Внимание: агресията при малчуганите

От новия брой на сп. "Моето дете"

Наталия Градинарова
Консултант: Милена Манова, педагог в Учебно-развлекателен център „Зари“, София

Наранявало ли е някого твоето дете? А било ли е наранявано от свой връстник? Защо децата проявяват агресивно поведение и какво го предизвиква?

Шокиращо е, когато го видим за първи път: как сладкото ни съкровище изведнъж се превръща в неукротимо зверче. Дърпа играчките от ръчичките на другите деца, скубе, хапе или блъска своите приятелчета. Довчера беше като ангелче, а сега всяка дреболия по време на игра става повод за конфликт. Какво се е случило? И какво да правим?

Факти за агресията

1. Малкото ти не напада нарочно другите деца. Важно е да разбереш, че в ранна възраст агресията не е съзнателна проява – детето по-скоро пробва, експериментира отношенията си с околните. Интересът към чуждата играчка е достатъчен, за да настане „бой“. Това не означава, че родителят трябва да седи безучастен и да гледа как детето му налага съседчето.
Щом забележиш подобна проява, обясни на мъника, че Ани (или Петърчо) ги боли и страдат, когато някой ги удря. И следващия път, когато малкото ти иска чужда играчка, трябва да помоли/попита дали може да я вземе. Ако наблюдаваш безучастно прояви на агресия от страна на твоето дете, рискуваш да си отгледаш егоист, който не изпитва състрадание към околните и се интересува единствено от собствените си желания.
2. Агресията се проявява, когато детето губи чувството си за привързаност. В такива случаи то става необичайно свито, тревожно, изолирано. Възможно е да нападне други деца, дори това да са близки приятелчета. Агресивните прояви не са съзнателни и дори не са под контрола на мъника (разбира се, когато става дума за дете на 2-3 години). Когато изгуби чувството за привързаност, поведението му става подвластно на други силни неконтролируеми емоции.
3. Детето напада, ако се чувства в опасност. На пръв поглед изглежда точно обратното – хлапето хапе, блъска или рита, сякаш съвсем умишлено, с цел да нарани. Това обаче може да е всъщност сигнал, че се чувства твърде самотно. Ако наблюдаваш внимателно, ще видиш, че при нападението детското личице остава спокойно. Малчуганът не изглежда ядосан или изплашен. Неговата доверчива натура не е изчезнала, а само е скрита зад мисълта: „никой не ме познава, никой не се интересува от мен“.
4. Чувство за изолираност (въпреки близостта и любовта на родителите). Някои деца изпитват постоянно чувство на страх и отчаяние, провокирано от обстоятелства извън твоя контрол. Страховете са предизвикани от кризи на паника за собственото им оцеляване (например при кавги и насилие в семейството, развод и др.).
Възможно е и агресивността да е генетично обусловена – някои деца проявяват агресия от съвсем ранна възраст. Ако в семейството всичко е наред, не е изключено детето просто да взима лош пример от телевизионните програми или да пробва от чисто любопитство какво ще стане, ако... (тук вариантите са много). Увлечено в играта, то също може да премине към агресивно поведение.

