Вече си татко! Но какъв?

Естествено - неповторим и перфектен, поне в твоите очи :). Сигурен ли си обаче, че същото усещане споделя и твоята половинка?

Изслушала съм толкова интересни и поучителни истории на безброй мами по паркове и градинки, че мога да спретна сборник, посветен на майчинството. Татковците обаче рядко сте така словоохотливи. Може би затова ярко се е запечатало в съзнанието ми споделеното от мой познат. В разговор за различните роли в родителството, той ми разказа личното си израстване като баща от неговата типично мъжка гледна точка. 

Без имена, цитирам по памет, докато се опитвам да не се смея на глас: „Когато разбрах, че ще ставам баща, не бях на себе си… Прозвънях всичките си приятели, за да се похваля гордо. Събрахме се даже да полеем добрата новина. И така месеци наред си повтарях с насмешка – ей, ще ставам бащаааа. И накрая, естествено, това се случи. Следващите няколко седмици бяха най-кошмарните в живота ми… Спях по няколко часа на денонощие, не помнех как се казвам, ходех на работа като сомнамбул, цялата къща миришеше на бебе, никой от приятелите ми не искаше да идва за по вечерна биричка, телевизорът беше нон-стоп оф - ползваше се за сушилник, когато простора се напълни… С една дума – неподозиран ужас! Докато една сутрин, очевидно привикнал към цялата тази домашна бебешка анархия, се събудих понаспал се и с лека въздишка си казах – ей, станах баща!”

Звучи ли ти познато? По мои наблюдения това си е типичния бг-сценарий за “вбащиняване” :). Естествено остава въпросът – какво е правила през целия този „ужасен” период „новородената” мама? Отговорът е пределно ясен – грижила се е за малкото човече.

И така: приемаме, че най-накрая си осъзнал, че “дааа, станал си баща”. Сега имаш няколко варианта за развитие. Избери този, който ти пасва най-добре :).

Работохоликът

Най-разпространеният тип татковци у нас, че и по целия свят. Ти изкарваш прехраната, а половинката се грижи за домакинството. Скучно, старомодно и най-важното – безполезно за твоя малък наследник. Все пак, новороденото ви бебче има по-голяма нужда от бащинското ти присъствие, а не от най-последен модел бебефон, количка или кошара.

• Плюсове: Освен факта, че пропускаш цялата бебешка бъркотия у дома, за друго май и не се сещаме… По-тъжното е, че наред с хаоса, пропускаш и всички онези първи незабравими моменти с малкото човече. Дали си заслужава? Естествено, не сме застанали тук да те поучаваме. Има много случаи, в които наистина е по-добре татковците да не се навъртат дълго и често у дома, докато трае онази изнервяща адаптация. А и за какво да си там, ако само би  допринесъл за покачването на негативните страсти…
• Минуси: (Не)очаквано за теб, ще усетиш как онова хрисимо (или дерящо се) ангелче ти липсва тоолкова много, че трудно успяваш да се концентрираш върху работните дела. Природата си знае работата! Тази съзряваща привързаност да защитаваш новородената си рожба ще те кара все повече да мислиш за дома. Запитай се дали колегите ти ще те търпят дълго време такъв разсеян, отвеян и неработоспособен.

Домошарят

Рядко срещана порода. Привидно е перфектното решение – ще поемеш част от домакинските задължения, ще се включваш в отглеждането на бебчето от самото начало, ще се грижиш за спокойствието на неговата майка… Идилия, която обаче вероятно бързо ще приключи, ако си мислиш, че е достатъчно да се стараеш само две-три седмици.

• Плюсове: Безспорно трупаш червени точки :) Въпросът е докога. Ако наистина ти доставя удоволствие да сготвиш нещо или да приспиваш бебочко, включвай се с пълна сила в домашните дела. Но ако ще го правиш насила, резултатът няма да е особено добър.
• Минуси: Внимавай в какво помагаш… Ако се захванеш с гладенето на бебешките дрешки, макар да ти е противно да пипнеш ютия, не си мисли, че жертвата ти ще бъде оценена. Напротив! Оттук-нататък ти ще бъдеш гладачът в семейството и трудно ще се отървеш от тази роля.

Чакащият

Колко пъти си чувал репликата, че докато децата са малки майките се грижат за тях, а като пораснат – се включват и бащите?  Де да беше толкова просто… В крайна сметка твоето дете има нужда от теб и като бебе, и като поотраснало хлапе, и като тийнейджър след време. Така че – няма за какво да отлагаш. Бащинството не е влог в банка, че да го чакаш да трупа лихви с времето.

• Плюсове: Имаш време да се огледаш, да видиш как се държат другите татковци. В какво успяват, в какво се провалят. Така ще си напълно наясно коя бащинска „роля” би ти паснала най-добре. Дано само не се окаже, че докато си чакал, цялото представление вече е приключило.
• Минуси: Факт е, че колко по-късно се включиш в родителството, толкова по-трудно ще ти бъде и на теб самия. Какво значение има, че мъничето не може да говор? Е, да – трудно ще обсъдите резултата от последния шампионски мач :). Но пък, ако заедно дремвате на дивана пред телевизора, бъди сигурен, че това също ще ти донесе най-голямото удовлетворение – да си заедно с твоето дете.

Всеотдайният

Звучи утопично, но пък е постижимо или поне е нещото, към което е хубаво да се стремим като родители. Така че – не се плаши, ами ръкави запретни и в най-обичния татко се превърни :).

• Плюсове: Самият ти ще се чувстваш много уютно и гордо в новата си роля на баща. И това ще си личи отдалече. Бъди сигурен, че ще го усещат както твоята половинка, така и малкият наследник. А това определено ще ти донесе мноого ползи, дори и след известно време.
• Минуси: Вдигнеш ли летвата нависоко, ще трябва да следваш зададените от теб самия стандарти. Но пък какво по-хубаво от това!

Раз, два, три – за рожба почерпи!

Старата българска традиция да полеете обилно раждането на дълго чакания наследник (наследница) може да ти донесе повече негативи, отколкото приятни емоции. Още повече, ако можеш да избираш дали да отидеш вечерта при своята половинка, или у дома да се съберете с приятели по повода. Много мами оценяват жеста, ако почерпката се случи, когато и те самите са си вече у дома с бебчо :). Все пак детето е общо, нали?