Свети Валентин за майки и татковци

Купидон ви събра, после ви зарадва с 1 малко ангелче, след което планините пеленки ви затрупаха. А най-отдолу под грамадата задачки остана да тлее ОНАЗИ искра...

И като всеки друг февруари, в очакване на Деня на влюбените, сигурно си задавате някой от следните въпроси: ще ме изненада ли половинката с подарък, вечеря на свещи (или поне букет цветя)? Кога за последно бяхме някъде само двамата??? И изобщо какво се случи с нас – сякаш довчера се държахме за ръце и се гледахме влюбено, след което ръцете ни изведнъж се оказаха прекалено заети...

Не нужно да се сърдим на Купидон – не ни е обърнал гръб, дори и на тези от нас с дългогодишните бракове. Все пак, за да продължи идилията на „и те живели дълго и щастливо заедно“, нужно е да положим и малко усилия :).

Затова ако усещаш, че семейната ви кола се е устремила шеметно по нанадолнището, не чакай последното камъче, което ще я преобърне, а още днес вземи някои предвалентински решения, които се постарай да спазваш поне до следващия 14-ти февруари:

Да отделяме време един за друг (всеки ден)

Може да са просто 15 минутки след вечеря, когато детето е вече заспало. Нека разговорът да е посветен на вас двамата, а не на бебето или работата и задачите. Опознайте се отново – ако се налага, и си спомнете кои бяхте преди (появата на ревящото вързопче).

Да отделяме време само за себе си (поне веднъж седмично)

Именно защото всекидневието + родителските задължения са ви обсебили, трябва да положите усилие и да намерите малко време да поработите само върху себе си, всеки да се отдаде на любимо хоби или някакво занимание. Как да обичаш себе си (и другия), ако ежедневието ти е низ от задължения и никога никакви приятни стоплящи душата занимания?

Да воюваме честно (и колкото може по-рядко)

Онази прослувата фраза, че „в любовта, както и на война, е разрешено всичко“ е по-добре да я забравите. Никога не започвайте спорове пред други хора, не си разменяйте също обидни коментари. Бройте до 10, преди да изровите бойната томахавка (докато броите си помислете добре – наистина ли неговата/нейната постъпка трябва да бъде „сурово наказана“?) Не правете „голяма работа“ от всеки глупав спор. И не си лягайте сърдити...

Да се изслушваме един друг (говорим за слушане с разбиране + приемане)

Идеални хора няма, но е по-лесно да го изречем, отколкото да го приемем, нали? Тайната на доброто разбирателство между нас – двете не-идеални човешки същества, е повече слушане и по-малко говорене. Споделени чувства и - задължително - взаимно уважение.

Или както гласеше рецептата за семейно щастие, която една приятелка получи на сватбата си: „малко любов + взаимно уважение, щедро поръсени с голяма доза чувство за хумор“.