Как да реагираш?
Ако детето има агресивни прояви, в никакъв случай не бива да му отвръщаш със същото! Виковете и боят са най-лошият сценарий. Възможно е да влошиш нещата още повече, защото мъничето ще се разстрои и затвори в себе си, а страховете му ще се увеличат. Освен това, докато е малко, то приема родителския пример като норма на поведение. И ако става неволен свидетел на разправиите у дома, няма как да очакваш друга освен агресивна реакция. Детето започва да гради защитна стена, което силно влияе на неукрепналата му психика.
- Наблюдавай! Следи колко често и какви са агресивните прояви, както и кое отключва тези реакции. Ако ти се струват ненормални и прекалени, потърси помощ от специалист.
- Намеси се бързо, но спокойно... за да махнеш ръката на детето си от нечия коса. Тъй като малкото не умее още да контролира поведението си, ти си човекът, който трябва да предотврати нараняването на друго дете. Кажи например: „Не мога да те оставя да нараниш Любчо и да му причиниш болка. Ако той те удари, как ще се чувстваш?“ Но не прекалявай с упреците, за да не насадиш чувство за вина у дребосъка. Едва ли го е направил нарочно... Той все още не осъзнава последствията от действията си. Ти си човекът, който трябва да го научи как да се държи.
- Не очаквай детето да е благоразумно! Неслучайно то не може да отговаря за действията си пред закона. Отговорността е твоя, докато стане пълнолетно. Грешка е да очакваш мъникът да изрази вербално чувствата си. Остави го да поплаче, да се тръшка и пребори – това е неговият начин да се справи с тях.
Ако прояви агресия към теб и се опита да те нарани, му кажи със спокоен тон: „Обичам те, но не ти позволявам да ме удряш, защото боли“. В никакъв случай не бива да допускаш детето ти да те удря. Когато отправяш упрек или забрана, започни с положителното – нека детето знае, че е обичано. Да няма съмнения по този въпрос!
- Не се впускай в дълги обяснения! От тях детето няма да разбере нищо. То тепърва се учи кое е добро и кое лошо, но е далеч от всякакви сложни логически разсъждения. Затова кратко и ясно заяви позицията си и я отстоявай.
- Не обвинявай, не засрамвай, не наказвай! Не е уместно да караш детето да се срамува от себе си, особено в периода, когато то се възприема през очите на околните и най-вече на близките си. Ти си неговият свят и ако смята, че те е разочаровало непоправимо, много ще страда.
- Окуражавай го да дойде при теб, когато е разстроено! Това не е лесно за децата, когато са напрегнати, изнервени, но ако ги подсетиш, че винаги си наблизо в случай на нужда, следващият път ще дойдат да поплачат в прегръдките ти.
- Игри и смехотерапия. Прекарвай с мъника си достатъчно време в игри и го карай да се смее колкото може повече! Топлината на отношенията ви ще поддържа връзката ви жива. Детето ще те чувства като опора, а колкото са повече приятните усещания в живота му, толкова по-малко ще е агресията му.

Нужно е да знаеш...

Детето - агресор
Когато е съвсем малко, то трябва да разбере нещата чрез собствения си опит. Затова ако посегне да оскубе някого например, му покажи какво изпитва другото дете, като лекичко го дръпнеш за косичката. Вече ще знае до какво водят действията му, защото ги е изпитало върху себе си. Възможно е преди да тръгне на детска градина хлапето ти да е било съвсем кротичко, но впоследствие да се превърне в агресор. В този случай най-вероятно копира нечие чуждо поведение. Важно е да го даряваш с цялата си родителска обич, за да не оставяш място за негативни действия. Ако детето е възпитано в атмосфера на любов и толерантност, то ще остане спокойно и сигурно дори в „напечени“ ситуации. Опитът показва, че именно тези деца – умерено агресивните, най-добре се справят в живота и лесно преодоляват трудностите.
Детето - жертва
Детето не бива да търпи агресията, защото това ще го превърне в жертва. Малкото човече трябва да може да се отбранява. Ако веднъж отговори на нападките, най-вероятно ще спрат да го закачат. И обратно – ако се свива и оставя другите да го надвият, те ще продължат да го правят на принципа: „По-силният удря по-слабия“. Няма нищо лошо в това малчуганът да се защити. За да не става твоето дете жертва на агресията, трябва да го научиш да реагира в различни ситуации и да се справя само.

Проблемът „агресия“ е актуален за всеки родител. Тя просто е част от естествения ход на нещата, когато е в умерени граници. Ако смяташ, че твоето дете ги е надхвърлило, не се колебай – потърси помощта на специалист! Понякога е нужно съвсем малко, за да сме щастливи...