Почти всички деца обичат да рисуват. Някои се справят чудесно, други не съвсем, но всички имат нужда от този вид изразяване на вътрешния си свят, категорични са психолозите. Те разгадават много детски проблеми, задавайки определени сюжети за рисунка, например: семейството или детската градина.
Начинът, по който са представени персонажите, оцветяването им, съотношението им в размери и други особености са много важни за емоциите и са маркери за евентуалните психически травми, които изживява малкото.
Дори неразбираемите на пръв поглед детски рисунки носят много информация за емоционалното състояние на малкото. Виж защо е хубаво да го стимулираш да се изразява с цветове и линии.
Защо е важно детето да рисува
Още след 1 година и половина можеш да предложиш на твоя малчуган лист хартия и цветни моливи. Колкото повече „рисува“, толкова повече се развива фината моторика и въобръжението му. Ясно е, че докъм 3-4 години не може да се говори за някакви ясно разпознаваеми форми или персонажи. Важно е обаче детето да ти разкаже какво е нарисувало.
Различни неща може да изглеждат по един и същ начин, но това не бива да те притеснява. От обясненията му ще разбереш какво го вълнува в момента. Замисли се върху това защо единият герой от рисунката му е в черно, а другият в жълто. Много е вероятно образът в черно да затормозва малкото по някакъв начин и да се наложи да коментираш това с психолог.
Кои деца рисуват по-добре
По-емоционалните, креативни, екстровертни деца, на които от рано им се предлага да рисуват, развиват това умение по-добре от връстниците си, които правят първите си рисунки едва в детската градина. В този смисъл ключово е колко се занимават майката или бащата с рожбата си и какви средства за изразяване й се предлагат още в най-ранна възраст.
Добра идея, за да се стимулира изразяването и опитите за рисуване, е детската стая да е облепена на нивото на детето с тапети или просто хартия, която периодично да се сменя, и то да може да рисува всеки път, когато изпита нужда да го прави.
Родителят може да показва как се рисуват определени неща, но в никакъв случай не бива да настоява малкото веднага да се научи да ги наподобява и да му се правят забележки за това. А ако се отегчи не бива да настояваш да продължи с това занимание, щом вече не му е интересно.
Как да наблюдаваш
В началото няма кой знае какво значение дали кръгчето му е правилно. По-важно е да кажеш да детето, че се справя и да оставиш то да интерпретира рисунката си, а не ти да се опиташ да гадаеш какво има на нея. Ако избързаш с обясненията, нищо чудно то да се съгласи, въпреки че в неговата главичка нещата са съвсем различни. Това твое поведение пречи на самооценката му и омаловажава „творбата“ му.
- Ако детето, което по-рано е използвало само весели и жизнерадостни тонове в своята картина, изведнъж покаже предпочитанието си към сивото и черното, то вероятно е във фазата на отричане или апатия.
- Ако дете задраска отгоре своята рисунка с черни линии, е знак, че се опитва да я изтрие или да я направи невидима.
Разчитането на рисунката в подробности може да направи специалист по детска психология. Но някои детайли можеш да анализираш и сама, за да разбереш каква е самооценката на малкото и как възприема себе си в семейството:
- Обърни внимание как са разположени членовете на семейството, близостта или отдалечеността им един от друг и мястото на детето сред тях. Най-любимия си персонаж детето обезателно ще разкраси с някакъв детайл, а най-авторитетния член на семейството най-вероятно ще бъде нарисуван най-голям. Непременно обърни внимание, ако някой от най-близките роднини липсва.
- Ако детето нарисува себе си между родителите си, то вероятно е доволно от отношението към него в семейството, а ако изобщо не се присъства в рисунката или пък сложи себе си някъде встрани или вън от къщата, то това е повод да се замислиш.
- Детето егоист ще нарисува себе си най-голямо спрямо всички останали.
Нужно е да знаеш:
При най-малките от 2 до 4 г. възраст е по-важно не как изглежда рисунката, а какво детето влага като смисъл и сюжет в нея. Много еднакви картинки може да изразяват съвсем различни неща.
Знаци в детските рисунки, говорещи за характера и настроението на детето:
- Щастливото, уверено в себе си дете рисува с плътни, отчетливи линии.
- Нерешителният мъник избира не много ярки цветове и рисува едва-едва докосвайки листа и затова творбата му най-често е бледа, неизразителна. Такова дете не иска да привлича вниманието върху себе си.
- Агресивното дете често без да иска чупи моливите или бързо изписва флумастера.
- Малкото с благ характер използва много вълнообразни линии.
- Волевите характери и бъдещи реалисти, предпочитат да рисуват с прави линии и точни ъгли, по-рядко използват кръгчета и овални форми.
Какво изследват психолозите чрез художествените тестове на децата:
- нивото на интелект;
- как възприема света – дали е екстроверт или интроверт;
- има ли изоставане в развитието или не;
- има ли някаква форма на аутизъм;
- какво е отношението му към сексуалността (на по-късен етап след 5 г.).
Автор: Виолета Калъпова
Консултант: Анелия Янева, психотерапевт, водещ на групи за „Училище за родители“ и бременни
Напишете коментар
За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.