Съвети за развеждащи се родители

• от

В съвременен вариант популярната пословица „Човек и добре да живее, се жени“, много често се видоизменя в „Човек и добре да живее, се развежда“.
Съвети за развеждащи се родители

Съвети за развеждащи се родители

В съвременен вариант популярната пословица „Човек и добре да живее, се жени“, много често се видоизменя в „Човек и добре да живее, се развежда“.

Широко разпространено е и мнението, че децата страдат най-много от подобно решение на родителите си. Но истината обикновено е малко по-различна. И тя се свежда до отношението, което мама и татко ще имат към ситуацията.

Така че, ако сте решили, че няма да допуснете Смъртта да се намесва в отношенията ви, а ще ги прекратите сами, ето няколко добри съвета от нас:

Говорете – първо помежду си, а след това и с децата. Ако първото е невъзможно, поради ред причини – пишете си. Все пак претендираме да сме цивилизовани хора и в името на това собствените ни деца да се чувстват оптимално незасегнати от ситуацията, трябва да се постараем. Спомняте ли си момента, в който решихте да се съберете и да сключите брак? Бяхте заедно, нали? Е, сега е време, точно по същия начин да се изправите пред света и първо пред децата си, за да съобщите за това решение. Защото никой развод не е едностранен акт. Който и да е подал молбата, в действието всъщност участват двама. Поемете отговорност и кажете първо на децата си. Не пропускайте обяснението, че каквото и да се случва помежду ви, вие си оставате техни родители и те винаги ще могат да разчитат на вас.

Изберете правилния момент – разбира се много важно е на каква възраст е детето. Ясно е, че ако е бебе няма как да седнете и да говорите за това. Но е добре още от сега да изберете как ще действате в бъдеще. Какво ще разказвате за този момент.

Защото е много важно детето, което расте с разделени родители да има адекватно обяснение за случилото се. Това дава сериозно отражение върху психиката му. Всички деца са склонни да се самообвиняват в такива ситуации и да поставят себе си в основата на кавгата, предизвикала раздялата, дори всъщност да нямат нищо общо с това. От вас, като родители се иска оптимално честен и в същото време ненараняващ разказ, с който мъничето ще расте.

Ако детето е по-голямо, обсъдете внимателно помежду си кога е редно да му кажете. Много важно в този диалог е да му дадете ясно да разбере, че това е само ваше решение и то няма нищо общо с него.

Предвидете въпросите , които детето може да ви зададе, за да сте оптимално подготвени. За целта е нужно да прочетете малко литература или статии по въпроса. Така или иначе със сигурност ще чуете „Защо?“, „Аз мога ли да направя нещо, за да променя решението ви?“, „Мислите ли, че имате право да взимате такова решение без мен/нас?“ (ако са повече деца) Важно е да отговаряте заедно и да отстоявате една позиция. Не забравяйте, че не е сега времето да отправяте обвинения един срещу друг и да се стремите да привлечете децата на ваша страна. Те не са оръжие за отмъщение срещу половинката, а приказните създания, на които сте дали живот с много любов. Когато сте насаме говорете каквото намерите за добре един пред друг, но се въздържайте пред мъниците.

Слушайте – намерете сили в себе си да мълчите и да изслушате доводите на детето. Дори то да е на 2 години. Не забравяйте, че то е равноправен член на това семейство и има право на свое мнение. Не го прекъсвайте, не го оборвайте и не въставайте срещу него. Ако е по-голямо, оставете го да се разплаче, ако иска дори да тръшне вратата на стаята си. Дайте му малко време, преди да влезете при него заедно.

Изложете железни доводи – като започнете от примери със ситуации, в които никой не се е чувствал добре поради скандалите и мълчанието. Обяснете, че след като не можете да живеете повече под един покрив, ще направите всичко възможно да не наранявате най-близките си. Затова избирате да останете приятели от разстояние, а не врагове в едно легло. Дайте примери с щастливо разведени двойки около вас.

Вижте още за: развод