Тревожни сигнали при бебетата - внимавай за следните знаци...

• от

Вероятно често са те съветвали да не сравняваш детето си с другите, но ако забележиш известни разлики и изоставане, най-добре потърси съвет и консултация. Защо е важно да реагираш бързо и да не отлагаш решаването на проблема? Възможно е да се окаже, че притесненията ти са напразни.
Тревожни сигнали при бебетата

Тревожни сигнали при бебетата

Вероятно често са те съветвали да не сравняваш детето си с другите, но ако забележиш известни разлики и изоставане, най-добре потърси съвет и консултация. Защо е важно да реагираш бързо и да не отлагаш решаването на проблема? Възможно е да се окаже, че притесненията ти са напразни. Но ако специалистът потвърди наблюденията ти, навременната му помощ ще помогне на детето да се изравни с връстниците си.

Внимавай за следните знаци в поведението на детето:

От раждането до 4 месец:

  • Има проблеми в движението на очите си или ги кръстосва много често.
  • Не реагира на шумни звуци.
  • Не забелязва собствените си ръце (до 2-рия месец).
  • Не проследява движещи се обекти с очи (до 3-тия месец).
  • Не хваща предмети (до 3-тия месец).
  • Не се усмихва на хората (до 3-тия месец).
  • Не може да държи главата си изправена (до 3-тия месец).
  • Не издава звуци и не се опитва да имитира такива (до 4-тия месец).
  • Не насочва предмети към устата си (до 4-тия месец).
  • Не се оттласква с крачета, поставено на твърда повърхност (до 4-тия месец).

В случай че детето не неаргира на шумни звуци, можеш да провериш дали чува добре. Проследи дали при силен звук следва двигателно оживяване – т.е. бебето започва да ръкомаха и да рита с крачета. Ако тази реакция отсъства, има основания да се провери слухът.

* Когато не проследява с очи движещи се обекти, освен съмнения за зрението, това говори и за липса на познавателен интерес. Съответно  би могло да доведе до изоставане в последващи етапи от развитието на детето.

* Ако не хваща предмети, е възможно да има проблем със зрително-моторната координация.

* Ако не държи главичката си изправена, това говори за моторни проблеми и вероятно ще доведе до по-късно сядане, по-късно пълзене и прохождане, смятат специалистите.

* Ако детето не издава гърлени звуци (до 3-4-тия месец), с които да се опитва да привлече вниманието ти, е възможно да проговори по-късно.

* Насочването на предмети към устата също е важен критерий, защото по силата на рефлекса на сукането устните са най-чувствителният орган в този период и чрез устата детето опознава предмета. Ако липсва този момент, се смята, че няма когнитивен и познавателен интерес.

* Ако изброените по-горе показатели не се появят до 4-тия месец, детето се определя като рисково и по препоръките на специалистите е добре да се наблюдава за евентуални проблеми в развитието на последващ етап. Едва тогава може да се сложи диагноза.

На 7 месеца:

  • Изглежда много сковано, с твърди мускули.
  • И обратно - отпуснато е като парцалена кукла.
  • Главата му все още клюма настрани или назад, когато е поставено в седнало положение.
  • Посяга само с една ръка.
  • Отказва да се гушка и не показва привързаност към човека, който се грижи за него.
  • Очите му постоянно сълзят, сухи са или проявява чувствителност към светлина.
  • Затруднява се с насочване на предмети към устата
  • Не може да се претърколи (до 5-тия месец).
  • Не може да седи с помощ (до 6-тия месец).
  • Не може да се смее или да издава гукащи звуци (до 6-тия месец).

Децата, които отказват да се гушкат, с мама и татко , са рискови за аутизъм, смятат психолозите. Когато ги прегърнат, те стоят прави и не откликват. Това обаче не се индикира като проблем, когато човекът, който ги прегръща, е непознат.

* Ако са сковани или отпуснати и не могат да владеят главата си, това са сигнали за изоставане в общата моторика и е необходима консултация с невролог.

* Липсата на привързаност към човека, който гледа детето, се среща при малтретирани деца и такива, отглеждани във враждебна среда. Понякога такива деца се радват повече на чужди хора, отколкото на близките. Това е един от първите сигнали за развитие на характеропатии в по-късна възраст.

На 1 година:

  • Не може да пълзи или се влачи от едната си страна, докато се опитва да пълзи.
  • Не може да стои право, когато има опора.
  • Не търси предмети, които вижда къде са скрити.
  • Не казва нито една дума.
  • Не използва жестове, като поклащане на глава в знак на «не».
  • Не задържа вниманието си върху предмети или картини.
  • Не може да ходи (до 18 месеца).

На 1 година са много важни показателите за моторика и езиково развитие.

* Ако не може да стои право, когато има опора, това категорично е белег за изоставане в общата моторика.

* Ако детето не говори изобщо (до 18-ия месец), има съмнения за нарушение в развитието.

* Ако не изпълнява вербални инструкции и не използва жестове в общуването си като посочване на предмети, които желае, или е било запитано за тях, това също е сигнал за изоставане.

* Непроходилите до 18 месеца също се нуждаят от наблюдение на специалисти

На 2 години:

  • Не казва поне 15 думи.
  • Не прави изречения от поне две думи.
  • Не имитира действия или думи.
  • Не изпълнява най-елементарни инструкции.
  • Не може да бута търкалящи се играчки.

Детето трябва да съставя изречения, от които да се разпознава желанието му. Не е нужно думите да бъдат цели, а изреченията граматически правилни, но изоставането в езиковото развитие на 2-годишните постепенно води и до изоставане в мисловните процеси - затова е важно да се установи причината.

* Неразбирането на инструкциите и невъзможността да се съставят изречения след 2 г. е езиков проблем, който се приема като индикатор за дислексия. При невъзможност да се хващат предмети децата са рискови за мануална диспраксия.

* И ако за дислексия възрастта от 2 г. е прекалено ранна за диагноза, то за аутизъм психолозите разпознават в този период много ясни знаци.

* Ако детето не търси контакт, не инициира такъв, няма споделено внимание, това е сигнал за възможен проблем. Такива деца обаче често не се приемат за проблемни, а точно обратното - близките им са доволни, че са лесни за гледане и не изискват постоянно внимание, както е обикновено с останалите деца в тази възраст.

Децата с аутизъм се заиграват с часове сами, имат много ограничен репертоар от харесвани храни, не търсят контакт с очи, при силен шум си запушват ушите, обичат да разлистват многократно рекламните брошури на хипермаркетите, не играят с играчки по предназначението им, омагьосват ги повтарящите се въртеливи движения (например въртенето на барабана на пералнята).