В ролята на мащеха

Ролята на мащеха със сигурност е едно от най-трудните житейски предизвикателства. Дори да не се опитваш да заемеш мястото на биологичната майка, дори и да си мила и внимателна към децата на любимия си, ролята на мащеха ти отрежда един особен статут в семейните отношения. Статут, който понякога те поставя в неудобни ситуации, друг път ти доставя искрена радост или просто те учи да бъдеш по-добър човек. Но ако проявиш достатъчно търпение и решителност, ще видиш, че ролята на мащеха има и своите положителни страни.

Може би част от негативния образ на мащехата се дължи на всички приказки за принцеси, които майките четат на децата в процеса на израстване. Пепеляшка, Снежанка, Спящата красавица – всички тези положителни образи стават жертва на негативното присъствие на мащехата в семейния дом. Но животът не е приказка. И да си в ролята на мащеха съвсем не означава, че си обречена да бъдеш намразена. Просто ще са ти нужни много време и постоянство, за да преодолееш всички психологически, емоционални и социални пречки по пътя към сърцето на детето.

На първо място трябва да си дадеш сметка, че влизайки в ролята на мащеха, на практика ти заставаш между детето и баща му. Или поне така е в съзнанието на мъника. Колкото и любящо да се държиш, колкото и безрезервно внимание да проявяваш, дълбоко в себе си той винаги ще те възприема като „жената, откраднала тати от мама, жената заплашваща любовта на тати към него”. Затова е важно още при първите ви срещи да демонстрираш открито и ведро отношение и да се ориентираш в реакциите си според детското настроение. Твоята първа цел в ролята на мащеха е да станеш приятелка с детето и едва след това – негов родител.

Много важен е подходът ти към малчугана – когато сте насаме и в компанията на баща му. В никакъв случай не си позволявай да го порицаваш открито. Най-добре остави дисциплината на половинката си. Не очаквай той да заема твоята страна, когато става дума за децата. Имаш право да изразиш мнение, но в границите на допустимото. Не натрапвай възгледите си, не обвинявай, не противоречи на партньора си, дори и да смяташ, че греши. По този начин само ще го накараш да се почувства безсилен, „между чука и наковалнята”.

Дори и да ти е трудно, грижи се за малчугана като за своя плът и кръв. Ако не живеете заедно, постарай се в дома, който делиш с баща му, винаги да има всичко необходимо за неговите нужди – дрешки, свободно легло, книжки с приказки и занимателни игри. Ако имаш собствени деца, не показвай разлика в отношението, особено пред детето на половинката си. Никога не си позволявай да нагрубяваш майка му, а показвай точно обратното – уважение към жената, която го е родила, към бащата, който в момента е с теб, към семейството, което е било, преди твоята поява. Така детето много по-лесно ще разбере, че не си му враг и не се стремиш да го изолираш от родителите му.

Старай се ти и детето да прекарвате време насаме. Заведи го на кино, купи му сладолед, поиграйте на негова любима игра, напазарувайте и пригответе вечерята за тати заедно. Или просто му прочети приказка. Ангажирай вниманието на детето с теми и забавления, които знаеш, че го вълнуват. Разсмивай го – децата обичат забавните хора. Проявявай интерес към заниманията му, към преживяванията в детската градина или в училище, към уроците му. Предложи му помощта си и се оттегли, когато усетиш, че не иска компания. Децата са чисти и искрени в реакциите си и в повечето случаи те сами ще те напътстват в подхода.

Най-добре е да опознаеш детето в ранния етап от взаимоотношенията си с баща му. Така преходът от „приятелката на татко” към ролята на мащеха ще е по-лесен и за трите страни. Не се опитвай да влизаш в майчиния модел прекалено бързо – от една страна може да бъде възприето като опит за изместване на биологичната му майка, от друга – като престараване, от трета – като манипулиране. Остави процеса да се развива естествено. Показвай готовност за сътрудничество, но осъзнатост за позицията, която заемаш.

Не се състезавай с детето за вниманието на баща му. А дори и да не го правиш, бъди подготвена за сблъсък на характери, воля и интереси. Винаги бъди себе си. Когато усещаш, че си на предела на търпението си, си напомняй, че тези деца са създадени от мъжа, когото обичаш, че те са в процес на израстване, узряване и осъзнаване, че онова, което ти виждаш в техните думи и действия не е онова, което те действително влагат в тях. Истината е, че детето го е страх. И ти трябва да спечелиш доверието му.

В ролята на мащеха ще ти се налага да балансираш между емоционалното и психологическо състояние на доведеното ти дете и емоционалното и психологическо състояние на баща му. Много мъже се чувстват гузни след развод или раздяла с биологичната майка на децата си. И компенсират това с всевъзможни прояви на внимание и привързаност. Вместо да ревнуваш, прояви разбиране в този етап от отношенията ви. Оцени факта, че ти си жената до него в момента, че с поведението си той се опитва да облекчи стреса от промените в живота на детето, за които той е допринесъл, избирайки теб.

И най-важното, в ролята на мащеха не трябва да забравяш, че „кръвта вода не става”. Т.е колкото и да те обича, любимият ти е преди всичко баща. Което поставя детето на първо място в живота му. Оставяй ги да прекарват известно време заедно, обсъждай с него трудностите на бащинството, напътствай го и го насърчавай. Когато вижда, че има подкрепата ти, той по-лесно ще може да гради отношенията си с детето.

Със сигурност в ролята на мащеха няма да ти е лесно да спечелиш детското сърце, особено ако биологичните му родители са се разделили с лоши чувства. Но от теб зависи да докажеш на малчугана, че искаш да му бъдеш просто добър приятел, на когото може да разчита. Останалото остави на времето.