Тонзилит – възпаление на сливиците

Тонзилит е остро възплание на сливиците, предизвикано от вирусна или бактериална инфекция.

То най – често засяга деца между 3- и 7-годишна възраст (но и по-големи), силно заразно е и може да изисква хирургическа намеса за трайно лечение.

Вижте какво представлява тонзилитът и как да подходите, ако малучганът ви се разболее.

Сливиците са две жлези (лимфна тъкан) разположени в задната част на гърлото, зад езика. Те произвеждат антитела и действат като защита срещу бактериите и вирусите докато имунната система на детето започне да действа пълноценно. Затова почти всяко дете поне веднъж в живота си страда от възпалението им.

Възпалението на сливиците, известно като тонзилит и проявяващо се със зачервяване и подуване на тези жлези, означава, че са уловили болестотворни организми и са им попречили да навлязат в организма.

В повечето случаи причина за тонзилит са вирусите на настинката или грипа, и вирусът Епщайн – Бар на инфекциозната мононуклеоза. Възможно е обаче, възпалението на сливиците да бъде причинено и от бактериите стрептококи или стафилококи.

Сливиците са много важна част от детския имунитет, затова оперативното им премахване се препоръчва само в крайни случаи – ако тонзилитът е хроничен или детето получи над 4 бактериални инфекции на гърлото за година. Операцията обаче не бива да се извъшва преди навършване на 6-годишна възраст.

Симптоми при тонзилит

Първоначалните симптоми при тонзилит наподобяват грип:

Треска
Гадене, повръщане, болки в стомаха и главата
Зачервено гърло, съпроводено със силна болка, усещана чак в ушите
Дращене и дискомфорт при преглъщане и хранене
Затруднено преглъщане

Подути лимфни възли на шията
Суха кашлица

• Хрема
• Лош дъх
• Жълти или бели налепи в гърлото
• Обриви по тялото или афти в устната кухина
• Повишено слюноотделяне

Лечение и грижи при тонзилит

Лечението на тонзилит зависи от

причинителя. За да го определи, лекарят трябва да вземе проба от гърлото, а може да назначи и кръвни тестове.

Ако тонзилитът се дължи на вирусна инфекция, в повечето случаи отшумява от самосебе си в рамките на няколко дни. Но ако се дължи на вируса на мононуклеозата, периодът на лечение може да се удължи. Тогава трябва да се вземат мерки и за вторичното заболяване.

В тези случаи се препоръчва прием на Ибупрофен или ацетаминофен за облекчаване на болките и понижаване на температурата. Важно е обаче да се консултирате с педиатъра колко често и какво количество да давате на детето.

При бактериален тонзилит обикновено се назначава антибиотик, за да се избегнат евентуални усложнения на инфекцията. Препоръчително е детето да изкара пълния курс на лечение.

Тъй като тонзилитът се предава лесно по въздушно – капков път, детето трябва да остане у дома докато състоянието отшуми. Следете да почива маскимално, да приема много течности и да се храни (въпреки болката). Препоръчително е да прави гаргара с разтвор от сода бикарбонат или сол и вода за облекчаване на болката и отстраняване на налепите.

За да не разпространява заразата, насърчавайте детето редвоно да мие ръцете си и да покрива устата си с кърпичка, когато киха или кашля. То не трябва да споделя едни същи прибори с други членове на семейството, нито да приема гости докато инкубационният период отмине.