Възпаление на ухото (среден отит – otitis media)

Какво става в тялото на моето дете?

Малките деца често се оплакват от болки в ушите. Но когато едно дете казва, че го боли ухото, това не значи, че има инфекция. Вярно е и обратното – при възпаление някои деца се държат толкова стоически, че не съобщават за болката. Ето защо да се определи кога детето действително има възпаление на ухото е истинско предизвикателство.

Причините за болки в ушите са многобройни, но най-разпространени са инфекциите на средното ухо. Това важи най-вече за случаите, в които оплакванията са съчетани с признаци за настинка. Изразът „възпаление на ухото“ се отнася за образуваната течност в средното ухо, разположено точно зад тъпанчето.

Латинският термин за този вид възпаление е отитис медиа (otitis media – среден отит).

Видимата част е външното ухо, съставено от твърда, нагъната горна част – ушна мида, под която са разположени меката му част (увулата) и ушният канал, водещ към тъпанчето. Средното и вътрешното ухо са зад тъпанчето. В средното ухо има три миниатюрни костици – чукче, наковалня и стреме, които провеждат звуковете от средното ухо към мозъка. Евстахиевата тръба е отговорна за отвеждане на течността, която може да се събере в средното и вътрешното ухо.

Когато зад тъпанчето се образува течност, това затруднява провеждането на звука (защото костиците са потопени в нея) и затова дете с възпаление ще има трудности със слуха. Освен това течността може да упражнява налягане върху тъпанчето отвътре или на това мястода се събират мехурчета въздух, при което се усещат болки и в ухото се появява шум (пукане).

При инфекция зад тъпанчето може да се събират различни видове течности, най-често прозрачни или с розов цвят. Причинители на възпаленията в ушите в 85% от случаите са вируси. Когато се образува гъста бяла, гнойна течност – това е признак на бактериална инфекция.

Понякога тя започва няколко дни след появата на прозрачната вирусна течност. Нарича се вторична инфекция, защото течността, образувана от вирусите, е благоприятна среда за развитие на бактериите.

В друга част на ухото – по продължение на ушния канал навъншното ухо, може да се появи възпаление, наречено „ухо на плувец“, или отитис екстерна (otitis externa). Тази инфекция не засяга тъпанчето, нито средното или вътрешното ухо. Най-често обаче, когато лекарите или родителите говорят за дете с инфекция на ухото, почти винаги имат предвид отитис медиа (otitis media).

Съществуват многобройни причини детето да има болки в ухото, без да е налице инфекция: поникване на зъби (особено кътниците и кучешките), плътна ушна кал, чуждо тяло в ухото.

Някои инфекции предизвикват болки в ушите, без да са ги засегнали пряко, например стрептококовата инфекция на гърлото. Тя се усеща в ухото, въпреки че инфекцията в действителност е в гърлото, което е в съседство.

По подобни причини и инфекция в синусите може да се отрази като болка в ухото. Тогава как бихме могли да установим със сигурност, че ухото на детето е инфектирано? Ако то твърди, че го боли ухо, трябва да се допуска, че има възпаление.

Действителната инфекция обикновено се съпровожда или е предшествана от повишена температура и признаци на простуда, но не във всички случаи. Самото ухо (или мястото около него) може да изглежда зачервено, но това рядко се случва. Единствено ако забележите от ухото да се отделя секрет, това вече е сериозно доказателство за инфекция.

Какво мога да направя?

Ако детето се оплаква от болки в ухото, измерете му температурата. Гъстата ушна кал не може да бъде причина за повишена температура, но никнене на зъби, инфекция в ухото или възпаление на гърлото или синусите в съседство – могат. За да облекчите състоянието на детето, може да му дадете лекарство за понижаване на температурата.

Прегледайте устата на детето. Ако венците са подути и зъбите ги прорязват, е възможно болката в ушите да се дължи на никненето на зъбите. Понякога обаче може да е предизвикана от движенията на все още непоказал се зъб дълбоко във венеца (който не може да се види при прегледа на устата). Ето защо преглеждането на устата на детето не е сигурен начин да се прецени дали го боли заради никненето на зъбите.

