Захарен диабет

Захарен диабет тип 1 е най- честото автоимунно, ендокринно заболяване в детска възраст.

През последните десетилетия честотата на ЗД прогресивно нараства в световен мащаб, като за България тя е около 9/100 000. Във възрастов план наблюдаваме значително нарастване на изява на диабета под 3 годишна възраст, което в миналото беше рядко явление.

Редки форми на захарен диабет /ЗД/ в детска възраст са моногенните диабети, обусловени от дефект на един определен ген, които могат да имат изява в кърмаческа възраст.

При тях нарушенията са на молекулярно, рецепторно, сигнално или ензимно ниво, което води до нарушение в процесите на секреция, синтез и действие на инсулина.

Захарен диабет тип 2 все по-често може да бъде диагностициран при деца, особено в юношеска възраст.

При него в голям процент се среща фамилност и наднормено тегло. ЗД тип 2 се характеризира с нарушение в секрецията и действието на инсулина, с наличие на резистентост към него и съответно хиперинсулинизъм, за разлика от ЗД тип 1, където има инсулинов дефицит.

Какво представлява захарният диабет?

Захарният диабет тип 1 е полигенно, многофакторно обусловено заболяване. Това означава наличие на генетично предразположение, в резултат на взаимодействието на множество гени, което е индивидуално, с малък процент на наследственост. Изявата му се провокира от фактори на околната среда като инфекции, стресови ситуации, начин на живот, хранене. В основата на диабета е активиране на автоимунни процеси, при които имунната система спира да разпознава определени клетки като свои, в случая инсулин произвеждащите бета- клетки на панкреаса и изработва автоантитела срещу тях. С прогресията на процеса, свързан с унищожаване на клетките, се достига до инсулинов дефицит.
, Инсулинът е жизнено важен хормончието действие е свързано с регулирането на нивото на кръвната глюкоза, която постъпва от приетата храна след процесите на храносмилане. Той осъществява преминаването на глюкозата от кръвта в периферните клетки, където тя е основен енергиен източник за метаболизма. Инсулинът участва във въглехидратния, белтъчен и мастен метаболизъм, както и в процесите на растеж чрез действието на инсулиноподобни растежни фактори.

Признаци на заболяването

Признаците на диабета се дължат на повишената кръвна глюкоза в резултат на инсулиновия дефицит. Повишава се честота и количество на уриниране, нощно уриниране, при децата нощно напишкване, респективно дехидратация, обезводяване на организма със суха кожа и лигавици и заедно с това загуба на важни електролити. Като компенсаторен механизъм се появява повишена жажда и прием на течности. Тъй като клетките не могат да получат глюкоза, те „гладуват“. В компенсация се появява повишено чувство за глад и прием на храна, но настъпва значително отслабване на тегло. Може да се появи и възпаление на полови органи - баланит, вулвовагинит. В опита си да компенсира енергийния дефицит, организмът включва необичайни метаболитни пътища, при което се повишава продукцията на кетони. Кетоните се регистрират с появата им в урината- кетонурия и поява на „ацетонов“ дъх. Наличието на кетони, както и загубата на електролити, енергиен дефицит, токсичния ефект на високата кръвна глюкоза и други метаболити, води до отпадналост, сънливост, главоболие, коремни болки, безапетитие, зачервени бузи, ранички в ъглите на устните. С натрупването на голямо количество кетони се повишава киселинността в кръвта, състояние наречено кетоацидоза, което води до задълбочаване на описаните признаци на отпадналост, сънливост, главоболие, коремна болка, повръщане, нарушение в съзнанието, което в крайните фази достига до кома. В хода на задълбочаване на кетоацидозата се появява учестено, по- късно дълбоко дишане. Признаците на захарен диабет са много характерни и тяхното познаване може да помогне за неговото ранно диагностициране и лечение, което е много важно за избягване на крайните фази на влошаване.

Лечение

Когато родителите забележат необичайно състояние на по-често и обилно уриниране, повишена жажда и прием на течности, повишен глад, съпроводен с отслабване на детето, независимо, че е „ израстнало на височина“, е необходимо да се обърнат веднага към своя лекар. Много лесно достъпни лабораторни тестове като изследване на урина за захар и кетони, както и кръвна глюкоза, изследвана на гладно и 2 часа след хранене, могат бързо да потвърдят диагнозата и да се започне незабавно лечение. Тъй като проблемът е инсулинов дефицит, лечението е заместително и се провежда с доставяне на инсулин по инжекционен път.

Понастоящем медицината разполага с висококачествени човешки и аналогови инсулини, които създават възможност за максимално функционално и добро заместване на инсулиновия дефицит и максимално доближаване до физиологичните процеси в организма, добър контрол на заболяването, добро здраве на пациента, с избягване на тежките и опасни за живота и здравето късни усложнения.

В лечението на диабета е много важно осъществяване на правилно хранене и адаптиране на хранене и инсулиново лечение, както и баланс физическа активност-хранене-инсулинова доза, така че да се осигури относително постоянно и близко до нормалното ниво на кръвна глюкоза- около 5- 7 mmol/l.

Съществен момент за добрия резултат от лечението на диабета е мониторирането, честото 4-8 пъти дневно измерване на кръвна глюкоза. Това позволява оптималното адаптиране на инсулинова доза към динамично променящите се инсулинови нужди, обусловени от растежа и развитието на детето, моментите на болест и стрес, промените в двигателното, хранително и емоционално поведение на детето.

Изключително важно е обучението и мотивирането на родителите и децата, особено на юношите, за самостоятелно справяне. В съвременните условия тези цели са по-лесно осъществими, благодарение на използване на качествени видове инсулин, средства за инжекционното му приложение - инсулинови писалки, инсулинови помпи, както и глюкомери за домашен контрол на кръвна глюкоза, което създава условия за максимално доближаване до физиологичните процеси в организма и оптимален контрол на диабета.

Показател за по-цялостна оценка на контрола на диабета в рамките на 3 месеца назад е гликираният хемоглобин, като целта е постигане на стойности 6-7%. Гаранция за добро справяне със състоянието диабет е доброто, координирано и хармонично действие на екипа от деца, родители, лекари, медицински персонал, съчетано с добро разбиране, съдействие и подкрепа от страна на училище, власти и обществото като цяло.

Консултант: д-р Галина Попова, детски ендокринолог Токуда Болница София