Трети триместър от бременността

Поздравления! Все повече наближаваш финала на дългото пътуване. А с наближаването на Големия ден нарастват и коремчето, и вълнението ти. Още малко търпение!

Какво да очакваш?

Този последен етап от бременността ти е изпълнен с физически и емоционални предизвикателства. Размерите и положението на бебето могат да предизвикат дискомфорт. Възможно е да се чувстваш уморена, коремът все повече да ти тежи, да си по-трудно подвижна, да те мъчат болки в гърба, да имаш усещането, че тазът/кръстът те болят. А и емоциите около предстоящото раждане все повече ще те завладяват.

Важно е да бъдеш търпелива и да запазиш спокойствие и позитивната си нагласа. Повтаряй си, че остава още малко до мига, в който ще можеш най-после да гушнеш бебчето си!

Визита при гинеколога

И през този триместър наблюдаващият те акушер-гинеколог ще продължи да следи състоянието на теб и бебето. Пренаталният преглед включва проследяване на:

• наличие на определени симптоми и прояви на дискомфорт;
• теглото;
• кръвното налягане;
• тест за урина – за наличие на албумин, което може да говори за прееклампсия;
• кръвната захар;
• позицията, размера и развитието на плода;
• сърдечните тонове на бебето.

Приблизително след 29-а г. с. честотата на посещенията при акушер-гинеколога се увеличава – на всеки две седмици, а след около 36-а г. с. – веднъж седмично. Това зависи най-вече от здравословното ти състояние, както и от развитието на бебето.

През последната седмица на бременността се проследяват разтварянето на шийката на матката, както и наличието на подготвителните Бракстън-Хикс контракции. С акушер-гинеколога ще обсъдите също последните подробности около предстоящото раждане.

Поглед отвътре

През третия триместър плодът продължава да нараства, белите му дробове все още се развиват, тялото му се измества и придвижва надолу – подготвя се за предстоящото раждане. В края на този последен триместър големината на бебето е около 50-55 см и тежи около 3000-3500 г.
То може да вижда и чува, а мозъкът продължава да се развива. Главата му остава мека, за да премине по-лесно през родовия канал. При много бебета очите добиват синкав цвят, който остава такъв дълго след раждането.

Между 38-а и 40-а г. с. ланугото (мъхът по кожата) изчезва почти напълно. През тези последни седмици бебето вече е с главата надолу, в стартова позиция :).

Тялото ти в преход

С напредването на бременността е възможно да изпитваш затруднения да си поемаш дълбоко дъх, да заспиваш трудно и сънят ти да е неспокоен. Ето и едни от най-честите промени през периода:

• Поради увеличената телесна температура на плода може да ти е горещо;
• Кръвното налягане често е повишено;
• Отоци по краката, подпухване на ръцете и лицето;
• Крампите на краката може да зачестят (най-вече по време на сън);
• Появяват се Бракстън-Хикс (подготвителни) контракции;
• Поява на стрии по корема, гърдите, бедрата и др.;
• Може да потече коластра от гърдите като подготовка за предстоящото кърмене;
• Запек, киселини, проблеми с храносмилането;
• Увеличено вагинално течение;
• Засилване на болките в кръста.

Твоите емоции

Със сигурност те са те завладели напълно. Вероятно вечер ти е трудно да заспиш от мисли, притеснения и тревоги за всичко, което предстои. По-добре е да забравиш за негативните мисли, колкото и да е трудно, и да се настроиш, че всичко ще мине по най-добрия възможен начин. Можеш да споделиш тревогите си с акушер-гинеколога и с близки приятелки, или с други бременни, на които скоро им предстои раждане.

Не спирай да си повтаряш, че ще дадеш най-доброто от себе си. Говори с жени, родили успешно, за да получиш напътствия, но избягвай да слушаш подробни разкази на препатили майки. Повярвай, те няма да са ти от полза! Освен това няма правилен или грешен начин да родиш. Не на последно място имай вяра в специалистите, с помощта на които ще се сдобиеш с дългоочакваната рожба.
Помни, че всяко раждане е различно. За да се успокоиш, използвай релаксиращи техники на дишане и концентрирай мисълта си върху радостта, която ще изпиташ от първата среща с твоето малко съкровище.

Нашите съвети

• Говори на бебето. Разкажи му за това, което ще се случи и за вашата първа среща. Нали знаеш, че вече те чува?
• Снимай се. Много жени установяват след време, че нямат почти никакви снимки като бременни. След време обаче на детето ще му е интересно да се види в корема на мама :).
• Планирай. Не става дума само за това да затвориш очи и да нарисуваш мислена картина на раждането, а и да нанесеш последни щрихи по подготовката (например да се снабдиш с помпа за кърмене и да провериш багажа си за болницата още веднъж).

Споделено от мама

„Третият триместър е доста тежък период от бременността на една жена. Усещаш как наедряваш, става ти все по-трудно да се движиш. Въпреки тези недостатъци, когато усетиш как бебчето ти рита, забравяш всичко и знаеш, че си струва да изживееш всеки миг. Това е времето, когато започваш да планираш какво ще ти трябва за новия член на семейството. Обикаляш магазините, събираш списъци и се приготвяш за неговата поява.
Появява се страхът от раждането, който според мен е страх от неизвестното. За момента успявам да не се поддавам на това усещане, повтарям си, че ще се справя. За мен това ще си остане прекрасен етап от моя живот. Моят съпруг е до мен и ме подкрепя и помага. Той също е вдъхновен и зареден с емоции. Нашето бебе ни кара да се чувстваме като истинско семейство. И осъзнаваме, че ни предстоят моменти, в които ще ни е трудно, но ще трябва да се справим с общи сили.”

Мариана Димитрова, 28г.

„Бременна съм в 7-мия месец. Това е първото ми дете и според акушер-гинеколога то ще е момиченце. Много се вълнуваме със съпруга ми, защото макар бебето да ни изненада в момент, в който не го очаквахме, то също така сбъдна най-големите ни и най-смели мечти. Изключително съм щастлива, макар бременността ми да е много тежка. Тя е съпътствана с доста проблеми, но пък това ме подготвя за суровата действителност на бъдещото майчинство, когато всеки ден ще ми поднася нова изненада, отговорност, грижа и радост. Нямам търпение да гушна моето бебче! Непрекъснато мисля за бъдещето си детенце, за това какво ще е, как ще изглежда, какви нужди ще има, какво трябва да мога да правя за него във всеки конкретен момент. Признавам, отговорността е огромна, също както радостта и красивите моменти!”

Елена Кандева, 29 г.

Консултант: д-р Даниела Велкова, акушер-гинеколог,
болница „Вита“,
София