Тайните на щастливото семейство

От сп."Моето дете"

Да си добър родител не е лесно. Свикни с тази мисъл и виж кои са „здравословните“ съставки на щастливото семейство.

- Добра комуникация между родители и деца. Говорете си често. Споделяйте чувствата си.
- Оценявай важността на всеки член на семейството.
- Изразявай чувствата си.
- Наставлявай детето и обсъждай с него поведението му.
- Подкрепяй открито съпруга си.
- Ще се наложи да ограничиш времето, което детето прекарва през телевизора или компютъра.
- Създай свои правила и ритуали.
- Забавлявайте се заедно и отделяйте повече време един за друг.

Намали темпото. Малките деца живеят в по-бавен свят от твоя. Необходимо им е повече време, за да свикнат с правилата. Не забравяй това, когато разговаряш с малкия немирник и се опитваш за пореден път да му обясниш да използва салфетката вместо ръкавчетата на блузката си.
Наблюдавай детето. Ще се изненадаш колко добре ще започнеш да познаваш твоето съкровище само като няколко минутки на ден седиш спокойно на дивана, докато то „изследва“ вкуса на новите си играчки.
Демонстрирай оптимизъм. Оптимизмът е заразен, също както негативното настроение. Показвай на малкото чрез поведението си как да преодолява трудните моменти. Децата лесно копират държането на родителите си. Така ще възпиташ ведро и уверено дете.
Приеми чувствата на малкото. Обясни на малкия човек, че е съвсем в реда на нещата понякога да се чувства объркан и ядосан. Кажи му, че разбираш, че се е натъжил когато го прибираш от игра или си прибрала любимата му топка, защото е дошло време за обяд.
Кажи на детето какво очакваш от него. Не винаги малките могат да си обяснят защо изискваш от тях определено нещо. Затова говори направо и повтори ако трябва, когато детето трябва да се облече, защото излизате или когато трябва да свали крачетата си от облегалката на дивана.
Определяй граници. Дори, когато споделяш недоволството на малкия палавник трябва да му припомниш за важността на добрите обноски. Обясни: „Виждам, че си ядосан, защото приятелчето ти взе моливът ти и сега няма с какво да рисуваш. Това обаче не означава, че ще ти позволя да го удариш. В нашето семейство не правим така! Помисли какво друго може да сториш?“
Изчаквай. Спокойно остави детето да прави повече неща, с които се справя само. Да се учи да ходи, да обуе чорапките си, да се опита да завърже обувките си... Преодолей изкушаващото родителско желание да се втурнеш и да решиш проблема на малкия пакостник. По- добре изчакай и виж дали детето ще се справи само. То може да те изненада!
Дръж се естествено. Така както приемаш чувствата на малкото, така не крий и своите. Важното е да му обясниш на какво се дължат те, за да не си помисли то, че с нещо те е ядосало. Кажи му, когато си изморена и обясни, че въпреки това си готова да го изслушаш. Децата винаги оценяват откровеността.
Грижи се за връзката със съпруга ти. Направи така, че да имаш часове само за нуждите на съпруга ти и твоите. Направете си среща без децата и за малко забравете за грижите покрай тях. Така ще бъдеш не сама по-щастлива жена, но и по-добър родител.

Домашно за мама!
Не позволявай на малкото да си помисли, че го обичаш само защото е добро в училище или не е забравило да почисти стаята си. Децата трябва през цялото време да чувстват безусловната обич на родителите си. Това е важно особено, когато правят грешки. Така че стреми се да окуражаваш детето да споделя, когато нещо го затруднява. Никога не омаловажавай страховете му. Бъди съпричастна. Кажи на малкото, че разбираш, че е трудно да си на 3 години. Така в друга ситуация, когато ти си затруднена, то ще разбере, че не е лесно и когато си на 33. Накарай го да усети, че както то и ти се нуждаеш от неговата подкрепа и усмивка.