ОПАСНА МАНИЯ: Супермама в света на супердецата

В свят, в който всичко претендира да е супер (от технологиите до продуктите по рафтовете на супермаркетите) да бъдеш суперродител със супердете неусетно се превърна в поредната ни мания.

В човешката природа е заложено непрестанно да се сравняваме помежду си, за да знаем къде се намираме в обществената йерархия. При майките това започва още в периода на бременността с непрестанното измерване на всеки качен килограм, след това с бебешките колички (по марка и модел), на каква възраст е проговорило/проходило и т.н. детето и какво ли още не. Това разбира се не е смущаващо, ако запазим сравненията (и негативните мнения) само за себе си.

Познавам майки обаче, които твърдят, че не си никаква майка, ако си помолила за епидурална упойка или си раждала с цезарово сечение, ако не си кърмила и си имала баба, с която да делите грижите. На чаша чай от органична мента тези свръхсъщества винаги са готови да ти подкажат къде точно си сгрешила като родител.

Имам и друго познати - такива, чиито деца са облечени с дънки Burberry, струващи повече от гарсониера в морски град. Те настояват отрочетата им да са по кориците на списанията (а не просто на някоя от вътрешните страници) и от невръстна възраст ги развеждат из модните и рекламните агенции.

За трети пък владеенето на поне два чужди езика и пиано на тригодишна възраст е точно толкова важно, колкото и въздуха, който дишат отрочетата им.

Операция „Срам и ужас”

Помня, че синът ми беше на около четири години, когато моя позната (по- известна като „леля Надя”) ни покани на гости. Майка на две талантливи момиченца с добри обноски, тя е нещо като гуру в областта „полезно за децата”. Едва седнали в гостната обаче, тя ненадейно сложи три парченца ябълка в чинията на сина ми и го попита: ”Ако ти дам още четири, колко парчета ще имаш?” Той я погледна недоумяващо, а тя триумфално се обърна към дъщерите си: „Момичета?” И двете (дори най- малката, която тогава беше на три) извикаха в един глас: „Седем!” Оказа се, че леля Надя е царица на образователните игри. Когато най-малкото дете помолеше за парче кекс, майка й я питаше: „А с коя буквичка започва кекс? Добре! Кои други думи започват с тази буква?” И т. н. Синът ми не остана особено впечатлен от цялата тази образователна демонстрация, за разлика от мен, която не смеех да вдигна погледа си от срам. И как така аз не съм се сетила да го науча на всичко това?

Часове по- късно у дома се поуспокоих и реших, че леля Надя е абсолютна позьорка и не бива да се връзвам на болните й родителски амбиции. Защо обаче тогава й позволих толкова силно да ме притесни? Защо аз или ти се оставяме да бъдем въвлечени в играта на супермайки?
Може би причината е в това, че всички инвестираме толкова много време и енергия в децата си, че искаме винаги да правим най-правилното за тях. Или може би защото по едно и също време сме открили, че знаем отговорите за всичко... Днес има толкова различни школи и теории за почти всеки аспект от родителството (от това как да научиш детето да използва гърнето до сексуалната култура), че възможността за избор понякога ни дава не свобода, а само страх, че можем да вземем най-погрешното решение.

Страх, който води директно до състезания, прикрити или явни, обръщайки внимание на „правилния начин” на останалите родители. Разбира се, в подобни надпревари няма печеливши (а най-често губещи са децата), но титлата „най-добрата майка” е толкова сладка, че продължаваме да размахваме юмруци, дори когато състезанието в действителност се случва само в мислите ни („Моето дете никога не се бие и има по-добри маниери”).

Грозната истина…

… е, че някои деца са много по-трудни за възпитаване, отколкото други. Ето защо е невъзможно да осъждаш действията на майките им, без да си наясно с предизвикателствата, пред които те са изправени ежедневно. Много често мили и възпитани жени имат деца побойници и непрестанно срещат трудности, непознати за останалите майки. „Днес в магазина сина ми каза, че ме мрази и започна да крещи истерично - сподели наскоро моя близка. - Видях в погледите на хората около мен как мислено ме осъждат. Вероятно си мислят, че съм ужасна майка, задето не успях да се справя със ситуацията.”

А за да бъдеш най-добрата майка, обикновено се изисква да погледнеш и навътре в себе си, а не само да се оглеждаш наоколо. Така ще знаеш кое е по силите ти и как да реагираш според обстоятелствата. Когато го сториш, ще ти бъде много по- лесно да изключиш от света си всички безумни амбиции и да си отдъхнеш за малко. Детето ти също ще си поеме глътка въздух. Както сина ми (сега на 6 години) призна наскоро: „Понякога ужасно много ми се караш, но поне не си извънземно, като някои други майки.”

Без да съм от породата „супермайка” ще ви призная, че за мен това признание е първото място в почетната стълбичка на родителството :).

Докато ние майките сме смятани за единствените, които трябва да отгледат добре възпитани деца, винаги ще се чувстваме несигурни и ще се стремим да доказваме коя от нас е по-по-най.