Три поколения в един дом

Съвместното съжителство на три поколения в един дом често се оказва неуспешна формула за семеен живот. То е свързано с много компромиси и саможертви в името на всеобщото благо и на хармоничните взаимоотношения. И винаги някой е недоволен. Но всяка ситуация има две страни. Така че след като претеглиш предимствата и недостатъците на съжителството с друго поколение в един дом, се опитай да създадеш няколко основни правила, които да улеснят разбирателството помежду ви и да сведат до минимум търканията.

Във времето на патриархалните нрави, съжителството на няколко поколения под един покрив е било необходимост, поне докато младите „си стъпят на краката”. А дори след това, вратата между техния и бащиния дом оставала широко отворена - и в радост, и в тревога. Защото различията между поколенията са се приемали като взаимно обогатяване и като безценнен пример по пътя напред.

Днес съжителството на три поколения под един покрив се оказва истински препъни камък за изграждане на една пълноценна семейна среда. Осбено ако присъства „зла” свекърва (или тъща), която се опитва да наложи едноличната си власт и да демонстрира предимството на по-дългия си житейски опит. Така, без значение дали става дума за различия в начина на живот или за желанието на младите да бъдат самостоятелни, взаимоотношенията между живеещите под един покрив, се превръщат в постоянен извор на дразги и обвинения, подкопаващ стените на семейния дом.

Възрастните се опитват да контролират живота на младите, те пък от своя страна предпочитат да се ръководят от собствените си разбирания, а ако се намесят и странични фактори като здравословни проблеми и нестабилно финансово състояние, картинката се превръща в достоен сюжет за сапунен сериал. Но за съжаление, това е действителността, която все по-често напомня за себе си чрез всякакъв сорт битови драми, породени именно от съжителството на няколко поколения под един покрив.

Като че ли, в тази ситуация най-облагодетелствани са децата, тъй като получават вниманието на всички останали. Но в същото време именно те са и тези, които понасят цялата тежест на неразбирателството между близките си. Оказва се, че точно хората, които трябва да им служат за пример, разбиват на пух и прах идеята за щастливо и сплотено семейство. Ако и при теб положението е същото, време е да поемеш юздите на домашното огнище и да направиш съжителството на 3-те поколения в него, възможно. Най-вече, за да осигуриш спокойно и безгрижно детство на своето поколение.   

Положителните страни от съжителството на три поколения в един дом

- Поделяне на разходите – разбира се това не е задължително, като се има предвид размерът на пенсиите и заплатите в България. Но все пак, голяма част от възрастното поколение се чувства в тежест на младите и за да компенсира това, отделя каквото може за разходите по домакинството. А в случай, че домът е голям, всяко поколение има свое битово пространство и в същото време дава своя принос за общите помещения като хол и кухня.

- Заедно на празниците – чудесно е да знаеш, че можете да посрещнете празниците, без да възникват въпроси като: къде да се съберем?, кой ще вземе нашите?, кой какво ще приготви?... Възрастните жени проявяват пословична инициатива в кухнята, така че част (ако не и цялата) от трапезата ще бъде готова, когато се прибереш от работа в празничния ден.

Винаги има кой да гледа детето – ако ти и партньорът ти искате (или се наложи) да излезете за малко, ще има на кого да поверите малчугана. Баба и дядо са винаги насреща да поглезят своето внуче. Но ги предупредете да не прекаляват.

- Взаимни грижи – съвместното съжителство на млади и стари елиминира оплакванията на по-възрастните, че не се чувстват добре, че изпитват самота или че не знаят как да работят с модерната техника. Отпада въпросът и за „жонглирането” между семейния дом и дома на родителите. А тупуркането на детските крачета зарежда баба и дядо с енергия и те се чувстват полезни, защото могат да участват активно в живота на младите.

Отрицателните страни от съжителството на три поколения в един дом

- Липса на лично пространство – когато живееш с по-възрастни от теб хора, най-трудно е обособяването на лично пространство. Или иначе казано, на кътчета в дома, където можеш да се отдадеш на себе си и да правиш каквото искаш, без чужда намеса. Така се заражда неудовлетворителното усещане, че винаги някой се намесва в личния ти живот и те учи как да го живееш.

- Различия за възпитанието на детето – кавгите между снахата и свекървата по този въпрос са пословични. Възрастните винаги смятат, че знаят повече, че могат повече, че правят повече. И забравят, че те вече са изиграли своята роля на родител, а сега е ред на техните деца да го сторят – без излишни напътствия, порицания и критики. Майката знае кое е най-доброто за детето й.

- Сравнение с други членове на семейството - това е неизбежно, особено ако живеете с родителите на мъжа и ако някоя негова близка (сестра, братовчедка, дори бивша съпруга) е богопомазана за тях. Но вместо всеки път да стискаш зъби от яд, усмихвай се на мисълта, че те просто не знаят какъв страхотен човек си и поддържай близки отношения със собствените си родители и с приятели, които те карат да се чувстваш добре.

- Различия във възгледите – това е неминуемо предвид разликата във времето и промяната във възгледите на цялото общество. Ще ти е много трудно да свикнеш с разбиранията на по-възрастните, както и ще е почти невъзможно да ги убедиш в правотата на своите. Но щом живеете заедно, ще се налага всеки от вас да прави компромиси. И ако другата страна не е склонна на тях, твое задължение е да повдигнеш въпроса.

Естествено, никакви списъци не могат да те убедят да се съгласиш ли или не на съвместно съжителство с по-възрастно поколение. Но знай, че от този „съюз” ще се родят както саможертви, така и ползи. А ако той вече е факт, предлагаме ти няколко прости правила за поддържане на разбирателството.

- Всеки трябва да уважава личното пространство на останалите. Това включва стаите за почивка, банята, кабинета, дори гаража. Ако има специално обособено кътче за релакс в дома, нека то бъде на разположение за всички и да има толерантност към онзи, които го използва в даден момент.

- Всеки трябва да участва в домакинските задължения. Разбира се тук не става дума за членовете на семейството със сериозно здравословно състояние, нито пък за тези в твърде напреднала възраст. Просто трябва да е ясно, че както всички живеят в този дом, така всички са отговорни за атмосферата и поддържането му.

- Не трябва да се дава отчет, а да се споделя. Т.е възрастните нямат право да искат обяснение от по-младите къде са ходили, какво са правили и защо. И обратното. Това че живеят заедно под един покрив, не означава, че имат пълен контрол над живота на другия. В същото време трябва да се поддържа общуването в семейството и да се споделят онези моменти от деня, които биха могли да „разтопят ледовете”.

- Възпитанието на детето е работа на теб и партньора ти. Ако държиш малчуганът да спазва определен хранителен режим, да (не) гледа определени предавания, да (не) върши определени неща, дай ясно да се разбере, че думата ти е закон. Обясни на по-възрастните, че тайничкото й „прескачане” няма да помогне на детето, а ще му навреди - първо, защото то ще се обърка от постоянната смяна на правилата и второ, защото ще бъде подронен авторитета ти като негова майка.