Захранването на бебето – сложно само на пръв поглед :)

Като консултант по кърмене често контактувам с майки и всеки път се учудвам колко притеснено реагират повечето, когато наближи времето за захранване на бебето... Разбира се, веднага си припомням и собствените си страхове за първото ми дете. Дъщеря ми беше с алергия към белтъка на кравето мляко и трябваше да съм много внимателна с въвеждането на нови храни.

Кога и как да започна?

За да бъда докрай откровена, трябва да призная, че бях избрала начина на захранване още по време на бременността ми. Въпросът “кога и как да въведа твърди храни” беше част от интервюто, което проведох с бъдещия ни педиатър при първата ни среща :).

Моята “формула” гласеше:

• Бебето трябва да се захрани около 6-тия месец;
• Когато прояви признаците за готовност;
• Ще започна със зърнена каша или картофено пюре.

А след като разбрах, че педиатърът подкрепя това, вече бях доста по-уверена.

Като начинаеща майка бях доста убедена и твърда в решението си кога да предложа първата (различна от кърмата) храна на детето си. Но на думи се оказа доста по-лесно, отколкото на дела.

Как да избера най-подходящата схема?

Избрах максимално опростен вариант, който принтирах на лист и обсъдих с педиатъра (не пропускай да проведеш този разговор с лекаря на твоето дете).

5-6 месеца

С какво: каша – зърнена, безглутенова (ориз, елда, просо)/зеленчуково пюре (картоф, тиква, тиквички, карфиол, пащърнак)

По колко: Кашата или пюрето се приготвят с кърма или заместител на кърмата до желаната консистенция. Предлага се по 1-2 чаени лъжички за запознаване с вкуса

Готовност на детето: Може да седи стабилно (или подпряно) поне 5 минути. Удвоило е теглото си от раждането. Прави дъвчащи движения с уста. Гледа с интерес, докато вие се храните. Може да придвижва предмети към устата си. Изчезнал е рефлексът за избутване с език навън.

6-8 месеца

С какво: безглутенови каши/ зеленчукови пюрета (броколи, авокадо, спанак, чушка, морков)/ термично обработени плодове (банан, круша, грозде, слива, ябълка)

По колко: Консистенцията се сгъстява. Може броят на храненията да се увеличи до 2-3. Плодовете се въвеждат постепенно и от 1 ч.л. количестото се увеличава до ¼ или ½ чаша. Същото важи и за зеленчуците.

Съвети: Въвежда се само по една нова храна, като интервалите би следвало да са 3 дни за деца без проблеми и 5-7 дни за деца, проявили алергии.

8-10 месеца

С какво: каши – прибавят се и глутеновите/ намачкани плодове и зеленчуци/ парченца хляб, добре сварени макарони за ядене с пръсти, твърди бисквити/ сок – нецитрусов/ жълтък, месо/ сирене, масло; меки бобови

По колко: Около ¼ чаша млечен продукт; ¼ до ½ чаша плод; ¼ до ½ чаша зеленчук; същото количество зърнена каша; месо – 1/8 чаша

Съвети:  храните за ядене с пръсти да се предлагат самостоятелно

10-12 месеца

С какво: зърнени каши/ млечни – кисело мляко, извара, сирене, масло/ нарязани плодове/ зеленчуци – сурови или сварени/ месо, жълтък, бобови/ плодов сок

По колко: Количествата са същите като за 8-10 месеца.

Съвети:  На детето се предлага лъжица, за да се храни самостоятелно.

Първото препъникамъче...

Започнахме, като постепенно увеличавах количествата, разнообразявах храната, готвех всичко сама. Пасирах, изобретявах всевъзможни комбинации за алергичното ми дете и... хиляди начини лъжицата да стигне до устата й.

Стигнахме обаче дотам, че тя категорично отказваше да седне в стола за хранене, блъскаше лъжицата и стискаше уста след петата хапка. Най-ужасни бяха моментите, когато детето ми вечеряше филия хляб и чаша вода (защото отказваше всичко останало). Или когато за цял ден приемаше пакетче солети и два банана...

Разбира се, през това време тя продължаваше да приема и кърма и само това ме спасяваше от отчаянието, че не мога да се справя със захранването.

...и решението на проблема

В един момент установих основния проблем: аз пасирах храната на пюре, а моята злояда дъщеричка искаше да получава парченца, да гризе от цялата ябълка и дори да опитва месцето на хапки!

