Вълшебно Коледно възпитание

Да имаш дете е малко чудо, а да знаеш как да го отгледаш и възпиташ e необятна магия. Всеки един от нас я носи в сърцето си, стига да я потърси с търпение и любов.

Преди дни дочетох поредната книга за детевъзпитанието. У дома ги имаме поне около дузина – една с една не си приличат. Тази обаче („Твоето компетентно дете” на Йеспер Юл) ме разтърси из основи. Честно! Не знам дали на теб ще ти подейства по същия на чин, но за мен беше едно голямо СТОП! Край на методиките, край на опитните зайчета, край на целия възпитателно-назидателен маскарад, наречен „кой е по-по-най-добрият родител”. В навечерието на празниците се запитах – а ти беше ли добра (жена, майка, съпруга…) през годината? Отговорът по хорските стандарти е ясен – имам добра работа, семейство, щури весели хлапета. Обаче нещо дълбоко вътре в мен като че ли липсва… И то е онова вълшебно празнично чувство на искрено приятелство със собствените ми деца. Защото напоследък все повече ги чувствам като опоненти, чиято единствена цел в живота им е да саботират всяка моя методика за възпитание. Ако и ти имаш подобни предпразнични усещания, сега е точният момент да потърсим заедно в сърцата си онова позабравено детско приятелство.

И аз съм била малка

Първата отправна точка, от която можем да започнем нашето коледно „възпитателно” пътешествие е собственото ни детство. Емоциите, които са ни носили конфликтите с нашите родители, са ясен барометър за това как се чувстват и нашите отрочета сега. Всъщност, един сблъсък между теб и детето може да има много ползи, стига да знаем как да излезем с достойнство от ситуацията. Достойнство както за родителя, така и да детето. Или казано с други думи – да успееш да запазиш авторитета на твоята позиция като родител, без да накърняваш детската личност, която сега се гради. Все пак всички искаме децата ни да израстат уверени, хармонични и щастливи.

Каквото посееш, това ще пожънеш

Със сигурност вече се питаш – как точно се постига този баланс. И ако трябва да сме искрени, можем само да отговорим – хич не е лесно. Съвременните педагози все повече поставят под въпрос ефикасността на заповедите и наказанията. На пръв поглед звучи стряскащо, но всъщност е съвсем логично – те водят единствено и само до (не)подчинение, но не и до осмисляне и приемане на правилата. Ако твоето хлапе разбере защо е важно да мие зъбките си, ще го прави с желание. Ако го лишаваш всеки път от любимото му анимационно филмче, защото не спазва хигиенния режим, надали ще постигнеш нещо повече от сълзи и тръшканици.

Затова е добре да обясняваш всеки път какво очакваш от детето и защо. Важно е то да знае къде са границите, които си сложила. А също така да усеща, че тези граници са сложени там за негово добро. Изисква много търпение, което ние майките често губим, така е. И всъщност няма нищо лошо в това. Важното е да знаем вярната посока, която да следваме.

Дете-родител = човек-човек

Съвсем простичко уравнение е, нали? Обаче го забравяме толкова често. Можеш бързо да провериш каква е ситуацията в твоето семейство. Задай си въпроса – дали би говорила с колегите, съседите, приятелите си по същия начин, по който говориш със собственото си хлапе. Ако твоят отговор клони към положителен, можеш да се поздравиш и да празнуваш искрено. Представи си обаче как сутрин влизаш в офиса и започваш троснато да обясняваш на своята колежка: „Колко пъти да ти казвам, че трябва да стоиш изправена на стола, ами кафето – виж пак си оставила петно на бюрото си. Ти от дума не разбираш ли? Толкова ли е трудно да правиш това, което ти казвам? Остави, аз ще почистя, а ти започвай да работиш сега”. Били го направила? Ако този път отговорът ти е отрицателен – навярно е дошъл момент за равносметка.

„Методът на снежинките”

Да, права си обещах без повече методи, но не се стърпях;). Този е просто безпогрешен! Наскоро прочетох, че от години се провежда интересен експеримент – снимат се безброй снежинки и се сравняват. Досеща ли се какви са резултатите до момента? Да, точно така – все още не са открити две еднакви по структура. Всяка е красива за сама за себе си. И с малчовците е същото, нали? Макар да ни се иска да ги вкарваме в някакви общоприети рамки, всяко едно от нашите рожби е единствено и неповторимо. И в това е чарът им. Вълшебното възпитание се крие именно в това – да не налагаме готова щампа върху всички деца, а да възпитаваме всяко, според неговите възможности и потребности.

„Ау, колко невъзпитано!”

Тази реплика ти е позната, нали? Доколко с право сме я използвали или чували, знае всеки един от нас. Събрахме част от провиненията на едно „невъзпитано” дете;) с кратки обяснения какво печели твоята рожба, когато излиза извън рамките на „доброто” поведение. Надяваме се този списък да те провокира позитивно.

„Я, заледена локвааа! Пляс с двата крака”

Мда, ботушите са вече кални, а панталоните мокри. Обаче виж усмивката на личицето на твоето ангелче. Малкият изследовател току що сам е открил, че ледът се пука. За нас, възрастните, може и да е банално, но за детето е едно малко зимно приключение.

„Пфуу, супата на баба е пълна с лук”

Обичайно следва увещанието – изяж я, защото иначе ще обидиш баба си. Можем само да се радваме, ако хлапето продължава да упорства. Да, обстановката на празничната маса става леко нервна, но пък малкият човек е успял да изиска уважение към своите собствени кулинарни вкусове.

„Този подарък не ми харесва”

И тук уловката е в липсата на лицемерие при децата. Те казват, каквото им е на сърце. Може и да изглежда „грозно и невъзпитано” отстрани, но ако се замислим – далеч по-грозно е да излъжем, дори и благородно.