Създайте и запазете вълшебните моменти на децата

В живота има мигове, които са толкова силни и впечатляващи, че дори когато детето порасне, те остават живи в съзнанието му. Ето как вълшебните моменти от живота влияят върху личността на малкото дете.

Моменти на триумф и поражение, моменти на тъга и щастие

Понякога е достатъчна само една дума, аромат или определено осветление, за да се върнем към отминало преживяване. И отново да се потопим в най-дълбокото място на съзнанието си: незабравимите моменти от детските ни години, безценните трофеи на живота. Те разказват за необикновени преживявания: от първата рисунка, първото любовно писмо от момче (от съседния клас ;-)), решаващият гол в училищното първенство по футбол, препускането с шейна заедно с тате, сутринта на Коледа, предателството на най-добрата приятелка, последното сбогом с домашния любимец...

Един ден нашите деца също ще понесат със себе си раница, пълна с житейски трофеи.

Техните преживявания ще си бъдат само и единствено техни, а формата на носа и усмивката (същите като твоите) ще са просто допълнение към профила им.

Как рефлектират големите моменти върху личността на детето?

Психолозите дълго време смятаха, че силните преживявания (особено тези през първите години от живота на малкото) формират истинската същност на детето. Мъжът, който се страхува от загуби, вероятно като малък е преживял поредица от тежки загуби.

Егоцентрична жена? Вероятно като малка често е била в центъра на вниманието. Всичко това е част от ядрото на проблеми, но нещата съвсем не са толкова прости.

Когато се развиват определени качества от характера на личността, те не се извършват по установени причинно-следствени формули. Личността е резултат от много и различни въздействия. Според учените около 50 процента от личността на детето се формира под въздействието на гените, а останалите 50 - под въздействието на обкръжението: дома, приятелите, учителите или незабравимите преживявания.

Нищо от изброеното обаче не може да въздейства само за себе си, защото всеки от отделните фактори е свързан с другите посредством сложни връзки. Онова, което първоначално е повлияло върху формирането на качествата на детето, оказва влияние и върху начина, по който то възприема света, а начинът, по който то възприема света, влияе върху личността му. Това има различно въздействие върху различните хора.

Един прост пример: едно чувствително момче и един отявлен смелчага падат на земята след опит да се покатерят на черешово дърво. И двамата си навяхват ръката. Едното от тях обаче за в бъдеще ще избягва да се катери, докато другото още на следващия ден ще започне да подскача по клоните.

Споменът за сигурността е вечен

Не можем да променим съдбата на детето си. Нещата просто се случват. Но можем да бъдем до децата си в житейския им път им и да им показваме как да се справят със себе си и със случващото се в живота им. Психолозите твърдят, че можем да се погрижим за това един ден случките, които на пръв поглед са изглеждали неприятни, да се определят като забавни.

Как става това ли? Като заедно с малкото преобразуваме преживяното и го насърчим да продължава да трупа положителен опит. Не е толкова важно какво се случва на човек, по-важно е как той преживява случилото се. Ако след изключително тъжен ден мама сервира на детето си огромна порция ванилов сладолед с черешов сироп, вероятно малкото ще запази спомена за загрижеността, а не за неприятния ден.

„Съвсем не беше толкова зле”, вероятно ще си каже години по-късно порасналото момиченце или момченце - „Щом тогава съм се справил/ а с това и днес ще мога!”

Накратко: можем да допринесем за това децата ни да станат силни. С помощта на качества като откритост, съпричастност, респект, доверие и защита.

Децата имат нужда от добри слушатели

През първите години родителите са винаги до детето си при всички важни преживявания от живота му (или поне на онези, които родителите определят като важни): първите стъпки, първата дума, първата покана за детско парти, първия престой в болница.

С порастването важните моменти в живота на децата започват да се случват от другата страна на входната врата: в училище, на спортната площадка, в приятелската компания.

Родителите трябва да бъдат онези, които с радост споделят успехите му и които изслушват. Това обаче не е толкова лесно, защото в ежедневния хаос това не винаги е възможно „тук и сега”. Ето защо е добре да резервираш времето преди лягане вечер, за да изприказваш с малкото си случилото се през деня. Когато то знае, че винаги има някой, който да го изслуша, неохотно ще споделя преживяното.

Още по-открити ще бъдат децата, ако знаят, че няма да им се присмеете за онова, което ги е впечатлило и че няма да започнете да ги поучавате или ругаете. Когато изслушваш, винаги се въздържай от остроумни коментари. Детето не иска да ги чува, то търси съпричастност. Когато дъщеря ти разказва, как са й откраднали колелото, защото по невнимание е забравила да го заключи, обидите и забележките ти няма да й помогнат. Така само рискуваш да изгубиш близостта помежду си. Прегърни я – това е идеалната първа помощ за сърцето й. Помислете заедно какво бихте могли да направите, за да не се повтаря случката.

Важно да осъзнаеш, че с възрастта детето няма да иска да споделя с теб абсолютно всичко, а по-скоро ще го прави с приятелите си. За децата (особено в начална училищна възраст) тайните са невероятно важни. Те осигуряват на малкото свят, който е само и единствено негов. Надписът „Вход за родители забранен” ще започне да се появява все по- често не само на вратата на детската стая, но и в ума на малкото. Желанието да запазиш нещо само за себе си, е естествена стъпка напред по пътя към развитието на личността.

Колекция от малки съкровища
Ето как да запазим завинаги детските спомени:

- Кутия за съкровища: В нея ще намери място всичко, което напомня за някой от вълшебните и ключови моменти от живота на малкото. Например детелина от терена, където детето е вкарало решаващия гол; рисунката, с която дъщерята е спечелила изложба или парче от първия и вероятно последния гипс от ръката на детето. В дъждовните недели позволявайте на малчуганите да надничат в кутията и да се гордеят с успехите си или да се мръщят от злополуките.

- „Дневник на Важните моменти”: Всеки път, когато се случи нещо важно, е време за записване: мама и тате пишат, а малкото диктува: Какво се е случило? Как си се чувствало в този момент? Кой беше с теб? Слънчево ли беше времето? Да нарисуваме ли рисунка на случката? Така под формата на игра децата се учат да изразяват чувствата си, да споделят и да осмислят случилото се. Пораснат ли със сигурност ще се радват на този дневник. Но не се сърдете, ако в един момент децата решат сами да продължат да водят дневника или се откажат от него.