Тихо, не викай!

Обръщала ли си внимание, как разговаря детето ти: с тих или силен глас? А ако крещи, кога се случва това? Разбира се, всички деца обичат да повишават тон. Но защо? И как да реагираш?

Тембърът, тонът и височината на гласа на детето дават характеристика за състоянието на гласовите връзки, нервната и дихателната система. И ако детето постоянно има нужда да си почине от високото говорене, трябва да обърнеш особено внимание. Възможно е малчо да има нужда от помощта на специалист.

Възрастови особености

До определена възраст децата трудно управляват гласа си: повишават, понижават глас, променят тембъра и темповете на речта. За възрастния човек няма проблем да говори шепнешком, но на 2-3-годишното дете подобни „гласови експерименти“ не му се отдават лесно, тъй като ларинкса все още не е развит до край. Демонстрирай на детето различни звуци, като обърнеш внимание на разликата между шумовете и тихото звучене. Може да играете на „шумни“ и „тихи“ игри - удряш с лъжица по тенджерата, звъниш със звънче, изпяваш силно песен, а после на обратно - шептиш, ходиш на пръсти, с миши стъпки, разказваш някаква история.

Пробвай да играете на игри, които развиват не само „гласови“ навици, но и вниманието: мама казва например любимо стихче със спокоен, равен глас, после го казва - по-силно и накрая - много силно. Детето трябва да повтори всичко с пълна точност.

Тишината е само мечта...

Дори иначе сериозното и уравновесено дете понякога се превръща в неконтролируемо и нервно: скача, крещи, лудее... Едно е ако това се случва на вилата, сред природата, където детето на никого не пречи и на воля може да бяга, да щурее, да изразходва енергията и съвсем друго е, когато това се случва вечер у дома, когато обикновено родителите са уморени от работния ден. Не че вкъщи са забранени лудориите, но пък и желанието ни за малко спокойствие не е някаква екстра :).

Можеш да се постараеш да обясниш на детето, че вечер когато всички са уморени и искат да си починат, е по-добре игрите да са по-тихи и по-спокойни. Нощните буйства са тежки не само за родителите, но и за самото дете - то се превъзбужда, дълго време не може да заспи, спи неспокойно и накрая прос то не се е наспало.

Затова в късните часове не са за предпочитане:

• активните игри;
• гледането на телевизия;
• слушането на силна музика;
• воденето на оживена дискусия.

Детето трябва да се настрои към тих и спокоен ритъм.

Важна птица!

Много често детето повишава глас, за да привлече вниманието на околните към себе си. Това се отнася особено за онези малчовци, които обичат да бъдат в центъра на внимание. Такова дете може да устрои „представление“, когато сте на гости или на улицата: имитира другите, прекъсва разговора с викове и писъци. Подобна „демонстрация“ е добре да бъде спряна. Първо предупреди детето (насаме, без свидетели), че се държи неприлично и ако не престане ще трябва да си тръгнете.

Ако то продължава да крещи и да капризничи, най-добре е да изпълниш „обещанието“ си и да му кажеш, че докато не се научи как е редно да се държи и как трябва да уважава околните, с него няма повече да ходите на гости. Добре е да избягваш безкрайните уговорки. Няма нужда да обясняваш едно и също нещо по сто пъти. Като правило, тези деца са артистични натури, които безумно обичат да ги уговарят и умоляват. Главната им цел е повишено внимание към собствената личност. С такива деца се отнасяй спокойно, сдържано, опитай се да не се поддаваш на провокациите им. Ако хлапето види, че от неговите крясъци полза няма и общуването липсва, бързо ще се откаже от сцените, които устройва.

Вик за помощ

Понякога детето в буквален смисъл не може да надвика родителите си. Например мама си говори по телефона, а малчо иска да намери мечо.

Мама, необръщаща внимание на многото въпроси и молби на малкото, съсредоточена само в разговора по телефона, възприема гласа на съкровището си като „фонов шум“.

Детето губи търпение, мама не забелязва това и накрая то започва да крещи. Не е нужно да игнорираш молбите на малкото или автоматично да клатиш глава: „да-да, ей сега“. Нека детето разбере, че си го чула, но изрично го помоли да почака. За него е важно мама да е обърнала внимание на думите му и да е реагирала. После обясни на малкото човече, че не е хубаво да прекъсва мама, когато говори. Но ти също трябва да си наясно, че мъниците не могат дълго да чакат и не трябва да се прекалява с търпението им. Примерът е важен Често пъти за шумното поведение на детето сме виновни самите ние, големите. Малко от нас могат да останат спокойни по време на бурен спор. Детето вижда и копира твоя стил на поведение, привиква към това, че е нормално да се крещи, когато си ядосан. Обикновено мама, за разлика от татко, много по-често се примирява с това, че малчо крещи и се сърди, когато е недоволен. Но децата често започват да злоупотребяват с това. Не давай лош пример. Избягвай да крещиш, иначе твоите изисквания ще са парадоксални и неразбираеми за детето.

Дали ухото не е проблем?

Случва се детето да говори високо в продължение на няколко седмици след прекаран отит. В този случай направи отново консултация със специалист, за да се изключи проблем със слуха. Възможно е детето да повишава тон, за да се чуе самото то. Ако детето е боледувало от морбили, скарлатина, грип, остра респираторна вирусна инфекция и др., е добре да направиш консултация със специалист уши-носгърло, тъй като подобни инфекции често пъти дават усложнения на слуховия нерв, в резултат на което се развива т. нар. „кохлеарен неврит“. Болестта протича без болки, без повишена температура и напълно незабележимо може да се стигне до намаляване, дори загуба на слуха.