Втори език от ранна възраст

Съществуват всякакви разбирания за децата, расли в двуезична среда. Някои се притесняват, че мъниците ще объркат думите, че няма да проговорят лесно и какво ли още не. Всъщност, истината е друга.

Израснала съм в двуезична среда, децата ми също. Моите наблюдения са, че ранния достъп до два езика едновременно е в голям плюс за развитието на детските речеви възможности. Научаването на един език е чудесна тренировка за мозъка и развива неговите способности, а на два едновременно – още повече.

Детските възможности са много по-големи отколкото си представяме. Истината е, че двуезичния старт дава по-различен поглед към езиците, обогатява детето с две отделни светоусещания, които са вложени в съответните езици, освен това се кодира и афинитет към лесното усвояване на нови лингвистични системи в бъдеще.

Има обаче много родители, които се притесняват да говорят на децтата си на втори език. Това е така по ред причини, ето някой от най-разпространените:

Два езика едновременно объркват детето

Много разпространена заблуда. Но е нормално възрастните да мислят по този начин, тъй като самите те биха се объркали много по-лесно, отколкото едно дете. Децата започват да учат с чисто и необременено съзнание, техните възможности са високи и дори в началото да бъркат думите на различните езици, много скоро ще подредят всичко както трябва.
Много бързо се научават да правят разлика между двата езика и дори се ориентират перфектно с кой на какъв от двата да говорят. Като цяло, специалистите смятат, че бебетата правят разлика между звуковите съчетания на различните езици още от новородени. През първите месеци от живота си за тях е по-лесно да различават и възприемат езици, които не са от една лингвистична група, например български и испански. По-трудно им е да се справят с подобните езици. Но към края на първата годинка дори това няма значение.
Тази много разпространена заблуда идва от стари изследвания, които са били наложени в Западните държави с цел да накарат емигрантските семейства да наблегнат на новия език и да загърбят родния си.

Двуезичието води до по-късно проговаряне

Вярно е, че при някои деца двуезичието води до по-късно проговаряне, но това е временно явление. След като детето започне да говори разликите се стопяват бързо. Но е факт и че всяко дете се развива различно и има много, които израстват само с един език и също проговарят късно. Всяко мъниче има свой темп на развитие и сравненията са безсмислени.

Децата проговарят нормално, но постоянно смесват двата езика

Смесването на езиците до някъде е неизбежно, също както и бъркането на различни думички при моноезичните деца. Но това е безвредно и няма никакви последици за по-нататъшното развитие на речевите способности.
Смесването на двата езика е част от етапа на научаването им. Това е момент от процеса на сортирането и наместването на двете езикови системи в съзнанието на детето, така че съвсем нормално е то да мине през този етап. Просто родителите трябва да имат търпение и да поправят внимателно и с любов, за да помогнат ефективно. Обикновено мъничето се справя по-добре с единия език и внася думи от него в другия, но може и обратното.
Въпрос на време и израстване е детето да раздели двата езика, да обогати опита си с тях и най-вече речниковия си фонд. За да се стигне до този момент е важно то да е „изложено” на влиянието и на двата езика по равно.

Втори език се въвежда от най-ранна възраст, след това е късно

Вярно е, че колкото по-рано, толкова по-лесно се получава. Но никога не е късно да предложиш на детето втори език. До десет годишна възраст въвеждането му ще е много по-лесно, отколкото след това с всяка изминала година.

Много лесно се получава при децата, които са под пет годишна възраст. Но най-лесно е при децата под три годишна възраст, когато реално научават и родния си език, а съзнанието им е ненатоварено и гъвкаво. Преди началото на първи клас е добре да се започне с втория език.

По време на пуберитета и след това, според изследванията, детето натрупва познанията по новата лингвистична система в отелна част от мозъка, превежда и сравнява всичко с майчиния си език и това затруднява учебния процес. Тогава детето просто трябва да положи повече съзнателни усилия, да превъзмогне сравненията с родния език, за да навлезе в новия.

Децата наистина попиват много бързо, стига да имаме правилния подход, търпенито, любовта и ясната визия за това какво искаме да постигнат и дали е възможно за тях на определната възраст.

Ученето на втори език определено не е от най-належащите нужди на едно дете, но пък при желание и възможност от страна на мама и татко е един бонус за мъничето, което ще си спести усилия в изучаването му на по-късна възраст.

За целта трябва да си постоянна, да имаш стратегия, например да отделяш всеки ден време за втория език, да го правиш без да насилваш нещата, да го поднасяш с лекота.

Нужно е разбира се, ако ти го въвеждаш, да го знаеш много добре, така че детето да не го усвои с твоите грешки. Можеш да използваш играта и забавленията като част от учебния процес, детските песнички и филмчета на съответния език също помагат много в задачата.