Великден

Великден е най-големият празник в Православната Църква. На този ден християните празнуват възкресението на Исус Христос.

Подготовката за самия празник започва още от началото на седмицата, която се нарича „Страстна“, а всички дни от нея - „велики“. Тя започва от Цветница и завършва в навечерието на Великден. През Страстната седмица си припомняме мъките на Христос и последните мигове от земния му живот, разпъването му и възкръсването му на третия ден. Според Православната Църква постът през тази седмица е най-строг, не са позволени шумни развлечения и забави.

Обичаят е яйцата да се боядисват в Четвъртък. С първото яйце, което се боядисва в червено, се прави кръст на бузките и челото на децата за здраве.
На Разпети Петък (денят в който Христос е бил разпънат на кръста) не се върши никаква домакинска работа. Затова който не е успял да боядиса яйцата в Четвъртък, може да го направи в Събота.

В Събота се меси Великденският хляб (козунакът), с който се изразява почитта  към Христос.  Той се приготвя от стопанката на дома. Преди замесването тя се измива и преоблича с нови или чисти дрехи. Предназначен е за празничната семейна трапеза, за кръстника, за лазарската кумица. Хлябовете са разнообразни по форма и са с различни шарки.  Много типични за украсата му са яйцата, които се поставят върху хляба преди изпичането му, кръстове, птици, цветя.  Великденският хляб не се реже, а се разчупва, защото се вярва, че той има душа. Парчетата са толкова на брой, колкото са хората на трапезата.

Вечерта в Събота, 2 часа преди полунощ в Православната Църква започва тържествената литургия. Всички носят със себе си по едно яйце. Точно в полунощ свещеникът обявява трикратно възкресението на Христос с възгласа “Христос воскресе”, а християните трикратно му отговарят “Во истину воскресе”. След тези думи той изнася запалена свещ, от която всички събрали се палят своите, предварително приготвени. Обикаля се три пъти около църквата, като се внимава свещта да не загасне. След това запалените свещи се отнасят по домовете, където се запазват през годината за случаи на бедствия и опасности.

Неделята, понеделникът и вторникът са дни на веселието.  Според обичая се разменят боядисаните яйца. На Великденската празнична трапеза се слагат яйцата, обредните хлябове, поднася се агнешко месо и се слага край на Великденските пости.  Трапезата не се вдига през целия ден, а само се покрива с кърпа. Това се прави,  за да се съхрани имането в къщата. Яйце се дарява на всеки гост, прекрачил прага.
                                                      
В България традицията е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броя им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. След като тя нарисува кръст върху челата на децата за здраве, боядисването се продължава от по-младите жени. Великденските яйца са 2 основни вида – едните са еднобагрени (в един цвят), а другите - „писани“ (нарисувани или украсени). За художественото декориране и изписване се прилагат различни технологии:

 - шарене с восък – използва се чист пчелен восък, който се нанася върху яйцето с помощта на писалка. Получават се красиви орнаменти, които стават добре видими след боядисването на яйцето;

 - прикрепване на листо (или друга форма) върху яйцето (с помощта на мрежичка, тензух), преди да се потопи в боята. Така то остава своя бял отпечатък;

 - увиване на яйцето в топка от разноцветни памуци (парцали). Получават се красиви преливащи се багри. След оцветяването ако яйцето се намаже с памук с 3-4 капки олио – яйцата заблестяват.

 - боядиване и апликиране с различни материали – мъниста, перли, пъстроцветни камъчета, панделки, цветни нишки, пайети, ширити, брокат – въпрос на въображение..

 - рисуване с маркери, флумастри, туш, акварелни бои, цветни моливи.

В България яйцата се чукат едно в друго. Според поверието този, чието яйце остане здраво (борак), ще е най-здрав през годината. То се запазва до другата година. Според друга традиция пък, до следващата година се запазва първото боядисано яйце, което задължително е червено. На следващия Великден то се разчупва – ако е пълно – в къщата ще има здраве и богатство, а ако е изкуфяло или развалено  - това вещае неплодородие и болести.