Тази година православните християни посрещат Възкресение Христово, Великден, на 5 май.
Възкресението на Иисус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род. В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан.
15 минути след полунощ с празничен камбанен звън във Варна бе посрещнат Благодатният огън. Той бе донесен от Румъния с автомобил. В очакване на огъня стотици миряни, начело с Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, се бяха събрали пред катедралата "Св. Успение Богородично".
След пристигането на светинята, тя бе внесена в храма. Десетки миряни се бяха наредили покрай огражденията със свещи в ръка.
Макар и със закъснение, Негово високопреосвещенство поздрави множеството с "Христос Воскресе" на български, гръцки и румънски език.
Възкресение Христово, Великден, е най-големият празник за православните християни, наричан Празник на всички празници.
Подготовката за празника започва 10 седмици преди Възкресение, в които църквата подготвя вярващия християнин за тържеството на духа над плътта - победата на Иисус Христос над смъртта.
Седмицата от Цветница до Великден има особено значение в православния празничен цикъл и се нарича "страстна седмица", означаваща страдание. Нарича се още и "велика седмица". Това са последните дни от земния живот на Иисус. Седмицата след великия ден се казва Светла седмица, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички.
По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание. Червените яйца са символ на христовата мъченическа кръв, а козунакът е символ на агнеца божий - Христос. Момите и момците на този ден се появявали на тях с новите си дрехи. Между Великден и Петдесетница хората продължават да се поздравяват с поздрава "Христос Воскресе".
Вековна традиция за празника е на трапезата да присъстват боядисаните яйца. За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които приемат причастие на Великден – след това. Най-радостен в семейството е този, на когото яйцето остане здраво – той ще бъде здрав през годината. Характерни за Великден са и козунаците, чиято история е от три столетия. У нас козунаците се приготвят след 1920 г., и то първо в градовете. На празничната трапеза присъства след дългия пост и агнешкото месо. /БГНЕС
Напишете коментар
За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.