Войната за независимост при двегодишните деца

от

След като навърши 2 години, детето за първи път открива силата на неподчинението.

След като навърши 2 години, детето за първи път открива силата на неподчинението. Това е времето, когато трябва да се докажеш като родител и умело да поставиш ясни граници - какво може и какво не трябва.

Не забравяй, че това поведение е важна фаза от развитието на детето ти. Двегодишният малчуган изследва границите на своята независимост. И намирането на баланс между собствените желания и очакванията на родителя е дълг и болезнен процес.

  • Поощрявай независимостта му. Приеми, че малко лошо поведение е за добро. Откритото неподчинение е важна и съществена част от нормалното развитие на твоето дете;
  • Превръщай негативното в позитивно. Колкото по-често казваш не, толкова по-често ще го повтаря и твоето дете. Вместо да забраняваш и отказваш - предлагай алтернатива;
  • Направи така, че детето да се чувства сигурно, обичано и зачитано. Това ще намали битките и непокорството;
  • Отбягвай да въвеждаш строг ред и да поставяш ултиматуми – това почти винаги води до конфликти. Бъди готова за отстъпки и малки промени;
  • Покажи ясно и категорично кои са границите на доброто поведение. Бъди строга за големите провинения, отстъпвай за по-маловажните.

Отговаряне.

Войната за независимост е избухнала и малкото ти съкровище пробва докъде може да стигне – т.е. изследва авторитета ти. Възможно е да започне да ти отговоря и да отказва това, което искаш от него. Не бързай да „потушиш бунта в зародиш“, но ясно покажи, че не одобряваш подобно поведение. Със сериозен тон кажи например: „Не ми е приятно да говориш с мен така! Ако не си съгласен, кажи ми го, но по учтив начин.“
Като обръщаш достатъчно внимание на малкото и го изслушваш, отговарянията бързо ще намалеят. Важно е то да разбере, че е нормално да не е на твоето мнение, но трябва да го изразява учтиво.

Нервни избухвания и плач.

Войната за независимост при двегодишните деца

Те обикновено са трудни за овладяване, защото често се случват на публични места. Добрата новина е, че намаляват с порастването на детето.
Трикът за справяне с избухванията е да не им се отговаря с гняв и повишен тон. Иначе малкото ще си помисли, че така винаги ще получава каквото иска. Остави детето самичко за малко, докато се успокои.А ако сте например в магазина, игнорирай всички любопитни и укорителни погледи около вас, дръпни го на усамотено място и опитай да го укротиш. В случай че и това не помогне се приберете вкъщи.

Крясъците

Повечето малки деца често крещят в различни ситуации, защото все още не са овладели уменията да общуват чрез езика. Това е единственият им начин да изразят недоволството и гнева си, когато не могат да получат онова, което искат.
Щом малкото човече започне да крещи, опитай се да го разсееш и да отвлечеш вниманието му с някаква нова игра. А за поотрасналото хлапе установи ясни правила. Започне ли да пищи, кажи му със спокоен тон: „Ти крещиш. Не ми е приятно, говори ми със спокоен глас!“. Когато се укроти, похвали го.

В краен случай...:

Прибягвай към наказание само когато детето съзнателно демонстрира непослушание.

Формата на наказанието би трябвало да зависи от индивидуалните особености на детето (за някои хлапета дори един сърдит поглед е достатъчен). По-добре го лиши временно от любимо занимание (без приказка преди сън) вместо да нарушаваш естествените му потребности (без разходка за деня).

Не забравяй, че малкото човече е личност, която се формира сега.

Не оскърбявай детето и не го унижавай!

След като срокът на наказанието изтече, поговори с него. Прегърни го, погали го, кажи му че го обичаш и ти е неприятно да го наказваш. Още веднъж му обясни защо си го наказала и му кажи как би трябвало да постъпи следващия път.

calendar

Календар