнеш разбиране.

Друг е въпросът как се чувства голямото дете при промяната на конфигурацията в семейството. Безспорно то изживява труден адаптивен период, който е свързан с ревност и нагаждане към новата обстановка. Но дори и този „урок“ има своята полезност за изграждане на определени качества, които помагат в живота.

Един ден, когато пораснат, братята и сестрите имат своята мини общност на сигурност. Те остават завинаги свързани и знаят, че могат да разчитат един на друг, дори когато родителите им вече ги няма.

И накрая... защо е добре за теб да имаш повече от едно дете?

Оставям настрана безспорния физиологичен аспект, който е свързан с това, че жените, които са раждали и кърмили повече от едно дете, са в графата на по-малко застрашените от развитие на рак на гърдата и други злокачествени заболявания. По-важно е да знаеш, че прекомерното фиксиране върху единствената ти рожба вреди не само на нея, но и на теб. Ти можеш да се окажеш маниакално вторачена в успехите или неуспехите на детето си и това да те затормози психически. Когато децата ти са повече от едно, можеш да разпределиш амбициите си и надеждите си между тях и това е много по-удачният вариант и за двете страни.

Самите деца са провокация за родителя. Когато са повече от едно, той също се учи да не е толкова егоцентричен и става по-гъвкав, защото никога две деца не са еднакви. Всяко ти предлага различни предизвикателства и изисква различни неща от теб.

Консултант: Димитрина Проданова, психолог