Тайният език на детската рисунка

Защо всички момиченца рисуват принцеси, а момченцата – дракони с големи зъби? Ако се опиташ да ”прочетеш” детската рисунка, ще научиш доста за своя малчуган.

Четиригодишният ми син излиза на разходка усмихнат до уши, а се връща облян в сълзи... „Едно голямо куче ме изплаши!” Оттогава всеки път щом излезем навън, той започва да се оглежда: наблизо ли е Онова куче? Както знаем, децата на неговата възраст не умеят да разказват страховете си. Всъщност моят син дори не осъзнава от какво точно се бои. Двамата с него обаче намерихме начин да се справим: той започна да рисува преживяванията си. Рисуването не само го освобождаваше, но и укрепи пръстчетата му, подобри координацията им и разви фините движения (вече сме готови за буквите). Докато държеше моливите, моят малък художник направи някои важни открития за обкръжаващия го свят: като това, че котките имат четири крака, а човекът – само два. Аз пък се запознах с една малка личност :).

Да започваме!
Вземи голям лист хартия. Сложи го на пода (на масата той лесно се размества) и нареди до него различни по цвят моливи (не по-малко от десет). Ако детето не умее да нарисува самичко нещо, помогни му. Остави го да те насочва какво да рисуваш ти и какво – то. Не се престаравай много с рисунката и не рисувай в центъра на листа. Не рисувай нищо голямо, ярко или набиващо се на очи. Нека това стори малчуганът. Все пак това си е неговата рисунка, нали?
Не забравяй, че основната работа трябва да свърши детето, затова не настоявай. На финала – вгледай се внимателно в рисунката, за да я анализираш. Ето как...

Човечето – ключът от загадката
Малкото дете асоциира тялото с желанията и чувствата си, а главата – с разума, който трябва да управлява тялото. Възможно е, ако е нарисувало човечето си с малка глава, това да означава, че не смята себе си за много умно и това го прави нещастно.

Едрото тяло е белег за сила, а непропорционално огромното – за неудовлетворени желания. Малкото телце издава, че детето се чувства неуверено (тогава твоята задача е да му помогнеш да превъзмогне този комплекс).

Лицето, нарисувано с всяка една подробност (очи, вежди, нос...), показва, че детето се интересува от външния си вид. Обикновено големи уши рисуват децата, които са свикнали непрекъснато да ги критикуват за нещо. Малки уши – критиката изобщо не го притеснява. Големите, широко отворени очи свидетелстват, че детето се страхува от нещо и търси защита. Малките очички пък показват, че малчуганът обича да наблюдава околните. Големи зъби = агресивност. Детето често ги рисува, когато нещо го плаши. А големите ръце и крака издават, че малчуганът иска да порасне колкото се може по-бързо.

Обикновено децата рисуват себе си заедно с тези, към които изпитват най-силна привързаност. Най-привързано детето е към човека, когото то държи за ръка на рисунката. Ако всички членове на семейството се държат за ръка, то на такова семейство може само да се завижда.
В детските очи хората от фамилията са с различни размери, отколкото в действителност. Хлапето първо рисува най-важния за него човек в семейството, а след това – всички останали. Най-важният съответно е и с най-голям размер. По тази причина „великан” може да бъде не само таткото, но и бабата (ако с нея малкото прекарва най-много време).

Ако малчуганът не е нарисувал себе си, замисли се дали пък не се чувства излишен? Някои деца например „пропускат” да нарисуват върху листа по-малкото си братче или сестриче, обяснявайки, че „то спи в съседната стая”. Значението? Не могат да се примирят, че мама отделя време и за по-малкото детенце.

Сигнал за тревога е, когато някой от семейството е нарисуван в профил или в гръб. Така малчуганът изобразява човека, от когото най-много се страхува или който не му е симпатичен. Ако съвсем наскоро обаче въпросният човек и детето са се скарали, то тези рисунки са временно явление.

За да разбереш какви са характерът и темпераментът на малкия художник, как живее и как се чувства, обърни голямо внимание на цветовете, които той е използвал. Ако в рисунката присъстват поне 5-7 цвята, той живее спокойно и се наслаждава на пъстротата около себе си. Използването само на един или два цвята може да се прости на 2-годишното дете, но не и на батковците и каките, които са на 3 или 4 години. Може би нещо ги тревожи и затова някои багри липсват не само в рисунката, но и в живота им?

Кой цвят доминира над останалите? Ако в рисунката преобладава...
...синьото – детето е спокойно и уравновесено. То рядко скучае, защото обича да размишлява. И тук идва голямото НО. Обикновено малките деца (на 2-3 години) избират синьото, когато искат да се успокоят.
...зеленото – мъничето е независимо, прямо и упорито. За него зеленият цвят е символ на спокойствието и безопасността, към които се стреми.
...червеното – ексцентрично, агресивно, активно и лесно възбудимо хлапе.
...жълтото – имаш у дома си любознателен оптимист.
...виолетовото – малкото обича да фантазира, емоционално е и силно чувствително.
...кафявото – детето често изпитва отрицателни емоции.
...черното – обикновено хлапето избира този цвят, когато протестира срещу дискомфорта, в който се намира. Има нужда от смяна на атмосферата.
...сивото – детето е безразлично към заобикалящите го неща.

Цветни мисли
Еволюцията на малкия живописец
Анализирайки детската рисунка, не е трудно да отгатнеш възрастта на детето. На 2-годишна възраст то рисува основно чертички, кръгчета и квадратчета, които само по неговите думи могат да бъдат разпознати :). Към 3-годишна възраст малкият художник изпитва желание да рисува човечета. Това обаче не винаги му се отдава. Обикновено смогва да начертае кръг (за глава), към който са забити чертички (крака и ръце). На 4-годишна възраст към кръгчето се залепя и овал (тялото) и рисунката сама по себе си се усложнява.

Петгодишните рисуват по човечето си важни части като уста, нос, очи, пръсти и коса. На 6-7 години се включват и шията, сгъвки на ръцете и краката, дрехи и прическа. До 3-годишна възраст твоят малчуган предимно ще „пробва” моливите и цветовете, ще експериментира. Същинският замисъл на рисунката се появява чак към четвъртата година на детето.