• След като я оставих да взима сама от масата каквото си поиска (докато узрея за това решение, тя навърши 1 година), детето ми коренно се промени. Започна да хапва по-големи количества. Единственото условие беше нищо да не е в чиния и да не й давам специални прибори. Или ползваше нашите, или хапваше просто с пръсти.
• Доста по-късно попаднах на материали за т.нар. “педагогическо захранване” (от руски специалисти) и за “baby-led weaning” (от английски източници). Двата метода почиват на общата идея, че ЗАхранването е именно ЗАпознаване на детето с нови вкусове и консистенции, а не непременно НАхранване с количества от някаква различна от кърмата храна.
• Принципите на педагогическото захранване са следните – след 6-тия месец бебето може да опитва директно от храната на родителите, но в микродози (“микродоза” е количеството, което може да се хване между палеца и показалеца на ръката). Първоначално количеството не бива да превишава три микродози. В мига, в който мъникът изгуби интерес към храненето, той може да се остави да си досуче или дохрани с мляко за кърмачета. Бебето само ще покаже готовност да се увеличи количеството твърда храна, като различните деца имат различен ритъм. Важно е малкото човече да се храни с всички на “голямата” маса, като му се предлага от това, което хапват мама и татко.
• При “baby-led weaning” или в буквален превод “отбиване, водено от бебето”, основните положения изглеждат същите, но има и някои разлики. Има схема на храните, които се предлагат според възрастта на бебето. Всичко се предлага на малки парчета, които детето би хванало удобно, за да може самичко да отхапва от тях мънички късчета. (Не се притеснявай от името на метода - всяко предлагане на твърда храна и преминаване към нов тип хранене всъщност е първата стъпка към отбиването.)
• И двата метода са сравнително нови за България, но се базират на пространни изследвания за развитието на дъвкателния апарат и храносмилателния тракт на бебето.

Моят подобрен модел за захранване

След проблемите с дъщеря ми, дойде ред и за “втори опит” :). Захранването на второто ми дете беше съвкупност от горните методи и моето и на бебето инстинктивно усещане кое е най-доброто.

• Не приготвях специални пюрета – понякога му давах да опитва хапки от нашата храна, а друг път намачквах с вилица по-меките храни.
• Много често му слагах в чиния и го оставях да хапва сам с пръсти
• Личният ми извод? Захранването на сина ми мина “между другото”, като напрежението дали ще яде и в какво количество вече липсваше (все пак внимавах отново за прояви на алергия). Моите мъници растат, без да са лакомници, нито пък злояди хлапета. Разбира се, че харесват шоколад, но предпочитат плодове и зеленчуци (а аз гледам да не изпадам в паника, ако са пожелали само една голяма салата за вечеря :).

С двете ми деца се учихме взаимно. Благодарение на тях вече твърдо вярвам, че от самото си раждане малкият човек е напълно способен сам да определя количеството и честотата на храненията си. А щом поотрасне – и качеството, и съдържанието им.

Мнението на специалиста

Бебето има рефлекси за хранене още преди раждането

По време на вътрематочното развитие твоето бебе има активни орални рефлекси. То често поглъща околоплодна течност, като това подобрява сетивния му опит и е част от развитието на познавателните му способности. Основните орални рефлекси са следните:

Рефлекс на търсене: При допир или поглаждане бузата на новороденото, то извръща главичка. Миризмата на майката и допира на зърното до горната устна водят до отваряне на устата и задвижване на езика.

Рефлекс на повръщане: Това е защитен рефлекс, обратен на рефлекса на гълтане и се задейства, когато вкусовите рецептори са открили вещество, твърде различно от кърмата като вкус, консистенция или температура.

Автоматично обръщане на езика: Стимулирането на ръба на езика предизвиква движение в посока на стимула (докато при сукане езикът работи симетрично). Този рефлекс показва съществуването на по-сложна програма, която ще се използва при дъвкането.

Рефлекс на захапване: Позволява на новороденото да упражнява натиск върху зърното или биберона, за да се извлича млякото.

Рефлекс на засмукване: Езикът се подлага и прилепва към формата на зърното или биберона, за да се постигне вакуум. По време на изсмукване, рефлексът на преглъщане се потиска, за да може бебето да диша. Рефлексът на засмукване се подобрява и засилва във времето, но рефлексът на преглъщане не се променя.

Рефлекс на кашляне: Продължава през целия живот, което е нормално, тъй като е от съществено значение за защитата на дихателните пътища от задушаване.
Светлана Картунова, логопед

Как се развиват дъвкателните умения на бебето

0-2 м - координирани сукане-гълтане-дишане; движи езика напред – назад.
2-4 м - краищата на устните стават активни в сукането, мляска с устни
4-6 м – волево сучене, интерес и избирателност към храната. Захапва и мляска с устни. Уменията, от които зависи въвеждането на твърди храни, при повечето деца не са развити преди 6-тия месец. След това, със съзряването на централната нервна система, хранителните актове започват да стават волеви. Преглъщането започва да се контролира предимно от мускулите на езика, а в последствие и с мускулите на долната челюст.
6-8 м – мляскането продължава; детето заявява готовност за хранене с пръсти и поднасяне на парчета храна към устата си.
8-10 м – детето започва да премества храна в страни от центъра на устата си. Волево захапва храни и предмети и се опитва да затвори устни около ръба на чаша. Демонстрира готовност за въвеждане на течности от чаша. Може да се окуражава да се храни с лъжица само.
10-12 м – поднася лъжицата до устата, започва да повдига чашата и да я задържа; започват ротационни дъвкателни движения.

Автор: Ася Иванова