Войната у дома

Викове, налитане на бой, спорове за всяка дреболия – това не е рядка картина в семействата с повече от едно дете. А родителите толкова искат хлапетата да се разбират и да си помагат... Опитай да бъдеш справедлива: може детето, което е ударило, да е било предизвикано, а сълзите на „пострадалия“ да са пресилени... Затова изслушвай и двете деца и не взимай страна в спора.

Какви са причините за постоянните битки? И как да реагираш, ако твоите „ангелчета“ никога не се държат добре едно към друго? Кога и как да се намесиш?

Разбирателство означава степен на разбиране на нуждите, желанията, настроенията на другия. При възрастните това е осъзнат процес. При малчуганите обаче - такова осъзнаване липсва. Те не си дават сметка, че някой друг може да има нужди или желания, различни от техните. Затова и реагират негативно, защитавайки играчки или лична територия, в опита си да се самоутвърждават или пък когато се борят за родителската любов. За да не прераснат тези негативни реакции в по-дълбоки конфликти между децата, е нужна намесата на любящи и търпеливи родители.

Най-важното условие за „примирие“

То е у дома да цари атмосфера на сигурност, а децата да чувстват подкрепа и разбиране от мама и татко. Всяко хлапе може да бъде научено на разбирателство и толерантност, но това ще стане когато общуваме с тях в една спокойна и приветлива обстановка.

Добре е да обясниш на малчуганите, че братчето или сестричката са сред най-близките им хора. А също и че боят и кавгите са нещо лошо, че ще спечелят вниманието ти много повече, когато не се карат. Разбира се, тези разговори трябва да се провеждат системно и превантивно,а не в разгара а боя, когато страстите вече трудно могат да бъдат овладяни...

Как да живеем в разбирателство

При малка разлика в годините

В този случай мъниците не могат да разрешат конфликтите си сами. Затова е необходимо да се намесиш, преди ситуацията да е излязла извън контрол и децата да се наранят.

* Опитай да спреш конфликта с думи - със спокоен, но твърд тон. Не набеждавай никого, просто констатирай положението. Например можеш да кажеш: „Виждам две деца, които се карат. Може би ще трябва да се разделите за малко, докато се успокоите”.

* Не крещи и не раздавай шамари! Ако децата са много афектирани, най-добре е да ги разделиш едно от друго за известно време, докато отново се възцари мир и спокойствие :).

* Ако спорят за играчка, не я взимай, за да я скриеш и от двете хлапета. По-добре предложи състезание - който спечели, той ще си поиграе пръв, а после ще я отстъпи на другия. Спазвайки правилата на играта, малките няма да се чувстват наказани, а и бързо ще се разсеят.

* Не е решение всичко да се дели на две или да се крие. Децата трябва да се научат да преговарят, да правят взаимни компромиси и отстъпки.

При голяма разлика в годините

Когато в семейството се появи второ дете, по-голямото често се чувства изоставено и лишено от родителската любов. Това може да породи агресия към новия член на семейството. Затова е много важно да не показваш предпочитания към едното от децата, а те да се чувстват еднакво обичани и ценени.

* Хвали всяко от децата за нещата, които прави добре. Можеш да похвалиш и двете, когато са заедно и не се карат.

* Когато признаваш индивидуалността на всяко дете, без да ги сравняваш едно с друго („той се справя по-добре с това, а тя прави по-добре онова”), те няма да изпитват силно желание да си съперничат и да се съревновават за родителската любов.

* Внимавай да не натовариш голямото с прекалено много отговорности към по-малкото. Тези задължения могат да провокират у баткото или каката агресия към хлапето, за което са натоварени да се грижат над възможностите си.

* С по-голямото дете опитай да поговориш по-сериозно, като с „възрастен”, когато искаш да разбереш как се е стигнало до конфликт. Дай му възможност да изложи гледната си точка, без да го хокаш, че като по-голямо е трябвало непременно да отстъпи.

* Организирай дейности и игри, в които децата да участват заедно – така ще се научат на взаимопомощ и подкрепа.

Неразбирателството е нормално за малките деца, които още не са се научили как да изразяват яда си, не могат да се поставят на мястото на другия и не могат да сменят гледната си точка. Когато родителите проявяват любов и търпение и когато показват чрез личния си пример, че е възможно да се живее в хармония, децата с времето също усвояват това поведение.