Тревожен симптом ли е кашлицата?

Кашлицата е важен защитен механизъм на дихателната система и представлява рефлекторен акт, целящ отстраняване на секрети и други частици от дихателните пътища.

Кашлицата не е болест, тя е симптом, който може да се предизвика от дразнене на ларинкса, трахеята и бронхите, плеврата (обвивката на белия дроб), диафрагмата, дори перикарда (обвивката на сърцето) и външния слухов проход. Обикновено стимул за кашлица е заболяване (не само инфекция) на някоя от тези структури, т.е. тя може да е симптом на доста широк кръг болести, но най-чести са тези на дихателната система. Значително по-рядко има директно активиране на центъра на кашлицата в мозъка, без да има заболяване, и тогава говорим за психогенна кашлица.

АКО ДЕТЕТО САМО КАШЛЯ НЯМА ХРЕМА, НЯМА ТЕМПЕРАТУРА

В този случай може да се касае за повишена чувствителност на дихателните пътища, която може да е:

• трайна - при бронхиалната астма, или временна - след респираторна инфекция;
• попадане на чуждо тяло в трахеята или бронхите;
• остро или продължително вдишване на дразнещи газове, от които най-важно значение има цигареният дим при пасивно или активно тютюнопушене;
• връщане на стомашно съдържимо при гастроезофагеалния рефлукс;
• психогенна кашлица.

Разбира се, за уточняване на състоянието е необходима консултация с лекар, при която от особено значение е родителите да дадат точна информация за вида на кашлицата, как е започнала - внезапно или постепенно засилваща се, обстоятелствата, при които се провокира, в коя част от денонощието е най-изразена, от какво се облекчава.

ВИДОВЕ КАШЛИЦА

Видовете кашлица се определят според начина на звучене. Обикновено педиатърът пита майката каква е кашлицата на детето -суха или влажна.

Сухата кашлица обикновено е мъчителна, понякога пристъпна и свързана с различно изразено дразнене на гърлото, промени в гласа или болка зад гръдната кост. Обичайно такава е в началото на респираторните инфекции.

При образуване на по-голямо количество секрети кашлицата придобива влажен характер, дължащ се на преминаването на форсираната въздушна струя през по-вискозната или по-течна материя. В тези случаи по-големите деца в края на кашлицата може да отделят храчка, докато по-малките обикновено я преглъщат.

Понякога звученето (акустичната характеристика) на кашлицата е типично за определено заболяване. Например конвулсивната, „магарешка” кашлица при коклюш, проявяваща се в различно дълъг пристъп, завършващ с дълбоко и шумно вдишване с характерен звук, наричан реприз, и понякога с повръщане и отделяне на вискозна слузна храчка. При ларингит е дрезгава, „лаеща”, пристъпна, с променен в различна степен глас, обикновено с внезапно начало през нощта.

ЛЕЧЕНИЕ НА КАШЛИЦАТА

Правилният подход е да се лекува болестта, а не кашлицата. В този смисъл лечението е изцяло отговорност на лекаря и то след коректно поставена диагноза, т.е. когато е ясна причината за кашлицата. Дори в част от случаите необходимото лекарство не е от групата на т. нар. сиропи за кашлица. Кашлицата е важен защитен акт за белия дроб и самоцелното й потискане не е оправдано.

Симптоматично лечение, т.е. да се даде медикамент само с цел да се намали кашлицата, е редно да се назначава само ако тя нарушава комфорта на детето, съня му и/или нормалното изпълнение на ежедневните му дейности. Още повече, че няма медикамент без странични и нежелани ефекти. Така прилагайки на детето си лекарство, с чието действие родителят не е запознат и без да може да оцени състоянието на болното, само го излага на излишен риск.

НУЖНО Е ДА ЗНАЕШ...

Кашлицата е вторият по честота след повишената температура повод за преглед в педиатричния кабинет. В голям брой от случаите е причинена от остра, неусложнена вирусна инфекция на горните дихателни пътища и преминава до 3 - 4 седмици със или без лечение.

Детето трябва да бъде заведено за преглед без забавяне при наличие на следните алармиращи симптоми: при значително увредено общо състояние - изразена отпадналост, сънливост, силно спаднал глас или липса на глас, шумно вдишване, учестено и затруднено дишане с хлътване над и под гръдната кост и между ребрата, чуващи се хрипове от гръдния кош, накъсване на речта поради задух. В тези случаи е много вероятно да се касае за тежко протичащо остро заболяване, налагащо незабавно започване на лечение.

Продължаваща повече от 3 - 4 седмици кашлицата, особено с отделяне на секрети или наличие на жилки кръв в тях, е по-вероятно да е проява на хронично белодробно заболяване. Тогава е необходима консултация с педиатър или детски пулмолог, който ще назначи необходимите изследвания и лечение.