Залепен за мама

Обичта към мама понякога придобива странни форми – нещо средно между чувство за притежание и желание за обсебване. Време е да пресушиш сълзите на мъничето, когато се разделяте.    

„Не ме оставяй, мамооо!!!“ - този сърцераздирателен плач продължава да преследва част от майките детската градина. Всяка сутрин те буквално бягат навън с насълзени очи. Дори и да не си сред тях и твоето хлапе с удоволствие да приема чужда компания (на бавачката, съседката, персонала в детската градина) като заместител по време на твоето отсъствие, със сигурност си преживявала моменти, в които твоето малко съкровище реагира на твоето „чао“ сякаш те губи завинаги...

Може и да ти звучи невероятно, но според специалистите страхът от раздялата на малкото човече с мама и татко всъщност е положителен знак. Сърцераздирателният плач показва ясно едно: връзката на детето с родителите му е изключително силна – то ги обича и се нуждае от тях.

Разделени заедно

През втората година от живота си детето постепенно осъзнава, че е отделна личност, нараства и неговата самостоятелност. Нуждата му от твоето присъствие обаче си остава постоянна величина, въпреки тези промени. Новопоявилото се чувство за независимост води дори до засилване на страха на мъничето, че може да остане само.  „

Добрата новина, докато бършеш сълзите си, обърнала гръб на малкото пищящо човече: това е един от първите уроци, които имаш възможност да му дадеш. Твоето малко съкровище рано или късно ще трябва да се научи да се справя с разделите и загубите. От този урок ще получи още нещо много ценно: пълното доверие в мама, която винаги се връща обратно при него! 

Да пресушим сълзите

Колкото и да сме убедени в правилния си избор, оставяйки детето на грижите на някой друг, чувството за вина продължава да ни преследва (както и гледката на детските очички, преливащи от сълзи.) За да намалиш драматизма на раздялата, опитай следващите (лесни за изпълнение) стъпки:

• Упражнявайте разделите. Нищо по-лесно от това! Достатъчно е мама и татко да си поиграят с мъничето на криеница. Това ще е само като кратко загряване. Истинската част се състои в това малкото човече да свикне, че мама ще се отделя от него, за да свърши някои неща, а то през това време ще трябва да се занимава самичко. Ако виси например за крака ти, докато се опитваш да му приготвиш обяда, „отлепи“ го нежно от себе си, след което му връчи дървена купичка и бъркалка и го помоли да ти помогне, като „наготви супа“ :).
• Спечели битката за вечерното приспиване. Сложи край на люшкането /гушкането и всички други вредни навици, които сте си изработили. Създай приятен за малкото човече вечерен ритуал, след който го слагай - будно! в леглото му с думите: „Време е за сън – хайде да си лягаме!“. И тъй като всяко дете е различно, избери това, което е най-подходящо за твоето мъниче от най-добрите съвети за „лека нощ“.
• Бързи – смели - сръчни.  Имаме предвид следното: направи „довиждането“ кратко – не показвай колебание – и излезеш ли навън, не се връщай обратно (както и не се измъквай на пръсти!). От твоето поведение до голяма степен зависи и реакцията на малкото човече. Ако се върнеш, разкъсвана от чувство за вина да видиш дали се е успокоило, само ще внесеш допълнително объркване. Мъничето ще се чуди: „Заминава ли или остава? Дали да чакам да се върне пак?“ И колкото и да се изкушаваш да си спестиш водопада от сълзи, не изчезвай тихомълком, използвайки че детето се е залисало и няма да забележи отсъствието ти. Ще забележи и още как! И ще реши, че мама може да изчезне по всяко време – т.е. да залепне за нея завинаги е повече от наложително :). 

Имай предвид, че страхът от раздялата с мама и татко постепенно затихва към края на 2-та год.