Татко е върхът!

Откакто си баща, вероятно забелязваш завишените изисквания към теб. И някак свикваш, че все нещо не правиш както трябва :). Но точно това може би те прави уникален и неповторим.

В съвременния свят много жени считат, че всъщност мъжът не е чак толкова важен и нужен в отглеждането на децата. Склонни са да го възприемат като неизменен ценен материал, необходим за забременяването, и от там нататък са убедени, че сами могат да си родят детето, да изкарват пари, да го отглеждат и възпитават. Или пък ако си възприет като важен и нужен, то изискванията към теб растат – трябва да обичаш бебето още докато е в корема на мама, трябва да участваш в грижите за него още от мига, в който проплаче и възвести идването си на белия си свят, и всичко това трябва да ти носи удоволствие и наслада. Освен това си длъжен да бъдеш разбиращ, съпричастен и готов да застанеш на второ място в семейната йерархия. Тестовете доколко добър баща си продължават – колко време отделяш на фитнес залата, на телевизора и на детето си, на бюрото в работата си имаш ли снимка на малчо и т.н.

Бащите са други, не са като майките

След като направихме кратка анкета сред наши читателки относно особеностите на татковците, ето до какви резултати достигнахме.

Ще ти ги споделим, за да ти покажем, че ти не си единственият, който не може да сменя пеленките за еднократна употреба (действа успокояващо, нали) и да ти докажем, че ти си безкрайно важен за твоите деца.

• Начинаещият татко изключва възможността, че бебето няма как да спи непробудно цяла нощ. И в началото е притеснен от това, че то се събужда и плаче, да не говорим, че може и да се разболее – тогава безсънните нощи са още по-страшни.
• Уверен е, че с раждането на детето ще си остане номер 1. И въобще не можеш да си представиш, че у дома няма да е сготвено или подредено. Да не говорим, че вече няма как цялото внимание да е насочено към теб.
• Таткото не се готви за тази си роля. Той не е играл на майки, не се е интересувал от книги и списания за раждането и отглеждането на децата. С раждането на детето ти попадаш веднага в нова и стресова ситуация. И ти е нужно време да се адаптираш. Много повече време, отколкото на жена ти. Затова и възможността да правиш грешки ти е простима. Да не сложиш правилно пелената е нещо съвсем нормално.
• Бащите често си признават, че когато детето поотрасне, тогава чувстват много по-осезаемо връзката с наследника си. След като малчо навърши 3 или 4 годинки, тогава идва времето за забавления с таткото. Ти си много по-сигурен и общуваш с човечето, откривайки му твоя свят и изследвайки неговия.
• Не е учудващо, че таткото може да облече детето по най-необикновения начин. Ти просто вземаш една блузка и я обличаш на дребосъчето. За теб въобще няма значение например дали цветът си подхожда с другата част от облеклото. Можеш дори и обувките да обуеш на обратно. Няма и да забележиш, тъй като за теб това е незначително.
• Таткото може да нахрани детето не със супата от хладилниа, а с млякото до нея. И не защото си безотговорен или не се вълнуваш от здравето на малкото. А просто защото детето обича повече млякото, което стои в хладилника редом до супата.
• Бащите са по-сурови с децата. Защото се вълнуваш от тяхното бъдеще. А и често пъти не знаеш друг подход във възпитанието. Това не те прави чудовище, ти просто не умееш по друг начин. Това е твоят си мъжки вариант на действие.
• Безспорно таткото е много по-изобретателен в игрите, отколкото мама – самата тя го признава. И най-важното – от тези игри са във възторг и децата, и ти самият.
• Таткото едва ли ще стои до леглото на болното дете, за да проверява през пет минути дали диша. Надали ще седнеш и ще изчетеш в интернет всичко за конкретния случай на болестта. Ти ще отидеш в аптеката или ще доведеш лекаря просто ще помогнеш с конкретни дела.
• Татковците не се безпокоят по-малко за децата си, отколкото майката. Но като цяло ти избягваш да показваш чувствата си.

Важно! Да, бащите са други. Те имат друг подход, други методи. Но любовта им е също тъй силна и тъй необходима. Бащината любов не може да бъде заменена. Освен ДНК, бащата дава много повече на своето дете – и сила за живот, и смелост да намери своето място в света. И най-вече бащите не са длъжни да бъдат като майките. В това няма да има никакъв смисъл. Майчината и бащината любов заедно създават за детето цялостния свят, в който то израства и се развива като личност.