Занимателна математика за най-малките

Сериозните науки задължително стават забавни щом става дума за децата. Така те могат да се превърнат в предпочитано занимание и на по-късен етап.

Важно е след навършване на 1 година да запознаваш мъничето със свойствата на предметите, за да осъзнава връзката между тях, да разбира простата житейска логика. Разбира се, обучението става чрез играчките. Кубчетата, топките, гумените животинки ще ти помогнат лесно и весело да обясниш дадени математически понятия.

Докато строите замък или кула, малкото бързо ще запомни названията на геометричните фигури, ако му ги повтаряш често. Покажи му как се търкаля топката по наклонена дъска, защото е кръгла, а кубчето не може, защото има ъгли. Ако помолиш малчо да нахрани мишката с червени курабийки (кубчета), а зайчето със сини, постепенно ще започне да разпознава цветовете.

1 ябълка, 2 ябълки

Когато искаш да научиш мъничето да брои, ето какво би трябвало да имаш предвид:

* Мисленето при децата до 3 години е конкретно. Това означава, че те трудно възприемат абстрактните символи, в това число буквите и цифрите.

* Учи малкото да брои чрез конкретни предмети. 1 ябълка, 2 коли, 3 бонбона... Важното е детето да осъзнае смисъла на количеството – че то не зависи от размера, формата, цвета.

* Тогава, когато малчо брои съвсем осъзнато до 10, т.е. разбира и „чувства“ количеството, можеш да преминеш към абстрактните цифри. Това обикновено се случва след 3-тата година.  Това не означава, че преди това не трябва да показваш и назоваваш цифрите, но не забравяй че мъничето все още не може пълноценно да усвои „урока“.

„Аз имам две очички - / небесни две звездички.
Как чудно, чудно греят! / Ту плачат, ту се смеят!“

Ако на детето му е интересно, използвай всеки подходящ повод за смятане.

* Попитай мъника колко ръчички има, ушенца, очички и т.н. За малкия математик е важно да усвои понятията „един“, „два“ и „много“. Като правило тези знания се добиват към 2-та година. С примера на собственото си тяло детето лесно ще разбере, че има две очи, един нос, а пръстчетата на ръцете са много. Използвай и подходящи стихчета за това.

* Обръщай внимание на детето, че щом има две крачета, значи се нуждае и от два чорапа. Предложи му следната игра: сложи много чорапки пред него и го помоли да вземе толкова, отколкото се нуждае за своите крачета. След това нека ги обуе. Стигнаха ли? Или остават в излишък?

* Вечер, когато приготвяш вечерята също е удобен момент за смятане. „Хайде да преброим колко хора ще седнем на масата? Тогава колко чинии са нужни? А салфетки?“ и т.н.

* Сложи в една чиния например ябълки и банани. Попитай колко са едните и другите плодове. А колко ябълки трябва да се добавят, за да станат по равно. Тези занимания са подходящи след 3-та година.

Знания в движение

С математика можете да се занимавате дори по време на подвижните игри. Повечето знания се усвояват по-бързо и по-лесно, когато се задейства грубата и фина моторика на малкия ученик.

* Марширувайте в стаята първо само на „раз-два“, после на „раз-два-три“ и на „раз-два-три-четири“.

* Когато играете с топката, пак назовавайте числата. На едно – ти хвърляш топката. На две – малчо ти я подава.

* Изрежи от хартия различни по цвят кръгове и ги разпръсни по пода. Това ще са цветя, а малчо – пчеличка, която ще събира мед. Нужно ти е и зарче. Хвърлянето определя колко крачки трябва да направи „пчеличката“ и така докато стигне до кръгчето-финал.

* Играта „топло – студено“ може да разиграете и с цифри. Ти давай инструкциите: „Една крачка напред, две вляво, три назад и т.н.“.

„Малка“ геометрия

Изучаването на геометричните фигури може да се превърне във весела игра.

* Вземи един картон и изрежи „прозорчета“. На залепената за картона хартия нарисувай различни фигури: квадрат, кръг, правоъгълник, триъгълник и т.н. Любопитното човече ще иска да отвори прозорчето и да види там какво се е скрило. А ти обяснявай какво е нарисувано и ще видиш, че след време малчо безпогрешно ще разпознава геометричните фигури.

* Вземи една кутия. Изрежи по две групи геометрични фигури (например 5 триъгълника и 5 квадрата). Едната група сложи вътре в кутията, а другата – отгоре на капака. Обърни внимание на малчо кои фигури къде се намират. След това измисли дадена игрова ситуация – например дошли едни зайчета и така се заиграли с кутията, че всичко разбъркали, а това били важни документи на мама зайка. Сега те плачат защото не знаят кое къде е било. Е, детето идва ли ще откаже да помогне на палавите зайчета. А така всъщност то ще се научи да намира еднаквите предмети и да запомни геометричните фигури. Играта можеш да усложниш като направиш групиране не само по форма, но и по цвят.

Математическа разходка

Дори и докато се разхождате, може да се „трупате“ сериозни познания.

* Най-лесното, което можеш да предложиш е да броите колите, които минават или колко момиченца и момченца ще срещнете, на колко етажа е даден блок и т.н.

* Кажи на детето, че днес на разходката ще отбелязвате всичко, което е по две. Например: в парка има две сини пейки, тук са цъфнали две рози, до пясъка има две кучета. На следващият ден търсете „по три“ и .н.

* При по-големите малчугани, които вече умеят или се учат да смятат е интересна играта „Колко крака?“. Трябва да сметнете колко крака ще срещнете докато извървите дадено разстояние, като се включват хора, животни, птици. Например: майка и дете: 2 + 2 = 4 и котка става: 4 + 4 = 8, и гълъб: 8 + 2 = 10.

Нужно е да знаеш...

Обучението по математика е добре да започне от ранна детска възраст – така ще помогнеш на твоето съкровище да развие умствените си способности. Главната задача е да научиш мъничето да мисли. А математиката развива именно способностите на логическото мислене, концентрацията, вниманието, превключването от едно действие към друго. Помни, че радостта от решаването на дадена задача и желанието да достигнеш сам до нейния резултат е много по-важно умение за малкото човече, отколкото примерно на 3 години да брои до 100. Засега се опитай да събудиш неговия интерес към цифрите и геометричните фигури, а на един по-късен етап можеш да бъдеш приятно изненадана от математическите му заложби.