Ако детето и преди е имало гъста ушна кал и вие допускате, че това е проблемът, можете да капнете в ухото няколко капки масло. Растително масло, независимо от кой вид, ще облекчи болката след няколко дни. Можете да използвате маслото със стайна температура или специално да го стоплите леко. Две-три капки масло във всяко ухо, всяка вечер ще размекне ушната кал. Това ще помогне и на лекаря да отстрани калта от ушите.

Другото домашно средство за размекване на ушната кал е водороден прекис (кислородна вода). Прилага се като маслото. Можете да почистите ушната кал от външната част на ушния канал. Никога обаче не се опитвайте с клечки и други тънки предмети да бъркате дълбоко в ушите. За това има две причини. Първо, вие може без да искате да избутате калта по-навътре. И второ, ако детето рязко мръдне главата си, докато тампонът е в ухото му, можете да причините травма на ушния канал или дори на тъпанчето. Тези полезни съвети могат да помогнат, но нищо не е по-сериозно от преглед на ухото от лекар, който ще погледне вътре и ще провери дали има инфекция.

Кога да съобщя на моя лекар?

Ако детето се оплаква от болки в ухото, лекарят трябва да го прегледа. Ако температурата му е по-висока от 38С или неотдавна е имало настинка, ако самото ухо е зачервено или подуто, или от него излиза течност, трябва да го заведете на преглед.

Какви изследвания трябва да се направят и какво означават резултатите?

Рядко се налагат изследвания при болки в ушите. Обикновено всичко, което е необходимо, е да се погледне в ухото със специална лампа, наречена отоскоп. В някои случаи лекарят ще предложи изследване, наречено тимпанограма. В този случай устройство, което прилича на термометър, се вкарва безболезнено в ухото, където излъчва звукови вълни. Те се отразяват от тъпанчето и се записват на хартиена лента под форма на камбановидна крива. Колкото по-плоска е кривата, толкова повече течност има зад тъпанчето.

Тимпанограмата е особено полезна в случай, когато детето е имало неотдавна инфекция на ухото и лекарят иска да провери дали все още има течност там. Тимпанограмата не може да се направи, ако ушният канал е запушен с ушна кал. Помнете, че звуковите вълни трябва да се отразяват от тъпанчето, а ако на пътя им има ушна кал, кривата ще изглежда така, както когато зад тъпанчето има течност. По тази причина винаги преди провеждане на тимпанограма лекарят трябва да погледне в ухото, за да се убеди, че каналът е чист.

Какво е лечението?

Не във всички случаи на инфекция на ухото има нужда от лечение. Припомнете си, че повечето от ушните възпаления са вирусни, а при тях не се изписват лекарствени препарати, защото антибиотиците помагат само при бактериални инфекции. Вирусните ушни инфекции трябва да преминат от само себе си.

Болките може да се облекчават с такива лекарства, като ацетаминофен (парацетамол) или ибупрофен (Нурофен). В някои случаи е възможно обаче, дори и след успешното отминаване на инфекцията, в средното ухо да остане течност, която се задържа там неопределено време. От друга страна, бактериалните инфекции изискват предимно антибиотици. Трябва да се каже, че начините за лекуване на тези инфекции по света са различни.

В Европа например лекарите следят няколко дни инфекцията на ухото, преди да предпишат антибиотици, като дават възможност тя да премине от само себе си. Този подход неотдавна е бил възприет в САЩ, въпреки че големите или симптоматичните бактериални инфекции продължават да се лекуват с антибиотици, веднага щом бъдат диагностицирани.

Целта е да се намали използването на антибиотиците. Когато причина за възпалението е застойна течност в средното ухо, щом тя се дренира, инфекцията ще се прекрати. Обаче повечето бактериални инфекции при бебетата и малките деца не се оправят от само себе си, защото евстахиевите тръби при тях са хоризонтални и дренирането не е добро. Но течностите при по-големите деца и при възрастните се дренират по-добре, тъй като евстахиевите им тръби са насочени надолу.

