За всеки трети родител ваксините не са съвсем безвредни

Всеки трети родител в България споделя нагласата, че ваксините не са напълно безвредни. Това сочат данните от проучване, огласено от главния държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев по време на дискусионния форум „Ваксините – обществени нагласи и научни факти”, предаде репортер на БГНЕС.

Данните от проведеното проучване красноречиво показват, че съществува необходимост от повишаване степента на информираност сред общото население на страната относно ползите от имунизацията и реимунизацията с ваксини. Като цяло, обществените настроения са благосклонни към задължителните ваксини от Националния имунизационен календар. 90% от родителите смятат, че задължителните ваксини са необходими, същият дял хора считат, че ваксините предпазват от заболявания. 92% са убедени, че има полза от ваксините, прилагани съгласно Националния имунизационен календар. Около 73% считат, че ваксините трябва да бъдат задължителни.

Вижда, че все пак между 27 и 29% от родителите споделят мнението, че ваксините не трябва да бъдат задължителни, а 35% смятат, че биха могли да навредят на тези, на които се прилагат. Всеки трети родител в България споделя нагласата, че ваксините не са напълно безвредни. Това е ясен знак, че съществува необходимост от повишаване степента на здравно образование сред родителите с акцент допълнителна, ясна и обоснована информация относно ползите от ваксинацията. Не на последно място е наложително и провеждане на информационна кампания, посредством която да бъдат изяснени специфичните детайли на ваксините – химично съдържание, възможни странични реакции и ефекти и т.н.

Около 79% от родителите на възраст 15-45 години са имунизирани със задължителните ваксини по Националния имунизационен календар. Значим е делът на хората, които не са сигурни или не си спомнят – 11%, както и на тези, които заявяват, че не са имунизирани – близо 8%.

Висок е делът на родителите на възраст 15-45 години, които не си правят задължителна реимунизация на всеки 10 години – близо 26%. Според данните от проучването, родителите на възраст 15-45 години биха поставили на себе си или на своите деца задължителни ваксини срещу тетанус (78%), хепатит Б (74%), морбили (69%), дифтерия (67%), коклюш (67%), полиомиелит (64%) и рубеола (63%). По отношение на паротит (43%), пневмококови инфекции (38%) и хемофилус инфлуенце тип Б инфекции (28%), значително по-нисък е делът на родителите, които биха имунизирали децата си срещу тези заболявания.

Сред споделените в рамките на проучването възгледи задължителните ваксини вкарват живи бактерии/микроорганизми/вируси в организма (28%), могат да разболеят хората, които са се ваксинирали (23%), причиняват тежки странични ефекти (17%), причиняват трайни увреждания (11%). Сред регистрираните мнения относно възможните вреди са отчетени отговори, според които задължителните ваксини не са подходящи за всички, биха могли да причиняват висока температура, болести, химични отравяния, дори смърт.

Всеки втори родител вярва, че проявата при някои хора на странични ефекти от поставянето на задължителните ваксини от Националния имунизационен календар се дължи на индивидуалната реакция на конкретния организъм. Близо 24% вярват, че страничните ефекти се дължат на качеството на ваксината, а 8% - на начина, по който се поставя.

Проучването е национално представително и изследва знания и нагласи за задължителния характер на ваксините по Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве. То е проведено в края на 2015 г. Основните задачи на настоящото изследване са измерване на знанията на родителите относно начините за предпазване от заразни болести чрез ваксинация, измерване на знанията и нагласите на родителите, свързани със задължителния характер на ваксинациите, идентифициране на източници на информация и моделите на поведение при вземане на решение за провеждане на ваксинация, както и извеждане на ключовите фактори, които оказват влияние върху знанията и нагласите на родителите, свързани със задължителния характер на ваксинациите.

Целевата група в проучването са били родители на възраст между 15 и 45 години, разделени на 3 възрастови подгрупи. Изследваната съвкупност се състои от 1 817 лица на възраст 15-45 години. /БГНЕС