Защо децата лъжат

Децата  наистина са малки съкровища, изглеждат беззащитни, невинни и чисти, но... Разбира се, че постепенно се научават да живеят в света на големите и използват нашите методи за справяне с различни ситуации, а това включва и лъжата.

Всеки родител рано или късно се сблъсква с момента, когато чифт невинни детски очи се опитват да му внушат нещо, което е очевидна невярно. Почти всяко дете минава тази невидима граница и се опитва да внуши своята „истина” на родителите си. Но безобидна или не, лъжата е нещо, на което трябва да обърнеш сериозно внимание.

Ако не искаш да се повтаря ще трябва да отделиш известно време, за да анализираш поведението си в семейството и това на детето ти.

Лъжата е често използвано средство и сред възрастните, така че ако ти я прилагаш, не се учудвай, че детето ти ще те копира. Не забравяй да си изпълняваш обещанията, ако не можеш да изпълниш желанието му, не лъжи детето. Обясни му защо не си успяла или изобщо не му обещавай нещо под съмнение.

Една от основните причини за детската лъжа е любопитството и изследователския интерес.

Те просто пробват, за да видят до къде могат да стигнат с измислиците и дали някой ще се хване на въдицата им. Изучават реакцията ти и тази на околните. Понякога търсят начин как да угодят и да постигнат нещо по-лесно, но със сигурност следят поведението ти и реагират спрямо него.
До две годишна възраст децата не лъжат и не манипулират родителите си. Щом бебето плаче, значи наистина изпитва нужда от мама или тате, от храна, топлина или смяна на пелените. То просто смята мама като свое продължение, което логично трябва да прави това, което малкия човек иска.

От две до три годишна възраст ситуацията започва да се променя.

Детето се стреми към самостоятелност, иска да разшири обсега на своите действия, да пипа навсякъде, да ходи където му хрумне и с една дума да си позволява всичко, което е пред очите му.
Всичко това е нормално, само че понякога влиза в разрез с желанията на родителите. Започват да се налагат повече ограничения и забрани и детето търси начин да се промъкне между тях. Понякога човечето изпада в истерия, почва да плаче и да се тръшка насред улицата или пък започва да хвърля и да блъска. По-късно тази агресия се канализира в простичка лъжа, която им спестява емоционалните усилия.
Децата лесно откриват този начин, просто скриват истинските си намерения, за да скъсят пътя до желаното. Така те се опитват да разширят свободата си, да наложат личността си и да свият полето на родителския авторитет.

Детето експериментира и играе чрез лъжата, а както знаем, играта е основния метод за опознаване на света при децата.

Проблемът идва в момента, когато детето възприеме този метод като основно средство за самоутвърждаване и постигане на целите си. Ти и баща му най-добре ще усетите този момент, ако изобщо се случи разбира се. Не подхождай грубо и силово. Използвай приказки например. Разкажи му тази за лъжливото овчарче или друга с подобна поука. Нека то да разбере, че в един момент лъжите му ще се отразят зле и с тяхна помощ може да изпадне в беда.

Разобличаването също е важен момент в справянето с проблема.

Не го прави показно и с яден тон. Слез на нивото на детето и му обясни, че няма да му се караш ако ти каже истината и не е задължително да му забраниш желаното нещо, стига да покаже искреност и да не те лъже. Обясни му че не белята те обижда, а лъжата.

Непременно трябва да му кажеш кое е лошо и кое добро

Децата не се раждат с морални критерии в съзнанието си, така че не приемай действията му като израз на абсолютното зло. Това че детето послъгва не означава, че ще стане престъпник. Просто трябва да предприемеш адекватни действия и да показваш поведение, което може да служи за пример. Бъди честна с него и с останалите в семейството, не повишавай тон и не създавай напрежение. Една любяща и спокойна семейна атмосфера може да помогне в справянето с всеки проблем. Другата част от задължителните подправки в кухнята на родителите се наричат търпение и строгост. В умерени дози вършат чудеса. Само че трябва да се прилагат последователно. Ако искаш детето ти да не повтаря лъжи и лошо поведение ще трябва всеки път да му обясняваш защо и да му правиш забележки, като не се правиш на разсеяна, защото ти е по-лесно.

Не бъркай лъжата с фантазията

Децата обичат измислиците, в крайна сметка затова разказваме приказки, за да развием фантазията им. Не приемай всяка измислица за преднамерена лъжа. Понякога детето просто се пренася в своя си свят от където може да те уведомява за различни чудесии. В такъв случай не му се сърди, то смесва реалността с фантазиите и се получават чудновати неща. Вместо да му се караш, можеш да му отвърнеш в същия дух и да доразвиеш измислицата. Така ще се забавлявате заедно.
Децата със силно развита фантазия са склонни да послъгват за какво ли не. Разказват небивалици или се измъкват от ситуация с невероятни извинения. Можеш да канализираш и подкрепиш фантазията му като насочиш детето към книгите, рисуването или друг вид изкуство. А може би то има артистични наклонности.

Понякога лъжите са израз на страх

Наистина децата лъжат и от страх пред наказания и проблеми с родителите. Ако детето е наплашено, разбира се, че ще се опита да се защити по този начин. Важно е да знаеш, че отрочето ти не бива да расте в страх от родителите си, това е изключително грешна тактика и може да насади у детето комплекси и психологически проблеми за цял живот. Не бъркай уважението със страха. Страхът е и признак, че детето е наказвано твърде сурово или дори удряно, което всъщност изобщо не бива да се случва! Ако крещиш на детето си и се отнасяш грубо и пренебрежително, не се учудвай, че то ще прибегне към лъжи. Не му се сърди в такъв случай, защото виновникът за това не е малкото. Не забравяй, че в сърце, в което цари страх няма място за искрена любов!