Като имате предвид тази анатомична разлика, вие заедно с вашия лекар ще можете да обсъдите дали вашето дете има нужда от антибиотици. Понякога е препоръчителна тимпаноцентеза, която се извършва в кабинета на педиатър или на специалист по уши, нос и гърло (оториноларинголог). При тази процедура тънка, фина игла се вкарва през ушния канал и внимателно се пробива тъпанчето.

Налягането зад него веднага спада и течността се източва. Повечето деца, на които е правена тимпаноцентеза, твърдят, че болката изчезва в момента, в който иглата пробие тъпанчето, и че самата процедура не е болезнена. Все пак за нея се изискват специални умения и отзивчиво дете.

Ако детето има повтарящи се ушни инфекции и течността от средното ухо се е задържала с месеци, или е имало свързани с това загуба на слуха или трудности с говора, тогава вариант са тимпаностомните тръби. Това са малки пластмасови или метални тръбички, които се поставят в тъпанчето от оториноларинголог. Чрез тях се премахва налягането и се осигурява дренаж за течността. Тази процедура изисква успокоително средство, защото детето трябва да лежи неподвижно, което е може би най-спорната част от поставянето на тимпаностомните тръби.

След като бъдат сложени, тръбите остават в тъпанчето, докато паднат – това може да продължава от шест месеца до две години след поставянето. Има случаи, когато тръбите падат сравнително бързо и трябва да се сложат отново. Най-често обаче с един чифт
тръби се прекратява порочния кръг от повтаряне на инфекцията и използване на антибиотик.

Ако болката в ухото не е от инфекция, а от ушна кал, тя може да бъде отстранена от лекар или от друго медицинско лице.

Методите са различни – от изгребване на ушната кал със специален хирургичен инструмент до промиване на ушния канал с топла вода. Ако ушната кал е много плътна, лекарят ще препоръча да поставяте капки в ушите дватри дни, за да се размекне, и след това да заведете детето за промивка.

Ако причина за болки в ухото на детето е никнене на зъби, лечението се състои в използване на средства за търкане на венците и лекарства за успокояване на болката .

Какви са възможните усложнения?

Бактериалната инфекция, която не се лекува, може да се разпространи по други части на тялото. Такава е мастоидитът, който засяга брадавицовидния израстък на слепоочната кост (процесус мастоидеус), намиращ се зад външния слухов отвор. Когато инфекцията се е разпространила там, мястото се зачервява, става горещо на пипане и се подува, като избутва ухото напред. Понякога и самото ухо се зачервява и подува. Физическата промяна е толкова значителна, че мастоидитът трудно може да се сбърка. Тази инфекция е много тежка и за нея са необходими силни антибиотици, а понякога и хирургична намеса.

Ако ухото на детето ви е подуто и зачервено, трябва непременно да се консултирате с вашия лекар. Възпалението на ухото може да е свързано с инфекция на очите, защото бактериите, които се развиват зад тъпанчето, през синусите могат да преминат в очите. Тази комбинация се нарича отит-конюнктивит. Освен това инфекцията на ухото може да се разпространи в околомозъчната течност – нарича се менингит. Това е много рядко усложнение на инфекцията на ухото, но ако дете с ушно възпаление пътува със самолет, опасността да получи менингит се увеличава. Ето защо, ако детето се оплаква от болки в ухото преди полета, трябва да се свържете с лекаря си.

Многократни или нелекувани инфекции на ушите, постоянното наличие на течност зад тъпанчето могат да станат причини за загуба на слуха със съпътстващите го проблеми на вниманието и на говора. За да се избегнат тези усложнения, лекарите често съветват след лекуване на инфекция на ухото с антибиотици детето да посети отново кабинета за преглед. Както бе описано преди, тимпаностомните тръби са друго средство за избягване на намаляването на слуха и за предотвратяване забавянето на говора.

Нито поникването на зъбите, нито плътната ушна кал имат дълготраен ефект върху функционирането на ушите. Често ушната кал представлява проблем за цял живот и много възрастни хора продължават да се нуждаят от почистване на ушите им от лекар.

Откъс от новата книга на д-р Кара Натерсън „Детето: от глава до пети”.