За първи път в детската градина

Есента или в края на лятото детските градини приемат новите мъници. Време на изключително вълнение за родители и деца. Напоследък се оказва истинско чудо да намериш място в държавна детска градина.

Успелите родители са готови да преглътнат всичко, само и само детето им да е вътре. А мъничето има нужда от адаптация и по-специално внимание, от обяснения, грижи и тройна доза любов, за да преодолее стреса.

Трудно е човек да има претенции, когато се е борил със зъби и нокти за място в близката градина, но въпреки всичко става въпрос за твоето дете.

Говори предварително с госпожата в заведението или помоли поне да огледаш градината отвътре. Все пак трябва да си наясно в каква среда ще прекарва детето ти по цял ден.

Не пропускай да се запознаеш с хранителния режим в детската градина.

Ако детето ти има алергии дай списък с храните, които са проблем.

Обърни специално внимание на детето.

Започни да му обясняваш какво ще се случи. Бъди внимателна, не очаквай, че ще разбере веднага. На детето му трябва време, за да усети промяната. Обясни му всичко като голямо приключение, като нещо интересно и изпълнено с нови приятели и много игри.

Според педагози с опит, децата трябва да започнат да бъдат подготвяни за детската градина цяла година по-рано.

Става въпрос за разговори, разглеждане на сградата, може дори да се запознаете с бъдещата учителка. Детето се адаптира много по-лесно ако всичко, което му се случва е познато до някъде от обясненията на родителите.

Много добре действа и контактът с други деца, които вече ходят на градина или по-гоеми братя и сестри, които да разкажат на мъничето и да му бъдат като пример. Понякога това действа много по-убедително от каквито и да е приказки и обяснения от възрастните. 

Освен всичко, ще помогнеш на детето си ако постепенно го научиш на самостоятелност.

Естествено на три годинки не може да се иска много, но до голяма степен нещата зависят от мама и тате. Властното и покровителствено отношение може само да навреди и да прекърши адаптационните възможности на мъничето. Никое дете, което е свикнали да бъде залепено за полата на майка си, няма да е щастливо и да свикне лесно в новите условия. Ще му направиш голяма услуга ако го оставиш да се справя само в мъничките си житейски ситуации. Може да е с цената на ожулено коляно или натъртена буза, но така изграждаш самостоятелна личност, а не цвете в саксия.

Започни да работиш над самостоятелното хранене и обличане.

Насърчавай опитите на детето, радвай му се и го поощрявай дори и да бърка и всичко в стаята да е в храна. Рано или късно ще се научи. Еднократните пелени отдавна трябва да са спомен, не разчитай на добрата воля на учителките. Никой няма да се занимава с това, което ти и бащата не сте свършили, особено ако има тридесетина питомци на главата си.

Създавай на детето навици и режим.

Освен храненето и обличането, то трябва да казва кога му се ходи до тоалетната, да си събира играчките по възможност, да си мие ръчичките, естествено с помощ. Спането на обяд също е хубава и здравословна традиция. Дори и да не е от поспаливите, мъничето най-вероятно ще последва примера на другите деца от групата си.

Не очаквай чудеса още в началото.

Много е важно да запазите спокойствие в семейството и да приемете плача и нервността на детето като съвсем нормална реакция спрямо променящата се среда. Все пак за него това е стрес. Важно е да го обградиш с любов, да му отдадеш внимание и да не се ядосваш в никакъв случай на ината и ревовете ако не иска да ходи на детска градина. Не насилвай детето, нека започне от няколко часа, през половин ден и едва след като се успокои и му хареса го оставяй цял ден. Подготви се за изненади, някои деца възвръщат бебешките си навици от стеса, променят поведението си и забравят наученото. Търпение и много любов, внимание и нежност ще помогнат. В началния период си осигури отпуска или резервен вариант – татко, близка роднина, баба или детегледачка, която да поема мъничето при нежелание да ходи в градината. Важното е то да не чувства насилие и прехода да се извърши плавно.